Определение № 3415 от 03.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3415 гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Частно касационно търговско дело № 20258003901622 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. В. К., В. Й. К. и Т. К. П. срещу определение №410/12.02.25г. по в.гр.д.№911/24г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по въззивното дело решение №1090/04.11.2024г. в частта за разноските.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт.Твърди се,че присъдените от въззивната инстанция в полза на насрещната страна ЗД „Бул инс“ АД размери на адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени и няма данни същите да са били понесени като разноски от страната, т.е. да са били плбатени на процесуалния й представител. Прави се искане за отмяна на определението по чл.248 ГПК.

Ответникът по частната жалба ЗД“Бул инс“ АД я е оспорил като неоснователна.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват лица срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.

Разгледана по същество,е частично основателна.

1

За да откаже да уважи подадената от ищците молба за изменение на решението в частта за разноските, с която част в полза на ЗД“Бул инс“АД са присъдени разноски в тежест на В. В. К. в размер на 10 440 лв., в тежест на В.

Й. К. в размер на 9480 лв. и в тежест на В. В. К., В. Й. К. и Т. К. П.,в качеството им на наследници на починалия в хода на делото ищец К. Т.

К., в размер на 9480 лв., въззивният съд се е обосновал с липсата на своевременно направено направено от тях /до приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция/ възражение за прекомерност, поради което направеното такова едва с молбата по чл.248 ГПК е намерил за преклудирано.

Този извод на въззивната инстанция е правилен и се споделя и от настоящия състав. Съгласно т.11 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС,страните не могат да осъществяват валидно процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, в т.ч. да въвеждат нови искания след приключване на устните състезания по делото. Най-късно до този момент страната разполага както с процесуалната възможност да поиска да й бъдат присъдени направените от нея разноски, като представи списък на същите, така и да възрази срещу размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 ГПК.

В случая в единственото проведено пред въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е представил списък по чл.80 ГПК, но представител на въззивниците - ищци не се е явил /без да се сочат и да са налице данни за уважителна причина за отсъствието му/.Поради това и същият е пропуснал възможността да оспори като прекомерни размерите на заплатените от ЗД“Бул инс“АД адвокатски възнаграждения за осъществената му защита срещу подадената от името на физическите лица въззивна жалба. Този пропуск не може да бъде саниран с подадената молба по чл.248 ГПК, поради преклудиране на правото на възражение по чл.78 ал.5 ГПК с приключването на устните състезания по делото.

Въпреки това частната жалба се явява частично основателна, тъй като въззивният съд неправилно е присъдил в полза на ЗД“Бул инс“АД разноските, възложени в тежест на В. В. К., в пълния им размер от 10 440 лв. С 2 приложенията към представения от въззиваемия списък на разноски същият е доказал реално плащане само на част от договорения в този размер хонорар, което е уговорено да бъде извършено по банков път, а именно – сумата 9918 лв. Тъй като, съгласно приетото в т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.

№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разноските се присъждат само при доказано плащане, а за разликата от 9918 лв. до 10 440 лв. такова липсва, отказът на въззивния съд да измени решението си в тази му част се явява неправилен,поради което подлежи на отмяна.

Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №410/12.02.25г. по в.гр.д.№911/24г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на В. В. К. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по въззивното дело решение №1090/04.11.2024г. в частта, с която е осъдена да заплати в полза на ЗД“Бул инс“АД разноски за производството пред САС в размер на разликата от 9918 лв. до 10 440 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №1090/04.11.2024г. по в.гр.д.№911/24г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която В. В. К. е осъдена да заплати в полза на ЗД“Бул инс“АД разноски за производството пред САС, като вместо 10 440 лв. сумата на разноските да се счита в размер на 9918 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3