Протокол № 330 от 18.09.2023, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 330 гр. Пещера, 14.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240100887 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Ц. Д. Т., редовно призована, се явява лично и с адв.И. Б., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

За ОТВЕТНИКА „Е.С.М“ ЕООД, нередовно призован, се явява законния представител – управителя С. М. и процесуалния представител адв.

П. Х., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.

По делото не се е върнала призовката, изпратена до ответника за днешното съдебно заседание, поради което съдът не може да формира извод за редовното му призоваване.

По хода на делото:

АДВ.Б. – Да се даде ход на делото.

АДВ.Х. – Не възразявам срещу нередовното ни призоваване. Да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази становищата на страните и изричното изявление на процесуалния представител на ответника „Е.С.М“ ЕООД - адв. Х., че не възразява срещу нередовното призоваване на ответника намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143, ал.1 от ГПК се премина към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ.Б. – Поддържам исковата молба и всички уточнения към нея.

Твърдим, че не ни е заплатено възнаграждение по устен договор за изработка – за изготвяне на детайли за обувки, както сме уточнили. Водим двама свидетели и молим да се разпитат. Искахме първоначално трима свидетели, но водим двама.

АДВ.Х. – Поддържам отговора на исковата молба. И ние водим нашите свидетели. Не възразявам да се разпитат свидетелите в днешното съдебно заседание.

На основание чл.146 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изготвения проект на доклад, обективиран в Определение № 293/16.06.2023 г. по чл. 140 ГПК.

ПРОЧЕТЕ се доклада по делото.

АДВ.Б. – Нямам възражения по доклада. Да се приеме за окончателен.

АДВ.Х. – Нямам възражения по доклада, като имаме предвид, че вие следва да се съобразите с мотивите на Окръжен съд –Пазарджик. Да се обяви за окончателен.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 293/16.06.2023 г. по чл. 140 ГПК.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцовата страна и двама 2 свидетели на ответната страна, при режим на довеждане в днешно съдебно заседание, за установяване на изложените в исковата молба и отговора на исковата молба факти и обстоятелства.

Пристъпи се към снемане самоличността на допуснатите свидетели на страната на ищцата:

СВ.К.А.Т – на 71 години, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работещ пенсионер, съпруг на ищцата Ц. Т..

СВ.Л.Й.М - на 72 години, българка, българска гражданка, вдовица, със средно образование, пенсионер, неосъждана, без дела и родство със страните по делото.

Уведомени за правото по чл. 166 ГПК. Желаят да свидетелстват.

Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК. Обещават да говорят истината.

Свидетелката Лазарина М. напусна залата.

Премина се към разпит на свидетеля Костадин Т. със снета самоличност:

СВ.Т. – Съпругата ми работи 7 години във фирмата на С.. Преди да се пенсионира работеше във фирмата на свекървата й като крояч. Заедно със съпруга на С. работиха един до друг. Няколко пъти съм ходил до фирмата, но е било все заключено и сме говорили през прозореца. В тяхната фирма е постоянно заключено, защото предимно там работят хора без договори, хора от борсата. След това фирмата на свекърва й на С. като се премести в центъра, на 150 метра от нашата къща. Съпругата ми ходеше там на работа, сутрин я изпращах за работа и вечер се прибираше от работа и ми споделяше всичко какво става във фирмата. Оттам получи усложнение и направи операция на едното око и аз не й давах да работи. Оттам госпожата (сочи управителя С.

М.) и съпруга на госпожа М. я помолиха да се върне на работа. Аз не й давах да се върне на работа, но тя каза, че е задължена на тях и се върна на работа и работи там на щат до последно. Първо беше кроячка, после окомплектоваше саите и ги предаваше на шивачките да шият. Беше кроячка във фирмата на свекървата на С., а във фирмата на С. само окомплектоваше саите. Те идват готови скроени саите и тя трябва да ги окомплектова само. На моята съпругата работата й във фирмата на С. се изразяваше в това да окомплектова 3 готови детайли, които са скроени предварително и да ги дава на шивачките да ги шият. Тя работеше там на щат, не на норма. Точно не си спомням кога е извършвала тази дейност. През 2021 г. септември месец работата приключи последно. Последните три месеца, когато не е получавала пари, са юли, август и септември 2021 г. През тези месеци тя не е получавала пари. Това, което чух и което е много обидно, че са й дали три кожи и три месеца тя е седяла до кожите без да ги крои. Това е обида голяма, все едно жена ми е негодна. Тя е работила с готови детайли и тези кожи нито ги е видяла, нито ги барала.

На въпросите на адв.Б.:

В.Т. – Сутрин 7,30 часа тя заминава на работа. Тя отваря цеха винаги 15-20 минути по –рано. Събота винаги работят, както и празниците, неделята си почива, като не й се заплаща, тя е на щат, докато тези, които са на норма каквото си изкарат им се плаща. Накрая като свърши цялата работа, като приключи всичко, аз отидох при господин М. да разговаряме защо се получава така, защо не й плаща, това са три месеца. Преди това, преди тези три месеца тя видя, че фирмата не е в цветущо положение и се съгласи да си намали заплатата със 100 лева, заедно с тази на г-н М. и от тези пари - 1500 лева още не ги получила и за благодарност я изкараха, че не я познават. Ние доказваме, че те я познават, за трите месеца, за трите кожи и е дадена разписка, че ще й заплащат парите, но постепенно. Като отидохме първия път получи 100 лева и след това на втория път получи пак 100 лева и до там беше цялата работа. Това доказва, че тя е работила.

