Решение № 1853 от 30.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1853 гр. Плевен, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430100124 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

Д. А. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. „***“ №*** вх. *** ет.*** ап.8 чрез адв. В. Б. от САК, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „***“ №***, ет.*** представлявано от Н.П., с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

Твърди се, че на 02.08.2023 г. между „СИТИ КЕШ" ООД, като Заемодател и П. Д. А., като Заемател, бил подписан Договор за потребителски кредит № ***. Твърди се, че страните постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 3400лв. Определен бил размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 3, ал.7 – 44,5 %. Броят на вноските по кредита бил 11, а крайната дата за издължаване 03.01.2024 г. Твърди се, че в чл. 3, ал. 5 бил посочен годишният процент на разходите в размер на 56,41 %.

Излагат се доводи, че при сключването на договора, в чл. 5, във връзка с чл. 11 от същия било предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да 1 отговарят на предвидените условия в чл. 5 от договора. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл.

11 било предвидено начисляването на неустойка в размер на 1829,40 лева.

Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него, се твърди, че била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата била включена в крайната сума за връщане.

Твърди се, че ищецът бил заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

Навеждат се доводи, че в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следвало да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор бил посочен годишен процент на разходите, но не било ясно нито какво включвал, нито как бил формиран - изрично било уговорен само годишен лихвен процент от 44,5 % и годишен процент на разходите от 56,41 %.

Твърди се, че в посочения ГПР не била включена дължимата сума при непредоставено обезпечение, която според ищеца била разход по кредита, който следвало да бъде включен. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включвал в ГПР, както и изобщо кои разходи били взети предвид при определянето му, било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, според ищеца. ГПР имал единствено цифрово изражение, което било незаконосъобразно, без да се посочели взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

Навеждат се още доводи, че прочитът на клаузите на в чл. 5, във връзка с чл. 11 от договора, налагало разбирането, че по своето същество неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждали за потребителя, били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка била включена в погасителния план към датата на подписване на договора.

Изложени са съображения, че неустойката по своя характер притежавала 2 санкционна функция, но не зависела от вредите от това неизпълнение, а целяла да се кумулира със задължението, с което се отклонявала от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречало на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка била типичен пример за неустойка, която накърнявала добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване. С оглед обстоятелството, че същата била включена наред с основното задължение по погасителния план също водело до извод, че не целяла обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание се заобикалял закона, с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.

Сочи се, че така предвидената неустойка в размер на 1829,40 лева, задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП водело до извод за неравноправност на клаузата.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит. Претендира се също така да бъде осъден ответника “Сити Кеш” ООД, да върне на ищеца недължимо платени от него суми за възнаградителна лихва в размер на 446,60лв. за периода 16.08.2023г. – 03.01.2024г. и за неустойка в размер на 1829,40лв. за периода 16.08.2023г. – 03.01.2024г., за непредставено обезпечение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Направени са доказателствени искания. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „Сити кеш“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез адв. Х. М. от САК.

В отговора на исковата молба не се оспорва сключване на процесния договор за потребителски кредит.

Твърди се, че при нормативно определен ГПР от 66,45 %, ГПР в договора е 56,41%, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът счита, че действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит произтичат от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК. Твърди, че както в договора за потребителски кредит, така 3 и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Излага съображения, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи, че Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора; ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга и за да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Развива съждения, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай твърди, че е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Излага доводи, че неустойката, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Посочва, че освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Счита, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. Излага доводи, че в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.

Твърди, че към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Посочва, че неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Счита, че търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Сочи, че обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за 4 предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*" и съответната бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.

Ответникът излага доводи, че оспорената неустойка е действителна.

Сочи, че е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия.

Ответникът излага доводи, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: дружеството е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Изложени са доводи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Ответникът сочи, че дори ищецът да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, то в последствие е разполагал с цели 14

/четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Счита, че именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Ответникът сочи, че друга възможност 5 за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Ответникът посочва, че в случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Ответникът счита, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а тъкмо обратното - с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Счита, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Ответникът излага доводи, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът се е запознал многократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество в периода 2021 г. - 2023 г., като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Счита, че това опровергава твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и добрите нрави от страна на кредитодателя. Ответникът прави извод, че ищецът се е запознал многократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество в периода от 2021 г. - 2023 г., като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при знание за икономическите последици на тези уговорки.