Решение № 4 от 07.02.2024, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Чепеларе, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Сона Гарабедян при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Административно наказателно дело № 20235450200112 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Б. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "****" № **, ет. **, ап. **, против наказателно постановление № 2 от 12.09.2023 г., издадено от началника на РУ Ч., с което за нарушение на чл. 28, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗНССПЕЕН - 112, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 37 от ЗНССПЕЕН - 112 на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Жалбоподателят счита, че с действията си не е нарушил закона, а е изпълнил гражданския си дълг към обществото, като се е опитал да предпази здравето и живота на гражданите.

Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли за уважаване на жалбата и за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява и не се представлява.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя чрез съсед на 10.10.2023 г. Жалбата е подадена чрез АНО на 20.10.2023 г. Ето защо настоящият състав прие, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на наказателното постановление е спазен, доколкото същото е връчено на наказаното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 11.02.2023 г. в 13:30 часа, оператор в Районен център 112 – Кърджали регистрирал сигнал от телефон с № ****. Обаждащият се представил с имената Б.К.В. и съобщил, че служители на РУ Ч., а именно Г. Д. Щ., Р. В. С. и А. В. П., които по - рано са му съставили АУАН по ЗДвП са се държали неадекватно и най-вероятно са употребили алкохол или наркотични вещества. Сигналът бил препратен в ОДЧ при РУ – Ч. и незабавно е бил информиран полицейски инспектор при РУ Ч. Г. К.. Същият предприел действия за извършване на проверка с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества на наряда по ООР и КАТ, а именно на полицейските служители Р. С., Г. Щ. и А.

1

П.. Проверката била извършена на на 11.02.2023 г. за времето от 14:56 часа до 15:20 часа в сградата на Участък Пампорово към РУ Ч. в присъствието на полицейските служители В.

С., А. К. и Г. И., както и в присъствието на мл. експерт Д. М.. Пробите били извършени с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 със серия № ARBB - 0083, със стикер за валидност до 05.2023 г. с № 02703 - за употреба на алкохол и с техническо средство "Drugtest 5000" с фабр. № ARLK - 0026 със стикер за валидност до 06.2023 г. - за употреба на наркотични вещества. Пробите били извършени по надлежния ред с тест касета с № ARRD - 0981, валидна до 08.2023 г. Гореописаните действия били извършени в условията на видеозаснемане. Уредите отчели отрицателни резултати. За извършената проверка била изготвена докладна записка от полицейски инспектор К. до началника на РУ Ч. и била образувана преписка с рег. № 373р - 1792/11.02.2023 г. по описа на РУ Ч., по която била извършена проверка. В хода на проверката е изискана информация от РЦ 112 - Кърджали относно сигнала от 11.02.2023 г. около 13:38 часа и аудиозапис на същия, като в отговор е изпратена справка и аудиозапис на приетото повикване. Видно от същите, приетото повикване било на 11.02.2023 г. в 13:30 часа от номер ****, в което лицето, представило се с имената Б.К.В. съобщил, че е отседнал в хотел ***** и сега ще бъде настанен, както и че служители на *****та - младши автоконтрольори Г. Д. Щ., Р. В. С. и А. В. П. му съставили акт, че не е спрял на стоп сигнал и че е изпреварил на неразрешено място. Същият твърдял, че и тримата са неадекватни, имали са вид на употребили алкохол или наркотични вещества.

Те са с автомобил - *****с надпис *****, с буркани отгоре. Имало още един мъж и една жена с бял *****, на който пишело *****, били с униформи, които го спрели на входа на П.

- били са без предпазни колани, мъжът говорил по телефона докато шофирал, чакали са да пристигнат и другите полицаи. След като му съставили акта са тръгнали от П..

По делото не е спорно, че мобилен номер **** е собственост на жалбоподателя, както и че той лично е подал сигнала на тел. 112, като твърди, че при съставянето му на АУАН на 11.02.2023 г. му се сторило, че и тримата служители имат неадекватно поведение, били нервни, с ясно изразени зачервени лица, зачервени очи, имали неспокойно дишане, извършвали некоординирани движения, бълкали словореда на изреченията си.

Жалбоподателят предположил, че полицейските служители може да са под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества и тъй като и тримата били въоръжени с огнестрелно оръжие, силно се притеснил за живота и здравето си, както и за това на другите граждани.

Поради това при първа възможност се обадил от мобилния си телефон на спешния номер 112 и изразил опасенията си.

