Решение № 260018 от 08.04.2021, Районен съд - Гълъбово

Р E Ш Е Н И

Е

№ 08.04.2021 г. гр.Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - Г. I

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на девети март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар:

Антоанета Делчева като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова гражданско дело № 319 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ и по чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ.

Ищецът „Енергоремонт-Г.“ АД твърди в исковата молба, че е лицензиран да осъществява професионално обучение по реда и условията на Закона за професионалното образование и обучение. В това качество сключил с ответника три договора за обучение в курс за придобиване на правоспособност „Заварчик по метода ВИГ“, модули Т1 и Т2 на стойност 740 лева, модули Т3, Т4 на стойност 760 лева и модули Т5, Т6 на стойност 1000 лева. Обучението се осъществило през времетраенето на трудовото правоотношения между страните.

Ищецът заплатил стойността на курсовете. Ответникът завършил успешно обучението и придобил посочените правоспособности, съответно на 24.02.2015 г., 20.03.2015 г. и 20.04.2015 г. Съгласно уговорка в договорите ответникът следвало да работи при ищеца поне 5 години след успешно завършване на обучението, на длъжност „котляр“, при изпълнението на която се използвали придобитите умения по заваряване от обучението. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 19.07.2018 г. По този начин ответникът не изпълнил задължението си за работа при ищеца. В този случай, съгласно договорите, ответникът следвало да възстанови на ищеца направените разходи по обучението в размер, пропорционален на отработения 5-годишен срок, т.е. 236 лева по първия договор, 253 лева по втория договор и 349 лева по третия, както и неустойка в размер, съответно, на 1000 лева, 3000 лева и 5000 лева. Сочи, че ответникът не е заплатил сумите.

Моли съда да постанови решение, с което да ответникът бъде осъден да плати на „Енергоремонт-Г.“ АД сумата от 236 лева – обезщетение по т. IV.2. от Договор №29/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 1000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №29/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 253 лева – обезщетение по т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 349 лева – обезщетение по т. IV.2. от Договор №38/23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 5000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №38/23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Я.Х.Е..

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба съображения.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от трудов договор № 344/15.09.2006 г. Я.Х.Е. е заемал длъжност „общ работник“ в ищцовото дружество, считано от 19.09.2006г.

Представено е допълнително споразумение № 300 от 16.03.2016г. към трудовия договор, в което е посочено, че Я.Х.Е. ще продължи да изпълнява длъжността „котляр“, като по делото е представена длъжностна характеристика за длъжност „котляр“ с подпис на работника, без посочена дата. Видно от тази длъжностна характеристика, изискването за заемането на тази длъжност е работникът да притежава правоспособност като електрозаварчик- Е2 и газорезчик.

Видно от договор № 29/04.02.2015 г., сключен между страните по делото, „Енергоремонт-Г.“ АД, като работодател, и Я.Х.Е., като работник, са се уговорили работодателят да приеме работника за курсист в курс за заварчици по метода ВИГ, модули Т1 и Т2 с времетраене 20 работни дни, с оглед придобиване на правоспособност „заварчик по метода ВИГ, модули Т1 и Т2“ , като са уговорили разходите по обучението в размер на 740 лева да се заплащат от работодателя. В т. II.1.3 работодателят е поел задължение да осигури работа на работника в дружеството след успешното завършване на курса. В т. II.2.5. работникът е поел задължение да работи при работодателя 5 години, броими от успешно завършване на курса, а в т. IV.2. от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по т. II.2.5. работникът възстановява на работодателя всички разноски по обучението, ведно със законната лихва от осъществяването им, съразмерно (пропорционално) с отработения петгодишен срок и наред с това заплаща и неустойка в размер на 1000 лева, като съгласно т. IV.3. от договора работникът се освобождава от отговорност, ако трудовото му правоотношение се прекрати на основание чл. 328, ал.1, т.1,2,3,4 КТ или ако страда от заболяване, което му пречи да работи по повишената квалификация (специалност).

Видно от договор № 34/27.02.2015 г., сключен между страните по делото, ищецът, като работодател, и ответникът, като работник, са се уговорили работодателят да приеме работника за курсист в курс за заварчици по метода ВИГ модули Т3 и Т4 с времетраене 20 работни дни, с оглед придобиване на правоспособност „заварчик по метода

ВИГ, модули Т3 и Т4“, като разходите по обучението в размер на 760 лева се заплащат от работодателя. В т. II.1.3 работодателят е поел задължение да осигури работа на работника в дружеството след успешното завършване на курса. В т. II.2.5. работникът е поел задължение да работи при работодателя 5 години, броими от успешно завършване на курса, а в т. IV. т. 2. от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по т. II.2.5. работникът възстановява на работодателя всички разноски по обучението, ведно със законната лихва от осъществяването им, съразмерно (пропорционално) с отработения петгодишен срок и наред с това заплаща и неустойка в размер на 3000 лева, като съгласно т. IV.3. от договора работникът се освобождава от отговорност, ако трудовото му правоотношение се прекрати на основание чл. 328, ал.1, т.1,2,3,4 КТ или ако страда от заболяване, което му пречи да работи по повишената квалификация (специалност).

