Решение № 202 от 20.05.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Провадия, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100017 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** срещу ЗК „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. **** искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 771,59 евро частичен иск от целия в размер на 11 248,42 евро (след допуснато с протоколно определение от 21.04.2026 г. изменение на размера на иска, първоначално предявен за сумата от 200,00 лева частичен иск от целия в размер на 22 000,00 лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на полуремарке „****“ с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 01.02.2022 г. около 14:35 часа на път II 73 **** при км 57+480, реализирано по вина на водача на влекач „****“ **** с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на полуремарке марка „****“ с рег. № ****.

На 01.02.2022 г. около 14:35 часа на път II 73 **** при км 57+480 С. В.

Г., управлявайки влекач марка „**** с рег. № **** с прикачено към него фирмено полуремарке марка „****“ с рег. № ****, бил блъснат от влекач марка „****“ **** с рег. № ****, управляван от П.П.. П.П. управлявал МПС в посока от гр. Шумен към гр. Карнобат с несъобразена скорост, дъждовалеж, мокро пътно платно в остър десен завой. Загубил контрол над управлението на влекача и частично навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал челно 1 насрещно движещият се влекач с прикачено помуремарке. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след посещение на мястото съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3, в който за виновен бил посочен П.П.. Влекачът, управляван от него, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ЗК „****“ АД със срок на действие 19.06.2021 г. – 18.06.2021 г., действаща към датата на ПТП.

Ищецът твърди, че на 04.03.2022 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП и бил извършен оглед с изготвен снимков материал и съставен опис-заключение по щета № ****. Заявява, че в описа като увредени детайли били посочени борд преден с конзола; релса лява горна надлъжна; „колички“ за разгъване на чергило таван (хармоника) – 25 бр; амортосьори 2 бр. на плъзгач; чергило таван; гума предна дясна Dayton D400Т 385/65/22.5; конектори 3 бр. в конзола на борд преден; кутия за пожарогасител; конзоли 2 бр. напречни на борд преден и колона предна лява. Ищецът твърди, че е извършил проучване в няколко сервиза, от което счита, че сумата, необходима за възстановяване на полуремаркето, е в размер на 22 000,00 лева.

Заявява, че до момента не е получил необходимото застрахователно обезщетение.

Твърди, че сумата, която следва да му заплати ответникът, е в размер на 22 000,00 лева с равностойност 11 248,42 евро, от която като частичен предявява иска. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът заявява, че с Решение № 4534/16.12.2024 г. по гр.д. № 4805/2023 г. по описа на Районен съд – Варна е установено, че размерът на вземането на ищеца възлиза на 11 859,00 лева. Твърди, че настоящото производство е образувано след приключване на посоченото, по което е установен размерът на процесната претенция на ищеца. Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски, оспорва размера на претендирания адвокатски хонорар. С молба извън срока по чл. 131 от ГПК представя платежно нареждане за платено на ищеца застрахователно обезщетение по щета № **** в размер на 11 859,00 лева.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител – адвокат, заявява, че не оспорва извършеното плащане от ответника на сумата в размер на 11 859,00 лева. С писмено становище моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът с писмено становище моли за отхвърляне на претенцията, сочи, че е неоснователна, недоказана. В евентуалност заявява, че дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 771,59 евро след приспадане на сумата, която собственикът би получил от продажба на ремаркето за скраб и на сумата, изплатена в полза на ищеца като застрахователно обезщетение.

Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възражение, за което излага подробно становище.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено 2 от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ, според която норма увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Предвид представените доказателства за отправяне на извънсъдебна претенция към застрахователя за заплащане на съответно обезщетение, исковата претенция е допустима, а наличието на валидно застрахователно обезщетение обуславя отговорността на ответника.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК на страните е указано, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти за спорното субективно материално право по предявен последващ иск за друга част от вземането, а именно: основанието на иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер. В настоящото производство могат да се правят правопогасяващи възражения по отношение на незаявения размер по гр.д. № 4805/2023 г. ВРС, но не и правоизключващи или унищожаващи цялото основание на претенцията, като съдът не е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се общ размер на обезщетението.

Спорът е относно размерът на дължимото обезщетение, доколкото с предходно решение е уважен частичен иск по същата щета, който се ползва със сила на пресъдено нещо относно основанието на иска.

Според чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Съгласно заключението по изготвената, приета и неоспорена съдебнооценителна експертиза пазарната стойност на полуремарке „****“ с рег. № **** към датата на настъпване на ПТП 01.02.2022 г. е 7875,00 евро. Цената му за скраб в пункт за вторични суровини към датата на ПТП е 1040,00 евро.

Съдът кредитира изготвеното заключение като обосновано, изчерпателно и изготвено след детайлно проучване. При средна пазарна стойност на ремаркето в размер на 7875,00 евро и заплатена от застрахователя, призната от ищеца, сума в размер на 11 859,00 лева с равностойност 6063,41 евро, то предявеният иск за 771,59 евро е основателен и следва да бъде уважен.

Поради това, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законна лихва – върху първоначално предявения размер на частичния иск от сезирането на съда, с оглед постановеното решение по гр.д. № 4805/2023 г.

ВРС, приемащо, че е налице „тотална щета“ и извършеното плащане на 3 обезщетение от страна на застрахователя. Върху увеличения размер на исковата претенция, считано от датата на допускането.

Страните са направили искания за присъждане на разноски. Ищецът претендира съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК: 50,00 лева първоначално платена държавна такса; 120,00 евро първоначален депозит за изготвяне на експертиза; 5,30 евро държавна такса; 280,00 евро адвокатски хонорар, всичко в общ размер на 430,86 евро. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно – размерът е близък до посочения в Наредба 1/2004 г., който съдът взе предвид като ориентир, и съответства на реално положения труд, правната и фактическа сложност на делото, размера на претенцията. Предвид горното и с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски.

На ищеца е указано да представи доказателства за внесен депозит по окончателно определеното възнаграждение на вещото лице за изготвяне на заключението. Сумата от 40,00 евро, представляваща доплащане, не е заплатена в предоставения срок съгласно указанията, дадени в съдебно заседание, поради което на осн. чл. 77 от ГПК, за което е бил предупреден, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските по сметка на Районен съд – Провадия.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл. 432 от КЗ ЗК „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** сумата в размер на 771,59 евро частичен иск от целия в размер на 11 248,42 евро (след допуснато с протоколно определение от 21.04.2026 г. изменение на размера на иска, първоначално предявен за сумата от 200,00 лева частичен иск от целия в размер на 22 000,00 лева), представляваща остатък от обезщетение за причинени имуществени вреди на полуремарке „****“ с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 01.02.2022 г. около 14:35 часа на път II 73 **** при км 57+480, реализирано по вина на водача на влекач „****“ **** с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на борд преден с конзола; релса лява горна надлъжна; „колички“ за разгъване на чергило таван (хармоника) – 25 бр; амортосьори 2 бр. на плъзгач; чергило таван; гума предна дясна Dayton D400Т 385/65/22.5; конектори 3 бр. в конзола на борд преден; кутия за пожарогасител; конзоли 2 бр. напречни на борд преден и колона предна лява, ведно със законната лихва върху сумата на първоначално предявения частичния иск в размер на 200,00 лева с равностойност 102,26 евро от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и ведно със законната лихва върху увеличената част на предявения частичен иск в размер на 669,33 евро, считано от 21.04.2026 г. до окончателното изплащане 4 на сумата, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗК „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** сумата в размер на 430,86 евро, представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Провадия сумата в размер на 40,00 евро, на осн. чл. 77 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5