Протокол № 96 от 09.02.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 96 гр. Варна, 09.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900228 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:03 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът С. Й. К., редовно призована, явява се лично и с адв. Бр. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД , представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К, редовно призован, не изпраща представител.

Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, не се явяват.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 3444/08.02.2024 г. от ответното дружество, с което молят да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Б.: Поддържам исковата молба.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 54 1 от 10.01.2024 година:

Постъпила е искова молба от С. Й. К., с ЕГН **********, против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на майка й К.Т.С., починала в следствие от ПТП настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 ВарнаДобрич по вина на водача на лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№******, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 622лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в направата на разходи за погребението на починалата, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането-30.10.2020г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2020г. ищцата пътувала с лек автомобил “Рено Канго“, с рег.№***** заедно със семейството си в посока от село Полковник Дяково към гр.Варна, като нейният брат управлявал автомобила, а майка ми К.Т.С. стояла на задната седалка в ляво. Твърди се, че всички пътници в автомобила били с поставени предпазни колани. Сочи се, че около 17:00 часа в участъка 7-8 км по път II29 Варна-Добрич, до пътен възел “Аксаковска панорама“ било реализирано ПТП между автомобила, в който пътувала ищцата и насрещно движещият се л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№******. Сочи се, че в резултат от удара между автомобилите, пострадали всички пътуващи в л.а.“Рено Канго“, с рег.№***** и в частност, че майката на ищцата е починала. Твърди се, че с Присъда №50 от 13.09.2022г. по НОХД №746/2022г. на Окръжен съд Варна, която е потвърдена с Решение №4 от 11.01.2023г. по ВНОХД №318/2022г. на Апелативен съд Варна, е постановено, че вината за гореописаното ПТП се носи от водача на л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№******, както и че същият е причинил по непредпазливост смърт на К.Т.С.. Поддържа се, че към датата на процесното ПТП за л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.

№******, с ответника е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с начална дата на покритие-14.01.2020г. и 2 крайна дата на покритие13.01.2021г. Твърди се, че предвид пряката причинна връзка между виновното поведение на водача на л.а. с рег.№****** и настъпилите общественоопасни последици-смъртта на майката на ищцата и с оглед наличието застрахователно покритие от страна на ответника, последният отговоря за причинени от застрахованото лице имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Сочи се, че в следствие от процесното ПТП ищцата е загубила своята майка и в тази връзка е преживяла изключително големи страдания. Твърди се, че наред с травматичните увреждания, които са й нанесени при инцидента, ищцата е трябвало да организира погребението на своята майка. Поддържа се, че кончината на нейната майка, се отразява изключително негативно на психичното състояние на ищцата. Твърди се, че ищцата винаги е разчитала на помощ от майка си, каквато и е била оказвана в продължение на много години при отглеждане на двете й деца, в домакинството и на непрекъснатата физическа близост, разговорите и съветите който й е давала. Твърди се, че с оглед здравословното състояние на починалата, тази връзка би продължила още много години, от което ищцата е лишена поради неправомерното поведение на застрахованото при ответника лице. Поддържа се и че и понастоящем, повече от три години след инцидента, ищцата не може да преживее загубата на своята майка и по предписание на психиатър приема “Лексотан“, “Дианксид“ и мента, глог и валериана.

Поддържа се още, че предвид претърпените вреди в полза на ищцата се дължи справедливо обезщетение в размер от 150000лв., ведно с лихвите за забава от деня на деликта. Твърди се, че при определяне на обезщетението следва да се отчете, че ищцата няма принос за настъпване на ПТП, т.е. че не е налице съпричиняване, съответно че няма основание за намаляване на обезщетението по реда на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Също така следва да се съобрази и разпоредбата на чл.492, ал.1 от КЗ регламентираща лимитите на ЗГО, а именно че при две или повече лица, сумата за обезщетението е 10000000 лева, като се сочи относима съдебна практика. На следващо място се твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 622лв., представляващи ½ от направените разходи за погребението на майка й, които също подлежат на обезщетяване от застрахователя. Сочи се, че във връзка с доброволното уреждане на отношенията с ответника, на 10.05.2022г. било изпратено уведомлениепретенцията към застрахователя, като до този момент няма отговор, въпреки че тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за 3 произнасяне по претенцията е изтекъл.