След приключване на проверката и с оглед установеното, свидетелят И. У. съставил АУАН № 2/18.04.2023 г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 28, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, за това, че на 11.02.2023 г. в периода от 13:30:02 часа до 13:35:01 часа ползва не по предназначение ЕЕН 112, изразяващо се в обждане чрез мобилен телефон с номер **** и провеждане на разговор с оператор на НССПЕЕН 112, при който заявява, че служителите на РУ Ч. Г. Д. Щ., Р. В. С. и А. В. П., които по - рано са му съставили АУАН по ЗДвП, имат неадекватно поведение и изразява съмнения, че са под въздействието на наркотици и алкохол, като обаждането в случая не е налице необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. При извършената след получаване на обаждането проверка по установения в МВР ред с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" със сериен № ARBB - 0083 и техническо средство "Drugtest 5000" с фабр. № ARLK - 0026 е установено, че пробите и на тримата служители са отрицателни за наличие на алкохол и НВ. В АУАН е отразено, че същият е съставен в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Актът е връчен на нарушителя на 01.06.2023 г. и е подписан от него с възражения, че е подал сигнала на тел. 112, понеже преценил, че има реална опасност за здравето и живота на хората. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗААН жалбоподателят е подал възражение по електронен път, в което възразява срещу съставянето на АУАН в негово отсъствие, тъй като е поискал от актосъставителя И. У. да 2 бъде призован по надлежния ред в рУП на ОДМВР, което се намира на територията на района, в който е настоящия му адрес; при съставянето на акта не е бил запознат с преписка с рег. № 373р-1792/11.02.2023 г. по описа на РУ Ч., в хода на която е установено нарушението; актът му бил връчен след повече от 3 месеца на 01.06.2023 г. в VІ РУП при ОДМВР П., а цитираното в него нарушение е извършено на 11.02.2023 г.; актосъставителят е изтъкнал противоречиви твърдения при описване на нарушението, като от една страна казва, че В. е ползвал не по предназначение ЕЕН 112, като се е обадил чрез мобилния си телефон и е провел разговор на НССПЕЕН 112, при който е заявил, че служителите на РУ Ч.

Г. Д. Щ., Р. В. С. и А. В. П. имат неадекватно поведение и изразява съмнения, че са под въздействието на наркотици и алкохол, а от друга страна правил заключение, за за заявеното от жалбоподателя в обаждането не е налице необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. По така направеното възражение, до Б. В. е изпратено писмо от началника на РУ Ч., с което първият е уведомен, че е извършена проверка, от която е установено, че възраженията му са неоснователни. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, в което е възпроизведено така описаното нарушение.

Изложената фактическа обстановка бе установена от събраните по делото гласни доказателствени средства, от приобщените писмени доказателства - покана от 10.04.2023 г. до Б. В., разписка за връчване, електронно писмо от Б. В. до И. У. от 18.04.2023 г., възражение от Б. В., изпратено по електронен път на 05.06.2023 г. и др., материалите по преписка рег. № 373р-1792/11.02.2023 г. по описа на РУ Ч., заповед № 345з-380/27.04.2015 г. на ВПД Директора на ОДМВР – Смолян, заповед № 345з-623/03.08.2015 г. на Директора на ОДМВР – Смолян.

От правна страна:

За да се произнесе по същество на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер, като в него следва да установи има ли извършено административно нарушение и извършено ли е то от лицето, посочено в АУАН и НП. Тук е мястото да се посочи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, който е субекта на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина - чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване, за които съдът следи служебно.

В случая сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, са спазени. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая нарушението и нарушителят са установени на 11.02.2023 г., а процесния АУАН е съставен на 18.04.2023 г. в отсъствието на нарушителя. В такъв случай законовият тримесечен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението. Процесното НП е издадено на 12.09.2023 г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от съставянето на АУАН.

По делото се установи, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. В тази връзка, от представените по делото доказателства е видно, че с покана от 10.04.2023 г. на мл.

3 полицейски инспектор при РУ Ч. И. У., Б. В. е бил поканен да се яви на 18.04.2023 г. в 09:00 часа в сградата на РУ Ч. при мл. експерт И. У. за изпълнение на процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Поканата е била връчена на Е. И. М. - съсед на 13.04.2023 г. С електронно писмо от 18.04.2023 г. от Б. В. до мл. експерт И. У., жалбоподателят благодари за отправената му покана, но с оглед на това, че постоянният му адрес се намира на територията на друга областна дирекция, приканва полицейския служител да съгласува поканата си с това и да бъде канен в сградата на РУП, към района на което попада адресът му. Дори да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, според настоящата инстанция нарушението би било съществено, само ако е довело до нарушаване правото на защита на лицето. В случая такова не е налице, тъй като АУАН е предявен на В. за запознаване със съдържанието му и за подписване, съответно е връчен и препис от акта.