Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1820 от 28.08.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7321/2022
Вид
Решение № 1820
Подписан
28.08.2023
В сила
23.04.2024
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.37 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. Бургас, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120107321 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.49, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявени от И. Г. С. от гр.Бургас против Община Бургас.

По искане на ответника, като трето лице помагач на негова страна, е конституира-но “Виа Конструкт Груп“ ЕООД и е приет за съвместно разглеждане по делото обратен иск – по чл.79, ал.1 от ЗЗД, против него, по реда на чл.219, ал.3 от ГПК.

Ищцaтa твърди, че на 12.09.2022г., около 10.00 часа, докато е вървяла по тротоара пред пицария “Грация“, находяща се на ул.* в гр.Бургас, кракът й е попаднал в обрасла с трева дупка. Загубила е равновесие и е пад-нала, счупвайки си десен глезен. Нейна приятелка й е оказала първа помощ и я е транс-портирала до МБАЛ “Бургасмед“. Диагностицирана е била със счупване на външен /ла-терален/ малеолус, закрито, оток и палпаторна болезненост в областта на десен глезен. Поставена й е била шина / гипсова имобилизация. Назначени са били контролни прег-леди и е била констатирана временна нетрудоспособност. Твърди също, че трамвата й е била съпроводена със значителни болки и страдания, затруднение при обслужване и на-рушен комфорт, и лишаване от възможност да полага труд и да реализира доходи. Ос-вен това сочи, че във връзка с лечението си е направила разходи за лекарства, прегледи, консумативи и рехабилитация, в общ размер от 891.08 лв.

Излага съображения, че ответникът е собственик на тротоара – като част от улич-ната мрежа на Община Бургас, която е длъжен да поддържа в изправно състояние и да 1 сигнализира незабавно при наличието на препятствия по нея, както и да осигурява кон-трола за техническата изправност и безопасността на уличната и тротоарната настилки, да следи за незаконосъобразно извършаване на строителство и привеждането му в съот-ветствие със закона.

Счита, че неизпълнението на именно тези задължения от страна на ответната Об-щина е в причинна връзка с претърпените от нея вреди.

Предвид това моли Съдът да постанови решение, с което да осъди Община Бургас да й заплати обезщетение от 15 000 лв. – за причинените неимуществени вреди, както и такова – за имуществените, в размер на направените разходи за лечение.

Претендира законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и деловодните разноски.

Ответникът оспорва претенциите и моли Съдът да ги отхвърли, като недоказани и неоснователни, а евентуално – да присъди обезщетение в по-нисък размер, защото ищ-цата е отказала оперативно лечение на травмата и това е довело до увеличаване на сро-ка за възстановяването й. Претендира разноски.

Във връзка с предявения обратен иск, твърди, че третото лице помагач – на негова страна, не е изпълнило задълженията си по сключения между тях на 25.06.2019г. по ре-да на ЗОП договор за извършване на дейности по строителство, ремонт и поддръжка на уличните, пътните и тротоарните настилки в участъка.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск също оспорва исковете. Иска от Съда да ги отхвърли, като излага съображения, че е изпълнявало надлежно задължения-та си по договора с Община Бургас.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на вещите лица по СТЕ и СМЕ, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 12.09.2022г. – около 10.00 часа, ищцата и свидетелката М.В. са отишли в пицария ”Грация” в ж.к.”Меден рудник”, гр.Бургас. Направили са поръчката, но С. е установила, че няма цигари и двете са решили да отидат да купят. Тръгна-ли са по тротоара и са обсъждали къде е най-близкият павилион, когато десният крак на ищцата е попаднал в необозначена и необезопасена дупка, покрита с трева. Изкривил се е и тя е паднала на коляно. В. й е помогнала да стане и да седне на бордюра, след което е отишла да й купи цигари. Върнали са се в пицарията, но кракът на С. е за-почнал да я боли силно и да се надува. Обадила се е на съпруга си и свидетелката я е за-карала в МБАЛ “Бургасмед“, където е било установено, че десният й глезен е счупен. Гипсирали са крака й. Впоследствие се е оказало, че гипсът е сложен накриво и трябва да се смени. Ищцата е изпитвала силни болки. Лежала е и не е могла да се обслужва са-ма, да се грижи за домакинството и за детето си. Била е подпомагана от майка си – сви-детелката П. Г.. Вземала е болкоуспокояващи лекарства.

Поставяла си е ин-жекции в корема всяка вечер. Плачела е. Притеснявала се е кога ще оправи и дали изоб-що ще оздравее. Около месец след инцидента С., с помощта на В., е 2 излязла за първи път от дома си, за да се разходи. Придвижвала се е с патерици. След около 50 дни гипсът й е бил свален. В края на месец ноември 2022г. двете са отишли на санаториум в гр.Поморие. Там ищцата е започнала да ходи без патерици. В началото й е било потрудно и е накуцвала. Ползвала е болнични до края на месец януари, след което от-ново е тръгнала на работа. Прибирала се е с подут глезен и с болка в крака, която посте-пенно е отшумявала. И към момента, при натоварване, изпитва такава.

