Решение № 421 от 07.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора И. Бл. С. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200370 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Д. Е. Х., срещу въззивно решение № 428/13.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 638/2023 г. от Софийския апелативен съд.

Касационната жалба се позовава на всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК. В обхвата на второто от тях се изтъкват твърдения за наличие на абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,ал. 3, т. 3 от НПК; за неоснователен отказ на въззивния съд да назначи повторна съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на пострадалата А.; за липса на доказателства, извън показанията на пострадалата, въз основа на които да се приемат факти за упражнена от подсъдимия принуда; за противоречие в съдебната мотивация, представено с извадки от съдържанието на оспореното решение. Според касаторът допуснатите процесуални нарушения са довели до неразкриване на признаците на престъпния състав по чл. 214 от НК, поради което неправилно е приложен материалният закон. Явната несправедливост на 1 наложеното наказание се оспорва с аргументи, че съдът не е отчел продължителността на наказателната процедура като смекчаващо обстоятелство. Отправените искания са в алтернативност : отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия Х., за ново разглеждане на делото от апелативния съд или смекчаване на наказанието.

В съдебното заседание подсъдимият Д. Х. и неговият защитник поддържат жалбите по изложените възражения и искания. Защитникът представя писмени бележки.

Частният обвинител и граждански ищец М. Х. А., редовно призована, не се явява. Не се явяват нейният попечител И. П. и повереникът й, редовно призовани.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Кюстендил с присъда № 260002/22.03.2022 г., постановена по НОХД № 60/2020 г., признал подсъдимия Д. Е. Х. за виновен в това, че в периода от 01.03.2016 г. до 13.05.2016 г., в гр. Кюстендил, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага (пари и вещи) е принудил М. Х. А. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята й – да се разпореди със сумата от 23 611, 27 лева и вещи на обща стойност 1 695,71 лева и с това причинил на А. значителни имуществени вреди в размер на 25 306, 98 лв., като изнудването е при условията на чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 213а, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 го осъдил на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, глоба в размер на 6 000 лева и конфискация на 1/3 от имуществото на подсъдимия, подробно описано. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по част от обвинението за извършени на 23.02 и на 24.02.2016 г. деяния, включени в обхвата на продължаваното престъпление, и в тази връзка е коригиран размерът на причинените имуществени вреди.

Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия Х., който е 2 осъден да заплати на М. А., действаща лично и със съгласието на попечителя си, сумата от 25 306, 98 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и държавната такса.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, проведен по жалба на подсъдимия Х.. С атакуваното сега решение присъдата е изменена, като съдът прецизирал датата на едно от деянията, включено в продължаваното престъпление, и отменил същата в частта й, с която в наложеното на подсъдимия наказание конфискация е включена 1/3 от 1/4 идеална част от парцел с площ от 2250 кв.м., ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в с. ****. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Жалбата е основателна, макар и не по всичко изложено в нея, доколкото в едната си част представените аргументи за оспорването на съдебния акт са относими към оплакване за необоснованост, което не е касационно основание.

Първо настоящата инстанция следва да се произнесе по изтъкнатия в жалбата касационен повод по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК за допуснато абсолютно процесуално нарушение - незаконен състав. Този довод е обоснован с аргументи, че въпреки извършената законодателна промяна на ЗСВ (ДВ, бр. 32/2022 г.) и закриването на специализираните съдилища, в персоналния въззивен съдебен състав, разгледал делото, са включени само съдии от Апелативния специализиран наказателен съд – закрит. Преди всичко следва да се отбележи, че в мотивите към проекта за изменение и допълнение на ЗСВ предвидените структурни и организационни промени са свързани с необходимостта да се осигури добро правораздаване, без обаче да се поставя под въпрос индивидуалната независимост и безпристрастност на съдиите, формирали персоналния състав на специализираните съдилища. Това е видно и от решението на законодателя да създаде комплекс от преходни правила, които възлагат на тези магистрати да продължат разглеждането в рамките на Софийския апелативен съд (съответно в Софийския градски съд), делата, по които е било проведено разпоредително заседание.

Позицията на защитата, че е недопустимо дело, което е било извън компетентността на закритите специализирани съдебни органи, да се разглежда от съдебен състав, конструиран от съдии, правораздавали в АСнНС3 закрит, е напълно неоснователно. Поддържаната теза не държи сметка, че магистратите са преназначени в Софийския апелативен съд, поради което и няма никакво съмнение, че следва да разглеждат дела, възложени им по съответния ред, при това без ограничението, видяно от касатора.