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№****** към датата на инцидента. Не се оспорва настъпването на ПТП в резултат от което е настъпила смъртта на К.Т.С., противоправността на Д.ието и виновността на дееца-водача на л.а. с рег. №******. Оспорва се дължимостта и размера на претендираното от ищцата обезщетение и механизмът на ПТП, като се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като пострадалата не е била с поставен обезопасителен колан в момента на пътнотранспортното произшествие, с което същата е допринесла за настъпването на вредите. Оспорват се и претенция за заплащане на лихва за забава от претендираната от ищцата дата. Поддържа се, че липсват доказателства за родствена връзка между починалата и ищцата, в резултат от което не е доказана легитимацията на последната да получи обезщетение. На следващо място се поддържа, че претенцията на ищцата не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като размера на търсеното обезщетение се явява прекомерен. Развити са подробни съображения за приложението на критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, като се сочи относима съдебната практика. По отношение на възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата К.Т.С., се поддържа, че ако тя бе с поставен предпазен колан, като пътник на задна седалка в л.а.“Рено“, с рег.№*****, е щяло да се избегнат или ограничат травмите й до степен неопасна за живота. На следващо място се прави възражение за съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, тъй като към момента на процесното ПТП водача на л.а.“Рено“, с рег.№***** се е движил със скорост от 74 км/час при максимално разрешената скорост в пътния участък, в който е реализирано ПТП от 60 км/час. Ето защо се поддържа, че водачите на двата катастрофирали автомобила, в условията на независимо съизвършителство причиняват смъртта на К. С.. Твърди се, че при съизвършителство е наличие на солидарност, като отговорността по законова презумпция е по равно, респективно приложимо е правилото на чл.499, ал.7 от КЗ съответно отговорен се явява и застрахователя по застраховка ГО на автомобилистите 4 на другия съизвършител като отговорността му е солидарна. Сочи се, към датата на процесното ПТП за л.а.“Рено“, с рег.№***** е имало валидна застраховка “ГО на автомобилистите“ със Застрахователно акционерно дружество “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Твърди се още, че при наличие на солидарна отговорност между застрахователите, поради извършен деликт в условията на съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, отговорността за вредите следва да се разпредели по равно, както между деликвентите, така и между застрахователите им. На последно място се поддържа, че претенцията за лихва за забава считано от датата на деликта, е неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ. Развити са подробни съображения за приложимата нормативна уредба, като се поддържа, че в случая застрахователят не дължи законната лихва за забава.

Твърди се, че макар и да е бил сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ, то лихва не се дължи на основание чл.497, ал.1 от КЗ, защото не са му били представени изисканите от него на 18.08.2022г. допълнителни документи от увреденото лице по реда на чл.106. ал.3 от КЗ.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в отговора на исковата молба възраженията на ответника и се развиват насрещни такива за дължимост, и справедливост на претендираното обезщетение, като се сочи относима практика. Относно доводите за съпричиняване се поддържа, че починалата е седяла в ляво на задната седалка в автомобила с поставен предпазен колан и по никакъв начин с поведението си не би могла да спомогне за собственото си увреждане или да допринесе за настъпилите вреди. Оспорва се възражението за съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, като се сочи, че скоростта на движение на лек автомобил “Рено Канго“ в момента на удара е 54-55 км.ч., т.е. под максимално разрешената скорост в пътния участък. Освен това за водача на автомобила “Рено Канго“ не е съществувала техническа възможност да предотврати произшествието.

С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа вече изложените оспорвания и съображения за неоснователност на претенциите, като доразвива съображенията си за съпричиняване на вредоносният резултат и за съизвършителство на Д.ието.

Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 5 вр. чл.493, ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-30.10.2020г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№******, със срок на покритие от 14.01.2020г. до 13.01.2021г. Също така, че застрахователят е сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ о т ищцата, по която няма произнасяне за плащане на обезщетение.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди, а ответникът обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване от страна на пострадалият.