От показанията на свидетелката М.В., както и от заключението на вещото лице по СТЕ, безспорно се установява наличието на необозначената и необезо-пасена дупка на тротоара, в близост до пицария “Грация“, находяща се на ул.“Въстани-ческа“ № 22, в кв.

“Меден рудник“, гр.Бургас, в която е попаднал кракът на ищцата при процесния инцидент, дори и към настоящия момент.

От заключението на вещото лице по СМЕ, включително и уточненията, направени в съдебното заседание, безспорно се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила травматично увреждане – счупване на външен малеол на дясна фибула, което води до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Предвид отказа от оперативно лечение, при С. възстановителният период е бил 77 дни /47 дни с гипс + 30 дни с шина/. Необ-ходимо е било и извършването на физиотерапевтични процедури за раздвижването на крайника. Вещото лице е направило извод, че нараняванията на ищцата отговарят да са получени по посочения в исковата молба начин, при падане от собствен ръст върху не-равен терен. Посочило е и че претендирани по делото разходи, с изключение на сумата от 12.95 лв. за лекарството ”Ентерол”, са свързани с лечението на травмата на С..

Поддържането и текущите ремонти на уличните, пътни и тротоарни настилки на територията на Община Бургас за ул.“Въстаническа“ в кв.“Меден рудник“, гр.Бургас, е било възложено на “Виа Конструкт Груп“ ЕООД , съгласно договор между тях с рег.№ 93-ОП96(67) от 25.06.2019г. В задълженията на последното е било да осигури безопас-ността на всички участници в движението по пътната мрежа, включително на пешеход-ците по тротоарите, като извършва регулярни проверки за състоянието на настилките , и при установяване на дупки и неравности, които създават опасност и биха могли да пре -дизвикат вреди, да уведомява незабавно възложителя и да предприема действия по ре-монтирането им, след възлагане от негова страна – чл.31, вр. с чл.17, т.2 от Договора и § 6, т.37 от ДР на ЗДвП.

При негова доказателствена тежест, ответникът по обратния иск не е ангажирал доказателства да е изпълнил тези свои договорни задължения.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е., елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са противоправно поведение, настъпване на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя, като наличието на последния се предполага по силата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба. В чл.49, ал.1 от ЗЗД, пък, е предвидено, че този, 3 който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него – при или по повод изпълнението й.

Съгласно § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, ”п ът” е всяка земна площ или съоръжение, пред-назначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците , а в т.6 е казано, че ”тротоар” е из-градена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничава-ща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП – лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а съгласно ал.2, служби за контрол, опреде -лени от кметовете на общини, контролират в населените места изправността и състоя-нието на пътната настилка. Съгласно §6, т.37 от ДР на ЗДвП, “препятствие на пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Ето защо и като взе предвид нормата на чл.11 от ЗОС – че имотите общинска собственост, каквато безс-порно са и тротоарите като част от улиците в населените места, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър сто-панин, Съдът счита, че в случая, като е допуснала съществуването на процесната дупка /необезопасена и несигнализирана/ на тротоара в близост до пицария “Грация“, находя-ща се на ул.“Въстаническа“ № 22, в кв.“Меден рудник“, гр.Бургас, Общината не е поло-жила вменената й по закон грижа и с бездействието си противоправно е станала причи-на за настъпването на инцидената със С., респективно – на вредоносния резултат.

Безспорно се установяват и претърпените от ищцата в резултат на процесния инцидент неимуществени вреди – значителни болки и страдания, притеснение, затрудне-ние при обслужването и нарушен комфорт, за продължителен период от време – близо пет месеца.

При това положение, съобразно разпоредбата на чл.49, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, ответната Община следва да бъде осъдена да заплати съответно обезщетение за тях.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, справедливият им пари-чен еквивалент – с оглед интензитета и продължителността на оздравителния процес, и социално-икономическите условия в страната, както и при отчитане на обстоятелство-то, че възстановителният период е бил значително удължен, заради отказ на С. от оперативно лечение, следва да се определи на 12 000 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер – от 15 000 лв., претенцията за обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователна.

Безспорно се установява по делото и че ищцата е направила разходи във връзка с лечението си – за лекарства, прегледи, консумативи и рехабилитация, общо 878.13 лв. В този размер претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена. За разликата до 891.08 лв., т. е. за 12.95 лв. за 4 лекарството ”Ентерол”, следва да се отхвърли, като неоснователна.

Върху главниците се дължи законната лихва от датата на деликта до окончателно-то им изплащане.

Предвид наличието на валидно сключен договор между ответната Община Бургас и “Виа Конструкт Груп“ ЕООД за възлагане дейности за обезопасяването на движение-то в процесния пътен участък и отремонтирането на дупките по тротоара, коит о задъл-жения очевидно не са били изпълнени от дружеството, следва да се приеме, че обратни-те искове са основателни и също следва да бъдат уважени в горните размери.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата – адв. Н., сумата 1 559.03 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, а по сметка на РС Бургас 530 лв. за ДТ и 140 лв. за съдебни експер-тизи.

“Виа Конструкт Груп“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Община Бур-гас направените по делото разноски във връзка с обратните искове – 530 лв. за ДТ, как-то и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.