Видно от договор № 38/23.03.2015 г., сключен между страните по делото, ищецът, като работодател, и ответникът, като работник, са се уговорили работодателят да приеме работника за курсист в курс за заварчици по метода ВИГ модули Т5 и Т6 с времетраене 16 работни дни, с оглед придобиване на правоспособност „заварчик по метода

ВИГ, модули Т5 и Т6“, като разходите по обучението в размер на 1000 лева се заплащат от работодателя. В т. II.1.3 работодателят е поел задължение да осигури работа на работника в дружеството след успешното завършване на курса. В т. II.2.5. работникът е поел задължение да работи при работодателя 5 години, броими от успешно завършване на курса, а в т. IV. 2. от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по т. II.2.5. работникът възстановява на работодателя всички разноски по обучението, ведно със законната лихва от осъществяването им, съразмерно (пропорционално) с отработения петгодишен срок и наред с това заплаща и неустойка в размер на 5000 лева, като съгласно т. IV.3. от договора работникът се освобождава от отговорност, ако трудовото му правоотношение се прекрати на основание чл. 328, ал.1, т.1,2,3,4 КТ или ако страда от заболяване, което му пречи да работи по повишената квалификация (специалност).

Видно от удостоверение, издадено от ЦПО към „Е. – Г.“

АД ответникът е завършил успешно обученията по горепосочените договори и е придобил посочените правоспособности, както следва: на 24.02.2015 г. – „заварчик на ъглови шевове“ по метода ВИГ, Модул Т1, Т2, за което са заплатени разходи от 740 лева по обучението му; на 20.03.2015 г. - „заварчик на листов материал“ по метода ВИГ, Модул Т3, Т4, за което са заплатени разходи от 760 лева по обучението му; и на 20.04.2015 г. - „заварчик на тръби“ по метода

ВИГ, Модул Т5, Т6, за което са заплатени разходи от 1000 лева по обучението му;

Със заповед № 98/19.07.2018 г. на ищеца трудовото правоотношение с ответника е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 19.07.2018 г., връчена му на 03.08.2018г (видно от известие за доставяне).

По делото е представена лицензията на ЦПО към „Е. –

Г.“ АД, издадена от НАПОО, на основание чл. 42, т.2 ЗПОО.

От заключението на ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по делото, се установява, че разходите за обучението на ответника по договор № 29/04.02.2015 г., пропорционално на неотработената част от уговорения петгодишен срок възлизат на сумата от 236,80 лева. Изчислени на същата база разходите по обучението по договор № 34/27.02.2015 г. са определени от вещото лице на сумата от 258,40 лева, а по третия договор – договор № № 38/23.03.2015 г.- на сумата от 356 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По исковете по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ - работник или служител, който е сключил със своя работодател договор за повишаване на квалификацията си, като се е задължил да работи при него за определен срок от време и обучението е било за сметка на работодателя, но не е изпълнил така поетото задължение – дължи, на основание чл. 234, ал. 3, изр. 1 от КТ, заплащане само на реално направените разходи за повишаване на квалификацията му и то в размер съответен на неизпълнението.

Целта на закона е, работата в определения по чл. 234, ал. 3, т.

1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение. Приема се, че целта на закона, обичаите в практиката и добросъвестността /забраната за неоснователно обогатяване/ е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т.

1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение /действително претърпените вреди/ до реалния им размер като се прилага установения в трудовото право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението /по аналогия в сходни хипотези на чл. 232, ал. 3 КТ, чл. 35, ал. 3 ЗДСл./. В този смисъл решение № 9 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2012 г., III г. о., ГК, решение № 272 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2010 г., III г. о., ГК, решение

№ 4133 / 30. 11.2018 г. по гр. дело № 5919/2018 г. на РС – Пловдив, потвърдено с решение по възз.гр.д. 270/2019г. на ОС – Пловдив и др./.

Подвеждайки установените по делото факти под горепосочените правни норми и като съобрази разрешенията, дадени в цитираната съдебна практика, съдът намира, че ответникът, сключвайки договори за повишаване на квалификацията си с ищеца и неизпълнявайки поетите задължения с тях да работи при ищеца пет години, считано от завършване на съответния курс, дължи на ищеца направените от последния разходи за обучението съответно на неизпълнението. Доколкото вещото лице по ССЕ при изчислението на дължимите разходи за обучение по трите договора е получило суми по – високи по размер от размерите на сумите, претендирани с исковата молба, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, то съдът намира, че следва да присъди претендираните по – ниски по размер суми за платени разходи за курсовете за обучение на ответника съответно /пропорционално/ на неотработените от ответника 5 годишни периоди, а именно: сумата от 236 лева – обезщетение за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №29/04.02.2015 г., сумата от 253 лева – обезщетение за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г. и сумата от 349 лева – обезщетение за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №38/23.03.2015 г.