На въпроси на адв. Х.:

СВ.Т. – Саята е кожата на обувките, която покрива горната част на ходилото. Детайлите идват готови по номера, от 35-и номер до 40-и номер. Тя е длъжна да вземе саята, ластици, бомбета, да ги окомплектова по номера и да ги даде на шивачката да ги зашие. Господин М. ги докарва от Пловдив разкроени, тя окомплектова саята с хастара, с ластиците, с бомбетата. Те трябва да бъдат по номера, но единият крои саята, някой крои хастара, тя ги окомплектова по номера и по чифтове. Една серия са 10-12 чифта. Процесът го знам много добре, защото и аз съм имал фирма за обувки и също съм бил пожарникар в обувен завод в гр.Пещера. Моята съпруга работеше кроячка, заедно със свекървата на М. в цех № 1 в обувния завод. Кроячката е едно, а окомплектовачката е друго, това са различни дейности. В предишната й 4 фирма (първата) е била кроячка. Предишината й фирма е фирмата на свекървата на М., а в новата фирма е окомплектовачка съпругата ми. Новата фирма си е тяхната фирма - фирма „Е.С.М“ ЕООД. Тя съпругата ми се мести от фирмата на свекърва й на С. при С. в „Е.С.М“ ЕООД. Няма прекъсване и един ден от старата в новата фирма. Последните три месеца не е получавала заплата и по – рано не е получавала редовно заплата, но и ги изплащаха, бавиха й ги по два-три месеца, но и изплатиха парите за по-рано. Получавала си е парите, които й бяха на щат и в старата фирма и в новата. Не е била на договор. Не съм присъствал, когато са се договаряли какво ще получава тя.

Тези договорки се правят всеки по отделно, защото във фирмата както знам има работници пенсионери, от борсата, без да се заплащат осигуровки, без ведомости къде да се разпишат, а просто им дава парите. Присъствал съм само последния път, когато тя отиде да се разбере защо не й плаща С. и съпругът й М. каза, че ще й плаща поетапно. Това беше след септември месец. С госпожа М. не сме говорили. С г-н М. влезнахме в канцеларията, вратата беше заключена, но уцелихме момент, в който човека излезна отвън и ни видя. Не е била на борсата моята съпруга. Тя свърши борсата и тогава отиде да работи, можеше да работи в други фирми, но след като се познаваха със свекървата на г-жа М., тя отиде да работи при М.и. Взимаше на щат 500 лева, но взима чисто 420 лева. Борсата беше преди да започне да работи при свекървата на госпожа М., в старата фирма. След това няма прекъсване.

Работното време беше 8 часа плюс съботите до 14,00 часа. Тя отключваше фирмата, ключа още е в нея, даже може сега да й го върне. Не съм присъствал, не съм полицай, не съм присъствал на момент, в който съпругата ми е отключвала цеха. Не съм присъствал на момент, при който М.и са се разплащали на съпругата ми.

АДВ.Х. – Нямам повече въпроси.

АДВ.Б. – Нямам повече въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия се освободи от залата.

В залата се въведе св. Лазарина М..

Премина се към разпит на свидетеля Лазарина М. със снета самоличност:

СВ.М. - Познавам я много отдавна госпожа Т.. В завода сме били 5 колежки, със съпруга й сме набори. В цеха съм почнала 2015 г. там я заварих, в ДАП-а долу и я заварих да работи там на щат. Беше там кроячка и до 2017 г. октомври месец бях там и там я оставих. После аз започнах да работя в друг цех, а тя остана там да работи. Подържали сме контакт по телефона и понякога на обяд сме се събирали и един и същ разговор сме водили - за работата и за децата и така.

На въпросите на адв.Б.:

СВ.М. – След цеха тя остана там и не знам след колко време и се измести да работи долу, където беше бившата шивашка кооперация. Сега там е цеха, в който работеше. Колко време е работила в цеха в центъра не мога да кажа, не знам кога точно е напуснала, чували сме се по телефона. Казвала ми е по телефона, че трябва да взима заплата и не е заплатена някаква сума, не знам каква е, тя си знае. Аз съм я виждала като слиза от цеха и съм я чакала отвън. Има кафе отдолу и сме пиели кафе в обедната почивка.

На въпросите на адв.Х.:

СВ.М. – В обувния завод работеше като кроячка и в старата фирма в Дап-а работеше кроячка. По нейните думи и това, което е споделяла знам, че пак е работила като кроячка в новата фирма. Знам, че понякога много късно излизаше от работа. Оплаквала се е, че трябва да изчаква другите работници и да заключва цеха. Не съм влизала в новия цех. Не даваха чужди лица да влизат в цеха. Знам, че горе отключваше и заключваше в онзи цех, сега не знам. Точно изплащаше парите г-н М., но напуснеш ли няма да си вземеш парите. Има хора, които не са си взели парите. По телефона като сме разговаряли с него ми казва, че ще ги получа, но ще изчакам малко и вече 5 години вече чакам.

АДВ.Х. – Нямам повече въпроси.

АДВ.Б. – Нямам повече въпроси.