Разпореждане № 103780 от 29.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 103780 гр. София, 29.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско дело № 20221110127984 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „А.Б. ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Д.С. за сумата в размер на 344,14 лева – месечни такси и потребление по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.02.2017 г. и приложения към него, обективирани в издадени и неплатени фактури, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 20,05 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 02.08.2021 г. – 26.05.2022 г., сумата в размер на 280 лева – неустойка за предоставено, но невърнато устройство, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 9,42 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 26.01.2022 г. – 26.05.2022 г.

Задълженията, чието изпълнение се претендира в настоящото заповедно производство, следва да са установени с всички индивидуализиращи белези - по основание и по размер.

Съгласно препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 127, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай съдът е констатирал, че подаденото от „А.Б. АД заявление в частта по претенцията за месечни такси и потребление не е съобразено със законоустановените изисквания за редовност - заявителят не е изложил достатъчно фактически твърдения, които да позволят индивидуализация на главното му вземане. От изложеното в обстоятелствената част на заявлението не става ясен видът на услугите, чиято цена се претендира – не е посочено дали се претендират месечни такси, потребени услуги, съответно по кой договор /абонамент/ се претендират. Посочването на издадени от заявителя фактури не представлява надлежна индивидуализация на вземанията, а липсата на надлежна индивидуализация на вземането, осуетява възможността за упражняване правото на защита на длъжника по реда на чл. 414 ГПК. По арг. от чл. 414 и чл.

414а ГПК длъжникът има право да подаде възражение и само срещу част от заповедта за изпълнение, а в случаите когато вземанията почиват на различни основания (в т.ч. различни договори, различни услуги и т.н.), избраната от длъжника защита може да касае само някое от твърдените правоотношения между страните. Поради това с разпореждане от 14.07.2022 г. съдът е дал указания на заявителя в предвидения в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК тридневен срок да отстрани констатираните нередовности, като посочи 1. колко мобилни услуги или пакета от услуги са сключени с длъжника, т.е. колко отделни договора са сключени, в това число има ли сключен договор за предоставяне на устройство за ползване, като опише всеки от договорите и какви услуги са ползвани по тях, за кой период са ползвани услугите и каква част от общо заявената сума от 344,14 лева претендира по всеки от договорите, 2. за сумата по всеки един от договорите какви вземания за какви конкретно услуги претендира 1

/абонаментни такси и потребени услуги, лизингови вноски, неустойки и т.н./, като се посочи всяка отделна услуга и размерът на претенцията по всяка отделна услуга, респ. период на задължението; 3. посочи как е формирана претендираната неустойка от 280 лева, на какво основание и въз основа на кой от всички договори е начислена същата; 4. уточни как е формирана претенцията за обезщетение за забава – върху вземане в какъв размер, за какъв период и по кой договор. С молба от 12.08.2022 г. заявителят е отстранил частично констатираните пороци – в частта по т. 3 и т. 4 от разпореждането на съда досежно вземанията за неустойки и мораторна лихва върху тях, а по отношение на останалата част от указанията е посочил единствено, че претенцията му се основава на издадени фактури по Договор от 24.02.2017 г. и приложенията към него за предоставяне на абонаментен план с услуги за фиксиран интернет през мобилна мрежа за два номера и план за друг телефонен номер.

Впоследствие с ново разпореждане съдът е дал повторно възможност на заявителя да уточни заявените вземания, като посочи каква част от сумата от 344,14 лева се дължи по всеки един от договорите (т.е. по всеки един тарифен план за отделен мобилен номер), като е му е указано, че при неизпълнение на указанията в посочения срок заявлението за издаване на заповед за изпълнение ще бъде отхвърлено.

С нова уточнителна молба от 27.09.2022 г. заявителят поддържа, че процесните вземания били надлежно индивидуализирани, но не разграничава претенциите по всеки от договорите, като излага допълнително доводи относно правилното приложение на изричната норма на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно посочената разпоредба обаче изискванията за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приравнени напълно на изискванията за редовност на исковата молба, като не е предвидена възможност надлежната индивидуализация на вземането да бъде „отложена“ за по-късен процесуален момент, след като бъде взето предвид и поведението на длъжника. Съдът намира, че наличието на посочен номер на акаунт/ID и т.н. не освобождава заявителя от задължението му да уточни източника на задължението на сочения длъжник, включително и как е формирана претендираната сума чрез посочване на сумите по всеки един от договорите за далекосъобщителни услуги. Не може да се приеме, че в случая се касае за един договор, доколкото се твърди да са сключени допълнителни споразумения (приложения) от различни дати за различни абонаменти. От друга страна позоваването на различни фактически състави (в случая различни договори), от които се твърди да е възникнало вземането на заявителя, налага с оглед защитата на длъжника, същите да бъдат разграничени съобразно конкретния източник на задължението, а не според счетоводното му отразяване от кредитора (в този смисъл е и практиката на въззвината инстанция обективирана в Определение № 5205 от 16.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 14237/2021 г. на СГС, Определение № 4917 от 30.05.2022 г. по в.ч.гр.д. № 5247/2022 г. на СГС, Определение № 1351 от 17.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1247/2022 г. на СГС, Определение № 9181 от 23.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 9232/2022 г. на СГС и др.).

Поради изложеното и след като не са били отстранени допуснатите нередовности на подаденото заявление по чл. 410 ГПК, съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение в частта за сумата в размер на 344,14 лева – месечни такси и потребление по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.02.2017 г. и приложения към него и за сумата в размер на 20,05 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 02.08.2021 г. – 26.05.2022 г.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 11,07 лева до пълния заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 132,84 лева до пълния претендиран размер от 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 107062 от 27.05.2022 г. на „А.Б. ЕАД срещу „Д.С., ЕИК ..., в частта, с която се иска 2 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 344,14 лева – месечни такси и потребление по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.02.2017 г. и приложения към него и за сумата от 20,05 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 02.08.2021 г. – 26.05.2022 г., както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 11,07 лева до пълния заявен размер от 25 лева и разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 132,84 лева до пълния претендиран размер от 300 лева.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3