Решение № 549 от 10.07.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Шумен, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630101310 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК и в условия на евентуалност иск чл.430, ал.1 ТЗ вр. 79 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът излага, че на 29.01.2019 г. между „***“, в качеството му на кредитор и Н. Х. А., в качеството й на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD16735104/29.01.2019 г.

Съгласно чл. 1 от договора кредиторът отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на кредитния лимит от 2000 лв., при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в табличен вид на стр. 8 от договора. Годишният лихвен процент е определен на 35% и ГПР – 44.90%. На кредитополучателя била издадена кредитна карта Мастъркард (международна картова организация), чрез която се извършвала идентификация на същия и се осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия му револвиращ кредит.

Активацията се извършвала чрез въвеждане на уникален за всеки клиент персонален идентификационен номер (ПИН), като първоначалният ПИН се съобщавал на клиента чрез процедура по активация. Правното действие на активацията било предвидено в посочения договор за кредит. В конкретния случай, кредитната карта била активирана на 20.12.2021 г.

На основание чл. 12 от Договора, до 15-о число на месеца кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените транзакции, като вноските, в размер не по-малък от минималния, определен в тарифата, поместена в договора, следвало да бъдат направени до 1-о число на месеца, следващ издаването на извлечението.

Според чл. 14 от договора, за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал годишна лихва в посочения в договора размер, която лихва се начислявала върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За използването на картата Кредитополучателят 1 заплащал таксите, предвидени в тарифата, поместена в договора.

Въпреки установените клаузи между страните, погасяването на кредита по месечните извлечения от 01.11.2022 г. било трайно преустановено, в който случай, в текста на чл. 17 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, както и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава. Поради неплащане на месечно извлечение с падеж 01.11.2022 г. и извлечение с падеж 01.12.2022 г., банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което уведомила кредитополучателя Н. Х. А. с изпратена на 03.05.2023 г. до нея „Последна покана“, с която кредиторът изрично обявил кредита за предсрочно изискуем. С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита настъпила на 03.05.2023 г.

Предвид обстоятелството, че кредитът станал изцяло предсрочно изискуем и в изпълнение на чл. 22 от договора, „****” АД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу кредитополучателя. След преценка от страна на компетентния районен съд, в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2786/2023 по описа на Районен съд - Шумен, 12 с-в, с който длъжникът бил осъден да заплати на заявителя сума в общ размер на 2471,54 лв., от които 1965,36 лв. – главница, ведно със законна лихва върху нея за периода от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 348,80 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г.; сумата 157,38 лв. – мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 22.11.2023 г.; сумата 49.43 лв. – държавна такса, заплатена в заповедното производство и 508.21 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Във връзка с връчването за заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията, дадени на заявителя по ЧГД №2786/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен на основание чл. 415 от ГПК да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, ищецът предявил настоящия установителен иск спрямо Н.

Х. А., ЕГН: **********.

Ищецът моли съда в случай, че счете, че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на исковата молба, да приеме, че с връчването на ответника кредитополучател на препис от настоящата искова молба ведно с приложенията, „****” АД, ЕИК 000694749 обявява вземането си за пълния размер на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство, който правнорелевантен факт моли да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.

„****“ АД, се легитимира като страна по процесния договор, доколкото на основание чл. 15 и сл. от Търговския закон, по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., вписан в Агенция по вписвания - Търговски регистър на 06.06.2023 г., сключен между „****“, акционерно дружество, надлежно съществуващо съгласно законите на Франция, със седалище и адрес на управление: бул. „Осман” [Boulevard Haussmam] № 1,75009, Париж, Франция, вписано в Търговския и дружествен 2 регистър Париж под номер 542 097 902 и "****" АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. ***,"****" АД е придобила собствеността върху цялото търговско предприятие на „**** С.А, клон България“ КЧТ и всички активи, задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на търговското предприятие на „***“, както и всички права и задължения на „***“ по сключените договори с клиенти, са прехвърлени на „****” АД.

