Решение № 618 от 20.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Благоевград, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500636 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**, чрез юриск. Г.П. против Решение № 185/06.04.2023 г., постановено по гр.д. № 873/2022 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Ц. А. Ч. искове за установяване съществуването на вземане за главница в размер на 3000,04 лв. и договорно възнаграждение в размер на 894,17 лв., дължимо за периода от 10.07.2019 г. до 11.08.2020 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 593/2021 г. по описа на РС- Р..

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на районния съд. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че Ц. А. Ч. има качеството на поръчител по Договор за потребителски кредит № **********.

Изтъква се, че Ч. не е поела солидарна отговорност като поръчител, а се е задължила по договора самостоятелно, поради което отговорността й не е функционално обусловена от тази на главния длъжник и не е акцесорна спрямо неговата. Отговорността се подчинява на института на солидарната отговорност по чл. 121 и сл. ЗЗД, а не на правилата, относими към отговорността на поръчителя, както е приел районния съд.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено 1

Решение № 185/06.04.2023 г., постановено по гр.д. № 873/2022 г. по описа на РСБлагоевград в обжалваната част и вместо него – да бъде постановено решение, с което с да бъдат уважени предявените искове.

В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

Производството пред РС – Благоевград е образувано по искова молба, депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Ц. А. Ч., с която е предявен положителен установителен иск - за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 593/2021г. по описа на РС-Р. и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1960,83 лева, представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ********** от 03.08.2018 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор и Ю.Л.И. и Ц. А. Ч. като солидарни длъжници.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2018 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и Ю.Л.И. и Ц. А. Ч. като солидарни длъжници, е сключен Договор за потребителски кредит № **********. Пояснява се, че договорът е сключен при следните параметри, както следва: сума на кредита: 4200 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноска: 259,65 лв.; годишен процент на разходите (ГПР %): 49,89; годишен лихвен процент: 41,17; лихвен процент на ден:

0.11, общо задължение по кредита: 6231,60 лв.; по избран пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3150,00 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 131,25 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение:

9381,60 лв.; общ размер на вноска: 390,90 лв.; дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Твърди се, че ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като е превело на 06.08.2018 г. парична сума в размер на 4200,00 лв. по посочена от длъжника Ю.Л.И. банкова сметка. Сочи се, че на 31.05.2019 г. Ю.Л.И. е подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД молба за промяна на погасителен план, с която е изразила желание за отлагане на една погасителна вноска. Твърди се, че на 05.06.2019 г. между страните е сключен Анекс № 1 за отлагане на вноска, с което е отложена вноска № 9 и клиентът се задължава да изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план с 25 броя погасителни вноски, който е неразделна част от подписания анекс.

Сочи се, че на основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121-127 ЗЗД, Ц. А. Ч. в качеството си на съдлъжник по договора се задължава да отговаря солидарно с Ю.Л.И. за задължението по договора при условията, посочени в договора.

Твърди се, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са направили само 9 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, след изпадането им в забава и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия към договора, ищцовото дружество е обявило предсрочна изискуемост на кредита на 01.08.2020 г., за което длъжниците са уведомени.

2

Твърди се, че поради неизпълнение на договорното задължение ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е възразил, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В отговора на исковата молба се изразява становище за допустимост на предявените искове, а по същество – за неоснователност.

Оспорва се твърдението за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.

Направено е възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, възражение за неравноправни клаузи, както и възражение за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените искове.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото като доказателство е приет Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 03.08.2018 г. от Ю.Л.И. до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с искане за кредит в размер на 4200,00 лв. На същата дата 03.08.2018 г. от Ю.Л.И. като клиент и ответника Ц. А.

