Решение № 102 от 19.03.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 159/2024
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 19.03.2024
- В сила
- 18.03.2024
- Състав
- Йордан Дамаскинов, Галина Магардичиян, Васил Петков
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1, т.8 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Русе, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове:
Галина Магардичиян
Васил Петков като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500159 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Т. В. Ч. чрез пълномощника си адв.З. П. обжалва Постановление от 05.01.2024г, обективирано като резолюция върху подадена молба за прекратяване на изпълнително дело 0 419/12 по описа на ЧСИ И. Х., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 и т.5 ГПК като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което изпълнително дело № 419/12 по описа на ЧСИ И. Х. се прекрати.
Взискателят по изпълнителното дело “Еос Матрикс”ЕООД счита жалбата за неоснователна. Алтернативно, в случай, че подадената жалба бъде уважени изцяло или частично и ако бъдат претендирани разноски, искат съдът на основание чл.78, ал. 5 ГПК, да намали размера им до законоустановения минимум с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на ДСИ във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от длъжник по изпълнително дело № 419/2012г по описа на ЧСИ И. Х. с рег № 832 с район на действие РОС ср е щ у отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изпълнителното дело - чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Разгледана жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано за събиране на вземането 1 на “Юробанк и Еф Джи България”АД със седалище и адрес на управление – гр. София срещу Ц. В. Х. по изпълнителен лист от 12.10.2011г, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 5658/ 11.10.2011г по ч.гр.д.№ 8336/11 по описа на РРС.
С постановление от 06.02.2012 Държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело.
С молби от 03.10.2012г, 04.12.2013г взискателят е искал от ЧСИ освен извършване на справки относно имуществото на длъжника и налагане на запор върху възнаграждението на длъжника по трудови договори. С молба от 02.06.2014 взискателят е поискал извършване на опис върху движимо имущество на длъжника, които е бил насрочен.
На 20.03.2016 е постъпила молба от “Еос Матрикс”ЕООД с искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, поради сключен на 18.01.2016 договор за цесия между това дружество и “Юробанк и Еф Джи България”. С молба от 04.05.2016г новият взискател е поискал налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника, след установяването им. На 20.04.2018г е постъпила молба за установяване банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху същите. Такъв е наложен върху сметките му в “Юробанк България”АД и в “Райфайзенбанк /България/”ЕАД. На 23.05.2019 взискателят отново е поискал проверка за сметки на длъжника и налагане на запор върху същите като запор отново е наложен в посочените по-горе банки.
На 27.05.2020г отново е искано запор върху банкови сметки на длъжника и такъв е наложен в “Юробанк България”АД. На 17.05.2021 взискателят е поискал налагане на запор на сметки на длъжника в “Те-Дже Зираат Банкасъ”-клон София. Молба с искане за проверка на банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях е постъпила и на 12.01.2023г.
Наложен е запор върху сметка на длъжника в “Изипей”АД-София. На 28.02.2023 взискателят е поискал налагане на запор върху сметка на дължника в “Общинска банка”АД. На 04.10.2023г е поискано от взискателя освен запор върху банкови сметки и справка относно трудови договори и/или доходи от пенсия и налагане на запор върху същите.Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжник в „Джем Ауто”ЕООД.
На 10.11.2023г длъжникът по изпълнителното дело Ц. В. Х. е починал.
На 05.01.2024г е постъпила молба от Т. В. Ч. като майка и законен представител на Д. Ц. В., наследник на Ц. В. Х. с искане да се прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 и т.5 ГПК.
Съдебният изпълнител е отказал с разпореждане от 05.01.2024г.
Това разпореждане на частния съдебен изпълнител е правилно. За да е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК взискателят по изпълнителното дело взискателят следва да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Видно от съдържанието на изпълнителното дело, взискателят периодично е искал извършване на изпълнителни действия като въз основа на част от тях са извършвани и изпълнителни действия. Следва да се отбележи, че за настъпването на тъй наречената "перемпция" е необходимо взискателят да е искат такива изпълнителни действия и да не е бездействал в исканията си в рамките на две години, а не и дали тази искания са дали резултат.
Що се отнася до искането за прекратяване на принудителното 2 изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК то същото също не е налице, тъй като в хода на изпълнителното производство са наложени запори върху банкови сметки на длъжника и върху трудово възнагарждение. Освен това искането за прекратяване на изпълнителното производство на това основание е направено след като длъжникът е починал и са конституирани наследниците му, въпреки че в изпълнителното дело липсва нарочен акт за това, а само съобщение до същите и с оглед това обстоятелство следва да се преценява дали наследниците на длъжника притежават секвестируемо имущество или не. Следва да се отбележи, че по отношение на наследника Д. В., чиято майка и законен представител е жалбоподателката, съдебният изпълнител, преди да пристъпи към изпълнение върху имуществото му, следва да извърши преценка относно неговата отговорност за задълженията на починалия му баща с оглед обстоятелството, че същия е малолетен и по силата на закона следва да е приел наследството на наследодателя си по опис.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. В. Ч. срещу постановление от 05.01.2024г, обективирано като резолюция на ЧСИ И. Х., с което е отказано прекратяване на принудителното изпълнение по изп.дело № 20128320400419 по описа на ЧСИ с рег № 832 с район на действие РОС на основание чл.433, ал.1, т.8 и т.5 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3