От гледна точка на спазването на принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗСВ, не се констатират нарушения при формирането на въззивния съдебен състав. За ефективното приложение на принципа за случайния подбор е създадена Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана последно по протокол № 6/27.02.2024 г. на СК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет. В досието на въззивното дело на л. 2 е приложен протокол за избор на докладчик, от който се установява, че автоматично за такъв е избран съдия Г. У.. В разпределението, видно от списъка в документа, са участвали всички възможни съдии. Това обуславя извода, че докладчикът по делото е бил определен в съответствие с изискванията на чл. 9, ал.2 от ЗСВ за случайния подбор. Във връзка с определянето на останалите членове на съдебния състав, извън нарочно уредения избор на докладчика, касационната инстанция е имала повод да изрази становище, че това е функция, съставляваща дейност по упражняване на организационно и административно ръководство на съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. В тази насока се прилагат различни практики съобразно изработени вътрешни правила или утвърдени от административния ръководител на съответния орган (виж, в този см. Р 274-2018 г. – II; Р 38-2017г.- II и др.).

В разглеждания случай коментираният по-горе протокол за избор на докладчика по делото, съставен съобразно Вътрешните правила за случайното разпределение на делата в Апелативен съд – София, съдържа информация и за съдебния състав, който да разгледа делото, чрез неговото изрично посочване, а именно -„10-ти наказателен“. Така персоналният съдебен състав за разглеждане на делото е бил конкретизиран, тъй като останалите двама съдии В. И. и Д. В. са избрани поради постоянното си участие в заседанията на десети наказателен състав. Видно от публикувания на е-страницата на съда Отчетен доклад за дейността през 2023 г., в раздел „Правораздавателна дейност на съдиите в Софийския апелативен съд по колегии“, т. 1.4, изрично е 4 отбелязано, че всички съдии от наказателната колегия са разпределени в постоянни съдебни състави при спазване на старшинството. Следователно, документите по делото, отразяващи начина на разпределение на делото, не разкриват обстоятелства, които да налагат извод за наличие на незаконен съдебен състав поради нарушаване на принципа за случайно разпределение.

Съответно, на тази основа не би могло успешно да се обосновава претенция за предубеденост и липса на безпристрастност на въззивния съдебен състав.

Касационната инстанция не намира за основателен и другия фактор в подкрепа на становището за наличие на незаконен състав, аргументирано с твърдения, че съдията-докладчик незаконосъобразно не е бил отведен.

Незаконността на съдебния състав се определя от обективно наличие на конкретни обстоятелства, отразяващи се върху безпристрастността на съдията и даващи основания за отвод. Тоест, необходимо да съществуват факти, които да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав, съответно на негов член, от изхода на делото или негова предубеденост. В настоящия казус претенцията на касатора по това оплакване е ограничена до твърдението, че основанията за отвод на съдията произтичат от допуснато от него нарушение на закона по посоченото в жалбата друго наказателно дело, различно от въззивното производство, предмет на настоящия касационен контрол. Така заявеното не създава реални основания от обективен или субективен характер за съмнение в безпристрастността на съдебния състав, защото коментираното действие на съдията, негов член, определено от защитата като незаконно, е проявено в друг наказателен процес и само в рамките на същия би могло да се изтъква в контекста на обстоятелствата по чл. 29, ал. 2 от НПК.

По тези съображения претенцията за допуснати нарушения, накърняващи принципа за независим и безпристрастен съд, декларативно формулирани в жалбата и без особени разяснения за конкретното им проявление в настоящия процес, са неоснователни.

Не така стоят нещата относно оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствените материали и процеса на формиране на вътрешносъдийското убеждение.

Спецификата на казуса е поставила в центъра на доказателствената 5 съвкупност показанията на пострадалата А., чиято свидетелската годност е била оспорвана от защитата. В тази връзка в допълнението към въззивната жалба е направено искане за назначаване на повторна съдебно психиатрична експертиза поради противоречие в експертните изводи на назначената в досъдебното производство. Поддържано е и становище за наличие на предпоставки по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1 от НПК за отвод на вещото лице.

Апелативният съд в производството по чл. 327 от НПК е приел, че искането е неоснователно, тъй като въпросът за свидетелската годност на А. е бил изяснен от назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза. По идентичен начин е отхвърлено и подновеното искане в съдебното заседание, проведено на 09.10.2023 г.

Безспорно, както се отбелязва и от защитата, въззивната инстанция не е законово обвързана да удовлетворява всяко доказателствено искане на страните, но е длъжна да мотивира своя отказ. Прегледът на материалите по делото разкрива основателност на претенция на защитата, че отказът на съда да назначи исканата експертиза е немотивиран. Във въззивното решение в отговор на доводите за наличие на вътрешно противоречие в заключението на експертизата е пресъздадено неговото съдържание, отразяващо характерните белези на психичното заболяване „шизоафективна психоза“, неговото протичане при А. и че към инкриминирания период тя се е намирала в пристъп на болестта и не е била във възможност да отразява случващото се с нея, наличие на тежки поведенчески и емоционални разстройства и прочие.

Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7170cf0-da64-489b-9875-37d89592c933