Ч. като солидарен длъжник до ищцовото дружество е депозирано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт в размер на 4200,00 лв. и срок на кредита 24 месеца. Към формуляра е приложена и преддоговрна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

На 03.08.2018 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Ю.Л.И. като клиент и ответника Ц. А. Ч. като солидарен длъжник е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, в който са посочени параметри на кредита, както следва: по кредита: сума по кредита:

4200,00 лв., срок на кредита- 24 месеца, размер на вноската по кредита – 259,65 лв., ГПР – 49,89 %, годишен лихвен процент – 41,17 %, лихвен процент на ден0,11 , дължима сума по кредита – 6231,60 лв., по избран и закупен пакет от допълнителни услуги- 3150,00 лв., размер на вноската по закупен пекат от допълнителни услуги – 131,25 лв., общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 9381,60 лв., общ размер на вноската – 390,90 лв., дата на погасяване – 10 ден от месеца. Към договора са приложени декларации, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договора. Видно от погасителен план към потребителски кредит № ********** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, първата погасителна вноска е с дата 10.09.2018 г., а последната – 10.08.2020 г. Към договора е сключен и Анекс № 1 от 05.06.2019 г., с който е отложена вноска № 9 и е променен крайния срок на договора на 10.09.2020 г.

Представено е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********, в което е посочено, че общата заплатена сума от кредитополучателя Ю.Л.И. по Договор за потребителски кредит № ********** 3 към 16.12.2021 г. е в размер на 3856,00 лв., размер на остатъчното задължение към 16.12.2021 г. - 5855,58 лв.

На 24.03.2021 г. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирало срещу Ю.Л.И. и ответника Ц. А. Ч. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника Ц. А. Ч. на 23.07.2021 г., на 28.07.2021 г. длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В производството пред районния съд е назначена и приета съдебносчетоводна експертиза. В заключението вещото лице сочи, че отпуснатият кредит в размер на 4200,00 лв. е усвоен по банков път на дата 06.08.2018 г. по сметка на Ю.Л.И.. В счетоводството на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД са осчетоводени плащания в размер на 3856,00 лв., които са отнесени за погасяване на следните задължения: за главница - 1199,96 лв., за договорна възнаградителна лихва - 1180,07 лв., за закупен пакет допълнителни услуги - 1136,89 лв., за наказателна лихва (лихва за забава) – 159,98 лв., за платена такса по тарифа170,00 лв. Посоченият ГПР в договора е 49,89% и същият е изчислен при вариант, в който в разходите е включено единствено договорна лихва от 48,37%. При включване към разходите на стойността на пакет за допълнителни услуги, оскъпяването се променя на 123,37%, а ГПР става 145,14%. В заключението по назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза вещото лице сочи, че при вариант на изчисление, при който с платените суми са погасявани задължения за договорна лихва и главница, както и наказателна лихва, изчислена върху главницата за дните на забава в плащанията, размерът на задълженията към 24.03.2021 г., е в размер на 6384,03 лв., а след приспадане на извършените плащания в размер на 3856,00 лв., остатъкът на задължението по договора е 2528,03 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй като са налице всички процесуални предпоставки за това.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата- чл. 269, ал. 1 ГПК.

Изведеният с въззивната жалба спорен въпрос се свързва със сочената от въззивното дружество неправилност на извода на първоинстанционния съд относно качеството на въззиваемата по процесния договор за потребителски кредит. Оспорва се извършеното тълкуване на договора за потребителски кредит, като се поддържа, че въззиваемата се е задължила по договора самостоятелно и отговоронстта й не е функционално обусловена от тази на главния длъжник.

По така изведения спорен за производството въпрос въззивният съд приема, че качеството на страните по договора и естеството на същия се изясняват при анализ относно точния смисъл на договорните клаузи и при тълкуване действителната обща воля на страните, при което отделните уговорки се преценяват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

4

В настоящия казус се твърди, че солидарната отговорност на въззиваемата с кредитополучателя Ю.Л.И. е възникнала на основание ОУ към договора за потребителски кредит. По делото е безспорно установено сключването на Договор за потребителски кредит № ********** между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Ю.Л.И., в качеството на клиент и Ц. А. Ч., в качеството на съдлъжник, по силата на който кредитора е предоставил на Ю.Л.И. кредит в размер на 4200,00 лв. Не е спорно и че сумата от 4200,00 лв. е преведена на дата 06.08.2018 г. по банкова сметка на кредитополучателя Ю.Л.И. в „Банка ДСК“ ЕАД.