Определение № 5453 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2522/2025
- Вид
- Определение № 5453
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 03.12.2025
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Ралица Каменова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5453 гр. Варна, 03.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100502522 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 85110/10.10.2025 г. от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, чрез управителя Ирина Христова-Станкова, срещу Решение № 3326/24.09.2025 г., постановено по гр. д. № 1012/2025 г. по описа на ВРС, с което са уважени исковете на ищеца М. И. М. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 715.72 лева, представляваща платени без основание вноски за неустойка по Договор за кредит № *********/26.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът излага съображения за неправилност на обжалваното решение, аргументирани с твърдения за погрешна преценка на решаващия състав, че ищецът е платил по договора за кредит сумата в общ размер на 2815.72 лева, от които 1700.00 лева главница, 400.00 лева възнаградителна лихва и 715.72 лева неустойка. Сочи, че още с отговора на исковата молба ответникът признал, че е получил сумата от 1787.42 лева и оспорил получаване на сумата от 1028.30 лева, доколкото с първата посочена сума било извършено предсрочно погасяване в рамките на по-малко от месец от сключването на договора за кредит. Твърди, с оглед погасяването на задълженията по предходен договор, че на 23.11.2024 г. бил сключен нов под № *********, като сумата от 1028.30 лева е постъпила за погасяване на задължения по последния. Твърди, че първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест в производството, което, от своя страна, обусловило постановяването на неправилен съдебен акт. Моли за отмяна на решението в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 96192/18.11.2025 г., в който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд за нищожност на договора за кредит поради противоречие с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 19, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Посочва съгласно чл. 23 ЗПК, че в случая на недействителност на договора за кредит кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи. Твърди, видно от приложени по делото платежни документи, че на 11.11.2024 г. и на 30.11.2024 г., че ищецът заплатил в полза на ответника сума в общ размер на 2815.72 лева за погасяване на 1 задълженията си по договора за кредит. Счита, че разликата над 1700.00 лева, представляваща чистата стойност на кредита, равняваща се на 1115.72 лева, била получена без основание от дружеството и подлежала на връщане. Поддържа, че още в отговора на исковата молба ответникът е признал обстоятелството около получените суми, като твърдението, че сумата от 1028.30 лева била заплатена за погасяване на задължения по друг договор, останало недоказано. Счита, че решаващият състав правилно разпределил доказателствената тежест в процеса, като възраженията в този смисъл на насрещната страна били преклудирани. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски.
Искането на въззивника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза на основание чл. 266, ал. 3 ГПК следва да бъде отхвърлено, поради следните съображения.
Съдът намира, че в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон.
В тази връзка, съдът намира искането за преклудирано, тъй като не се твърдят нови обстоятелства или нововъзникнали след подаване на въззивната жалба, съответно след изтичане на срока за отговор, обстоятелства. Не се установяват и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като искане пред него за допускане на съдебно-счетоводна експертиза не е отправено, а в случая съдът няма задължение служебно да назначава такава. Не се констатират нарушения във връзка с разпределянето на доказателствената тежест, не се установи и въззивникът да е отправял възражения срещу доклада по делото. Искането е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 85110/10.10.2025 г. от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, чрез управителя Ирина Христова-Станкова, срещу Решение № 3326/24.09.2025 г., постановено по гр. д. № 1012/2025 г. по описа на ВРС, с което са уважени исковете на ищеца М. И. М. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 715.72 лева, представляваща платени без основание вноски за неустойка по Договор за кредит № *********/26.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2026 г., от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им 2 указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Да се изпратят преписи от настоящото определение на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3