Решение № 4217 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4217 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100511389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13675 от 14.07.2025г., постановено по гр. дело № 24028/2024г. по описа на СРС, 81-ви състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че Д. В. Д., действащ лично и със съгласие на родител Р. И. Г., дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 192,25 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 3,01 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 67, находящ се в гр. София, жк. ****, аб. № 244365, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2023г. по ч.гр.д. № 67190/2022г. по описа на СРС, 81 състав, като е отхвърлен иска за сумата от 33,90 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г., и сумата от 0,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 23.11.2022г. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Д., действащ лично и със съгласие на родител Р.

И. Г., да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 506,09 лева, разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 11,00 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното 1 производство. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация София” ЕАД да заплати на адв. А.Д.К., АК – Пловдив сумата 60,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото производство.

Срещу така постановено решение в закоустановения срок е подадена въззивна жалба от Д. В. Д., действащ чрез законния си представител Р. Г., с която се обжалва решението в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 192,25 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 3,01 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 244365, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2023г. по ч.гр.д. № 67190/2022г. по описа на СРС, 81 състав. В жалбата е посочено, че решението е необосновано, неправилно и постановено при непълнота и недостатъчен анализ на доказателствата. Неправилно съдът бил приел, че между страните било възникнало облигационно правоотношение. Сочи, че по делото не било доказано дали В. Д. не се бил разпоредил с неговата идеална част от наследствения му имот; дали процесният имот бил включен в наследствената маса, която бил наследил ответника Д. Д. и дали към процесния период ответникът Д. Д. притежавал идеална част от процесния имот; както и колко хора живеели в него. Счита, че по делото имало доказателства, че ответникът не бил ползвал имота от раждането си и нямало доказателства, че го бил ползвал през процесния период или бил негов собственик.

Поддържа, че били оспорили представителната власт и автентичността на подписа на лицето, подписало представения по делото договор от 16.10.2012г. и протокол от 27.09.2012г. Твърди, че бил оспорил и представените към исковата молба фактури, тъй като същите не били подписани от ответника, нито били изпращани или адресирани до него, а до друго лице- К. Д.. Поддържа, че бил наследил 1/6 идеална част, а не 1/3 идеална част. Сочи, че по делото не се била доказала годността и изправността на измервателното устройство през целия процесен период, за който било начислено съответното количество топлинна енергия. Твърди, че решението било постановено в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК като съдът не бил посочил кои факти и обстоятелства бил приел за установени по делото, респ. въз основа на кои доказателства бил формирал решаващия си извод. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове изцяло.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с установената съдебна практика по този вид правни спорове. Искането към съда е да остави без уважение 2 въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

Решение № 13675 от 14.07.2025г., постановено по гр. дело № 24028/2024г. по описа на СРС, 81-ви състав в частта, с която са отхвърлени иска за сумата от 33,90 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г., и сумата от 0,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 23.11.2022г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По правилността му настоящият съдебен състав намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно СРС е приел, че въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност в частност че от приетия препис от 3 нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезпечение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ от 1975г. се установява, че процесният имот е бил придобит от Д.Р. /починал 11.08.1999г./ и оставил за свои законни наследници- Ц.К.Д. /съпруга/, В. Д.

Д. /син/ и К. Д. Д. /син/. Въззивният съд намира, че от приетия препис от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и запазване на право на ползване № 16, том Втори, рег. № 6401, дело № 240 от 2016г. на нотариус А.Ш. се установява, че Ц. Д.а е била в брак с Д.Р. към датата на придобиване на имота, доколкото нотариусът е извършил проверка на собствеността по чл. 586 ГПК и е установил, че същата притежава 4/6 идеални части от процесния апартамент. Така в приложение на чл. 5 ЗН и чл.

9 ЗН Ц. Д.а е наследила 4/6 идеални части от процесния апартамент, а К. Д. и В. Д. по 1/6 идеална част. Видно от удостовеР.е за наследници с изх. № РИЛ25-ТД26-435 от 26.03.2025г., издадено от Столична община, район Илинден В. Д. Д. е починал на 13.11.2015г. /преди процесния период/ и е оставил за свой наследник по закон синът си- Д. В. Д.. Предвид което правилно СРС е приел, че ответникът е пасивнолегитимиран да отговаря по предявените искове за цена на доставена топлинна енергия в качеството му на съсобственик на процесния имот до притежаваната от него квота в съсобствеността, като въззивният съд намира, че от доказателствата по делото се установява, че същата е 1/6. В какъвто смисъл са и изявленията на законния представител на въззивника в проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция.

По отношение на изложените във въззивната жалба доводи, че по делото не било доказано дали В. Д. не се бил разпоредил с неговата идеална част, респ. дали процесният имот бил включен в наследствената маса, наследена от него и колко човека живеят в имота, въззивният съд намира същите за несвоевременно заявени, доколкото в първоинстанционното производство не е бил подаден отговор на исковата молба.

Горепосочените доводи не са изложени и в становището от 04.03.2025г., нито до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Същите са релевирани едва с депозираните пред първоинстанционния съд писмени бележки от 13.05.2025г. С оглед на което са преклудирани и въззивният съд не дължи произнасяне по същите.

По отношение на довода във въззивната жалба, че доколкото не живее на процесния адрес, въззивникът не притежава качеството на потребител, настоящият съдебен състав намира същият за неоснователен, доколкото кое лице фактически ползва имота е ирелевантно за предмета на спора, доколкото не са изложени твърдения имотът да се ползва от трето за спора лице, който от своя страна да е сключил договор с „Топлофикация София“ ЕАД. Такива доказателства не са и представени по делото. Приета е молба-декларация за откриване на партида на процесния имот, но именно от наследодателя на ответника- В. Д..

С оглед на което ответникът в качеството си на съсобственик на 1/6 идеална част от имота е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията за заплащане на топлинна енергия до притежаваната от него квота в съсобствеността независимо от обстоятелството дали обитава имота лично или не.

Следва да бъде посочено, че по делото не са изложени твърдения, нито се установява 4 между съсобствениците да е постигнато споразумение да заявят кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили воля някой от тях да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред „Топлофикация София“ ЕАД, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и всеки от тях да отговаря спрямо притежаваните от него идеални части в съсобствеността. Евентуални споразумения между ответниците и обстоятелството кое лице фактически ползва имота са непротивопоставими на ищцовото дружество, доколкото не е спазена предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В този смисъл следва да се посочи и че счетоводното отразяване в ищцовото дружество е ирелевантно по отношение на възникването на облигационно правоотношение между страните. Обстоятелството на кое лице са издадени фактурите за цена на доставена топлинна енергия, дали същите са били получени от ответника, са неотносими към предмета на спора.