Определение № 20080 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20080 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100509564 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК във вр. чл.274– чл.279 ГПК .

Образувано е по частна жалба на адвокат А.С.Д. като процесуален представител на Л. Б. Т.

ЕГН ********** от гр.София срещу определение №22064 от 15.06.2026 г на Софийски районен съд , 157-ми състав, постановено по гр.д. №483 по описа за 2026 г на СРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №10037 от 27.05.2026 г по посоченото дело в частта за разноските като му се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв .

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението на СРС , тъй като ответникът е дал повод за образуване на делото – продължил да поддържа информация за дълг в ЦКР към БНБ . Последното представлява «извънпроцесуална принуда» , а жалбоподателят бил в «постоянна правна несигурност в гражданския оборот» и не можел да ползва финансови услуги.

Въззиваемата страна «Агенция за събиране на вземания « ЕАД ЕИК 203670940 гр.София счита частната жалба за неоснователна .

Процесното определение на СРС е връчено на жалбоподателя на 29.06.2026 г и е обжалвано в срок на 06.07.2026 г /по ССЕВ/ . Частната жалба е процесуално допустима , но разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без уважение искането на ищеца и на процесуалния му представител за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв СРС е приел следното .

Ответникът «Агенция за събиране на вземания « ЕАД не е дал повод за образуване на делото и е признал исковете , поради което е налице хипотеза по чл.78 ал.2 ГПК.

Определението на СРС е правилно . Ответникът не е дал повод за образуване на делото пред СРС . Налице е трайна практика на ВКС определение №95 от 22.02.2018 г по ч.гр.д.

1

№510/18 г на ВКС , IV ГО, определение №420 от 16.11.2018 г по ч.гр.д.№3300/18 г на ВКС , III ГО, пределение №549 от 29.11.2018 г по ч.гр.д.№4317/18 г на ВКС , IV ГО според която изготвянето на фактури , справки и дори извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки , не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.

В случая няма категорични доказателства жалбоподателят /ищец пред СРС/ да се е позовал на давност извънсъдебно , нито срещу него да са предприети съдебни мерки , нито исковете да са били оспорени от ответника или последния целенасочено да е поддържал информация за дълг на жалбоподателя в ЦКР към БНБ . Самите задължения на жалбоподателя /за които ответникът е цесионер/ датират от договор за краткосрочен заем от 2013 г и са отдавна погасени по давност . Налице е хипотеза на чл.78 ал.2 ГПК и жалбоподателят респ.адвокатът му нямат право на разноски пред СРС .

Налага се изводът , че частната жалба трябва да се остави без уважение .

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адвокат А.С.Д. като процесуален представител на Л. Б. Т. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №22064 от 15.06.2026 г на Софийски районен съд , 157-ми състав, постановено по гр.д. №483 по описа за 2026 г на СРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №10037 от 27.05.2026 г по посоченото дело в частта за разноските като му се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв ; като неоснователна .

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2