Решение № 46 от 19.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Сливен, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500061 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1031/28.11.2025г. по гр.д.

№5883/2024г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че С. А. Я. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: сумата от 1000лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №044ССR002924/31.07.2017г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 17.05.2024г. до окончателното й изплащане; сумата от 659,58лв. договорна лихва, начислена за периода 20.09.2021г. – 06.05.2024г.; сумата 367,43лв., представляваща наказателни лихви за периода 08.11.2021г. – 06.05.2024г.; сумата 3,83лв., представляваща законна лихва от 07.05.2024г. до 16.05.2024г.; сумата 135лв. представляваща годишни такси и 86,82лв. разноски в заповедното производство. С решението са присъдени разноски в полза на ищцовата банка.

Въззивна жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство С. А. Я. чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Г. М., който обжалва посоченото първоинстанционно решение 1 изцяло.

Въззивницата С. Я. чрез особения си процесуален представител адв. М. обжалва посоченото решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че районният съд не обсъдил в тяхната цялост наведените с отговора на исковата молба основания за неравноправни клаузи в Общите условия. Твърди неравноправност на клаузите, касаещи предсрочната изискуемост. Посочва, че съгласно практиката на ВКС и СЕС съдът следва да направи служебно, дори и да не е сезиран от страната, преценка за неравноправност на клаузата за предсрочна изискуемост през ограничен период, като съобрази критериите, посочени в решение от 26.01.2017г. по дело С-421/14 на СЕС. Съдът бил длъжен да провери дали възможността на доставчика да обяви целия кредит за предсрочно изискуем зависи от неизпълнение от страна на потребителя на основно задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които неизпълнението е достатъчно тежко с оглед срока на кредита и размера на задължението по него, дали клаузата дерогира приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя да преустанови действието на договора. Съдът е следвало да извърши преценка именно по тези критерии. На такава преценка в случая подлежала клаузата на чл. 31.2, б.“а“ от договора за банков кредит, на която се е позовал кредиторът, за да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съдът не отчел неравноправния характер на посочената клауза. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – ищеца в първоинстанционното производство „Първа инвестиционна банка“ АД, отговарящ на изискванията чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна чрез пълномощника юриск. Р. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.

Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че изложените във въззивната жалба аргументи не кореспондирали с постановеното решение. Съдът установил наличието на валидно облигационно отношение, доказано по размер с настъпила изискуемост на задълженията на насрещната страна. Посочва, че в т. 13 от Общите условия към договора са уговорени условията и реда, при които настъпва предсрочната изискуемост на кредита – ако кредитополучателят не заплати кое да е задължение до 5 дни от датата, на която е станало изискуемо и то след писмено уведомление от страна на Банката. Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично. Съобразено е указанието, дадено в т.18 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тези разпоредби не 2 накърнявали правата на кредитополучателя, а напротив, защитавали интереса му, поради което не са неравноправни. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивницата , редовно призована, не се явява. Представлява се от назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен процесуален представител - адв. Г.

М., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения.

В с.з. въззиваемата страна „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр.С., редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. Е. Р., която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа съображенията, изложени в отговора. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Изложените във въззивната жалба съображения са неоснователни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 31.07.2017г., сключен между ответницата в първоинстанционното производство С. А. Я. и ищцовата банка - „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр.С., 3 както следва: главница в размер на 1000,00лв.; договорна лихва в размер на 659,58лв., за периода 20.09.2021г. – 06.05.2024г.; 367,43лв. наказателна лихва за периода 08.11.2021г. – 06.05.2024г.; 3,83лв. законна лихва за периода 07.05.2024г. – 16.05.2024г.;

135лв. годишни такси, за които вземания на ищцовата банка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, която е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Правното си основание на иска е чл.415, ал.1, т.2, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи, които въззивният съд споделя.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен между ответника в първоинстанционното производство С. А. Я. и ищцовата банка „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр.С. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 31.07.2017г.

Между страните не се спори и от приложените писмени доказателства е установено, че отпуснат кредитен лимит е бил многократно усвояван и съответно погасяван до 31.07.2018г., когато същият е подновен автоматично съгласно т.3 от Договора и т.19.1.1 от Общите условия. В следващия период банковият кредит отново е бил изцяло усвояван и погасяван многократно чрез операции по банковата сметка от страна на длъжника Я. до 19.10.2021г. След тази дата погасявания по кредита не са извършвани, като към него момент кредитния лимит е бил усвоен изцяло.

От заключението на изготвената и изслушана от първоинстанционният съд ССчЕ, кредитирана и от настоящата инстанция, се установява безспорно, че 4 главницата по договора в размер на 1000лв. е непогасена.

Спорният по делото въпрос, пренесен във въззивното производство с въззивната жалба е дали клаузите в Общите условия, уреждащи предсрочната изискуемост на договора за кредит са неравноправни и съответно недействителни на това основание.

Следва да се отбележи, че с оглед автоматичното подновяване на договора за кредит, което обстоятелство не е оспорено от длъжника, срокът на договора изтичал на 31.07.2024г. С надлежно писмено уведомление, връчено на длъжника при отказ от ЧСИ П.Г., Банката е уведомила длъжника за размера на просрочените задължения по договора и го е поканила да ги заплати с даване на подходящ срок за това, като го е предупредила, че при неплащане до посочената дата, обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от доказателствата по делото кредита е обявен за такъв считано от 07.05.2024г. – по-малко от два месеца от крайния срок на договора.

Анализирайки разпоредбите на договора и Общите условия към него, въззивният състав намира, че оспорената от въззивницата клауза за предсрочно прекратяване на договора за кредит не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Оспорените като неравноправни разпоредби на ОУ се съдържат в т.13.1, като изрично е предвидено право на банката обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра, в срок, определен от банката, при изрично изброените в шест подточки условия. Това, но което се е позовала банката и оспорено от въззивницата е по т.13.1.1 - неизвършване на плащане по договора и ОУ за срок, подълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

Тази клауза не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, не нарушава изискването за добросъвестност, като не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 143, т.1-т.19 от ЗЗП. Възможността за предсрочно прекратяване, както бе посочено, е предвидена при наличие на шест изрично посочени хипотези, при които предвиденото неизпълнение на договорни задължения от страна на клиента е достатъчно тежко, в т.ч. и неизпълнението на задължението за плащане, съобразно именно срока и размера на кредита. Разпоредбата не нарушава императивни изисквания на закона. Напротив, предвидена е като възможност, ненастъпваща автоматично и предвиждаща предварителна преценка и предварително уведомяване на клиента за предприемането на това действие от страна на банката. Следователно оспорената разпоредба не е неравноправна и не накърнява правата на въззивницата.