С оглед изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията му с ответницата, че последната му дължи сума в общ размер на 2471.54 лв., от които 1965.36 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея за периода 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, 348.80 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г., 157.38 лв. – мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 22.11.2023 г., както и разноските по заповедното производство, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 49.43 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 508.21 лв., както и да осъди ответницата да му заплати сторените в настоящото производство разноски, представляващи 49.43 лв. – внесена държавна такса и 656.58 лв. – адвокатско възнаграждение.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че правото на кредитора не е надлежно упражнено ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати задължението по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD- 16735104/29.01.2019 г. възлизащо общо на 2471,54 лв., от които 1965.36 лв. – главница, 348.80 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г.; 157,38 лв. - мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 22.11.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата изчислена от датата на входиране на настоящия иск в съда до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответникът Н. Х. А., ЕГН: **********, да заплати на „****" АД, ЕИК 000694749 направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, както и сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

2786/2023 г. на Районен съд – Шумен.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва получаването от ответницата на изпратената до нея „Последна покана“.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на главно предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК:

Видно от представеното по делото актуално състояние на „****“ АД към 13.09.2023 г. със заявление №20210909114915 търговското предприятие на „**** ***“ КЧТ е отчуждено с вписване №20230606170310 с правоприемник „****“ ЕИК 000694749.

На следващо място, по делото е приложено ЧГД 2786/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, по което в полза на ищеца е издадена Заповед №1256/18.12.2023 г. по чл. 410 ГПК за следните суми: 1956.36 лв. – главница, 348.80 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г., 3

157.38 лв. – мораторна лихва за периода 05.04.2023 г. до 22.11.2023 г., законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 557.64 лв. – разноски по заповедното производство, от които 49.43 лв.

- разноски за заплатена държавна такса и 508.21 лв. – адвокатско възнаграждение. Длъжникът е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и с Определение №974/16.04.2024 г. на заявителя по заповедното производство е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В изпълнение на указанията ищецът в законовия едномесечен срок е подал настоящата искова молба..

С оглед горното, предявеният установителен иск е допустим, доколкото е предявен от активно процесуално легитимирано лице и в указания в чл. 415 от ГПК срок за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и следва съдът да се произнесе по неговата основателност.

По същество на спора:

По делото е приет като доказателство Договор за потребителски паричен кредит, за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16735104/29.01.2019 г., съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 700 лв., при годишна лихва и такси, посочени в договора, като в т. 2 на същия е посочено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. В договора е уговорено задължението на кредитора да издаде на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, представляваща пластмасова карта върху която е записана електронна информация, чрез която карта се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. Съгласно чл.

5 идентификацията на кредитополучателя се осъществява чрез въвеждане на персонален идентификационен номер (ПИН), уникален за всеки клиент, а първоначалният ПИН се съобщава на клиента чрез процедура по активация, неразделна част от договора за кредит и изпратена на кредитополучателя на посочения от него адрес. Картата следва да бъде активирана съгласно приложена процедура по активация, която има правно действие, предвидено в договора.

По своята правна същност сключеният между страните договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото длъжникът е физическо лице, действащо извън рамките на своята професионална или търговска дейност а кредиторът – юридическо лице, предоставящо потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност, както и не е налице някое от изключенията от приложното поле на закона, визирани в чл. 4 от същия. Следователно по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, за спазването на които съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно. Освен специалните правила на ЗПК и ЗЗП приложение намират и общите правила на ЗЗД относно сключването на договорите, включително постигането на съгласие между страните и съществените условия на договора.

Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител. Представените по делото на хартиен носител договор за кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD4 16735104/29.01.2019 г. и Договор за кредит № CARD-16735104/29.01.2019 г., с усвояване CREX-16735073 от 29.01.2019 г. не доказват да е налице валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като нито един от изброените документи не е подписан от ответника и като такива не могат да му се противопоставят. В тях е посочено, че те са „Електронно подписани“ от кредитополучателя. Съгласно Решение №70/19.02.2014 г. по гр. д. №868/2012 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, „Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен“. Електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г., означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. По делото обаче липсват технически или електронни записи в подкрепа на посоченото върху документите същите да са сключени електронно, да са приети от ответника по делото, както и да е предоставена, респ. получена от ответника преддоговорна информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства от които да се установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството на изявленията, твърдени, да са направени от ответника. Затова и при съобразяване на разпоредбата на чл. 180 от ГПК, едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на данните на ответника, който не носи подпис на същия не се ползва с доказателствена сила. Във връзка с изложеното дотук, съобразявайки практиката на ВКС по този въпрос съдът намира, че не е налице валидно сключен договор за заем и всички доказателства в своята съвкупност сочат на този извод на съда, че ответникът по никакъв начин не е сключвал договор за заем с ищцовото дружество. Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не съдържат подпис на ответника, поради което не може да се приеме, че е налице облигационна връзка между страните.