Определение № 242 от 03.04.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Варна, 31.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20233001000099 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД със седалище гр.Варна срещу определение № 1803 от 05.12.2022г., в частта му, с която дружеството по реда на чл.248 от ГПК е осъдено да заплати на „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД сумата 2 760лв., представляваща направени по делото разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК.

Твърди че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи че действително на основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но същите са прекомерни и не следва да бъдат присъждани в полза на ответника. Твърди че производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора и наличие на валидна арбитражна клауза в договорните отношения между страните и спорът не е разгледан по същество.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

В по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна по частната жалба „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД със седалище гр.Варна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 424/22г. по описа на ВОС е образувано по предявени осъдителни искове от „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД срещу „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД. След размяна на книжа производството по делото с определение на съда от 01.11.2022г. е прекратено поради неподведомственост на спора.

С обжалваното определение първоинстанционният съд по молба на ответното дружество по чл.248 от ГПК е присъдил направени от него разноски в размер на сумата 2 760лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото. Основанието за прекратяване е без значение. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, едва след което производството по делото е прекратено, при прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски. Няма значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото заседание по него. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78 ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК, респ. чл.367 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. /в този смисъл определение № 289 от 12.05.2011г. по ч.гр.дело № 255/11г., четвърто г.о./

Изричен отговор на въпроса подлежи ли на намаляване, поради прекомерност, при възражение основано на чл.78 ал.5 от ГПК, възмездяването на договорено и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение, в случай, че производството не се развие с обичайните си фази и продължителност, напр. приключи с прекратяването му, по волята на 2 ищеца, респ. реално осъществените процесуални действия са ли обект на преценката за фактическа и правна сложност на спора е даден от ВКС с определение № 253 от 29.05.2017г. по ч.търг.дело № 2614/16г., първо търг.отделение. От касационната инстанция е прието че подлежащо на възмездяване, при условията на чл.78 ал.3 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК, само предвид факта, че производството не се е развило напълно, т.е. само предвид факта, че не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В тази хипотеза възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото.

В настоящия случай обаче размерът на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в рамките на минималния, определен съобразно на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Още повече, че в предоставения на страната по реда на чл.248 ал.2 срок от ГПК от ищеца, сега частен жалбоподател не е постъпил отговор на молбата, съответно няма и направено възражение за прекомерност.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1803 от 05.12.28.09.2020г. на Варненски ОС по търг.дело № 424/22г.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4