Решение № 102 от 17.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20242100100736 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. “Цариградско шосе“ № 111П, чрез пълномощник юрисконсулт Таня Митева, с адрес за призоваване: град Бургас, ул.”Александровска” № 58 против Б. Р. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.М., община А., област Б., ул. „О.“ № * да бъде прието за установено, че дължи сумата от 51 661,56 лв. непогасени задължение по договор № ***70/ 02.08.2022г. за банков кредит, от които 48 324,84 лв. главница; 2781,81 лв. непогасена договорна лихва за периода 15.01.2023 – 03.01.2024г. вкл.; 353,84 лв. непогасена наказателна лихва за периода 15.01.2023 – 03.01.2024г.; 111,07 лв. законна лихва за периода 04.01.2024 – 09.01.2024г. вкл.; 90 лв. разноски за събиране на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по 417 от ГПК – 10.01.2024г., до окончателното изплащане на задълженията, както и да бъде осъдена ответницата да заплати извършените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 28/2024г. по описа на РС-Айтос разноски в размер на 1033,23 лв. внесена държавна такса и 150 лв. присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото 1 производство.

Според изложеното в исковата молба, на 02.08.2022 г. между страните в настоящото производство е сключен Договор за банков кредит № ***70/ 02.08.2022 год., по силата на който ответницата е получила от банката кредит в размер на 50 000 лв. с краен срок за погасяване 15.07.2032 год.

Погасяването на задължението следвало да се извършва с погасителни вноски на всяко 15-то число от месеца, съгласно погасителен план - приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Излагат се твърдения от ищцовата страна, че кредитът бил в просрочие от 15.01.2023г., т.е. общо 360 дни към 09.01.2024г. Били са просрочени 12 вноски за главница на обща сума от 3786,13 лв. и 12 месечни вноски за договорни лихви в общ размер на 2627,77 лв. Целият кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. Раздел Х, т.10.1.2. б. „а“ от Общите условия. На ответницата е било връчено по реда на чл.47 от ГПК писмено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, срокът по което е изтекъл на 15.11.2023г. На 10.01.2024г. банката е подала заявление по чл.417 от ГПК за дължимите суми пред РС-Айтос поради неизпълнение задълженията от страна на длъжника.

Изброени са и дължимите суми: 48 324,84 лв. главница; 2781,81 лв. непогасена договорна лихва за периода 15.01.2023 – 03.01.2024г. вкл., претендирана на основание т.4 от договора; 353,84 лв. непогасена наказателна лихва за периода 15.01.2023 – 03.01.2024г., претендирана на основание т.15 от договора; 111,07 лв. законна лихва за периода 04.01.2024 – 09.01.2024г. вкл.;

90 лв. разноски за събиране на вземането,

Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК е образувано ЧГД № 28/24г. на Айтоски Районен съд, по което са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 11/ 11.01.2024г. и Изпълнителен лист № 23/ 11.01.2024г., по силата на които Б.К. е осъдена да заплати на ищцовата банка дължимите по Договора за кредит суми, както са изброени в исковата молба, както и съдебни разноски: 1033,23 лв – държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявява се, че в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съдът бил проверил и установил редовността на процесния договор за потребителски кредит. В производството по чл. 417 от ГПК, банката била доказала вземането си пред съда чрез представянето на Извлечение от счетоводните си книги към 09.01.2024г.

2

Въз основа на изяденият му изпълнителен лист ищецът инициирал образуването на изпълнително дело № 163/2024г. при ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 и район на действие ОС-Бургас и предприел съответните принудителни действия, като освен вземането по изпълнителен лист, претендирал и всички последващи разноски по принудителното изпълнение. С определение № 281/ 29.04.2024 год. по ч.гр.д. № 28/24г. на РСАйтос, съдът постановил спиране на изпълнителното производство и дал указания на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си към Б. К. в едномесечен срок, както и че при непредставяне на доказателства за последното, издадената ЗНИ ще бъде обезсилена от съда по отношение на длъжника. Предвид изложеното, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В предоставения срок, ответницата чрез назначения особен представител, с депозирания отговор на исковата молба, не оспорва предявените искови претенции, като ги счита за основателни и доказани предвид приложените извлечения от счетоводните книги на банката. Счита за вярно твърдението на ищеца, че ответницата не е погасявала дължимите от нея месечни погасителни вноски, тъй като липсват данни за извършени погасявания в периода след 09.05.2023г. Взетото от банката решение да обяви кредита за пресрочно изискуем, е било сведено до ответницата посредством уведомяване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебносчетоводна експертиза.

В съдебно заседание особеният процесуален представител на ответницата счита, че предявените искове следва да бъдат уважени поради наличие на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и поради липсата на плащания по дължимите вноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

3

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 28/2024 г. по описа на РС-Айтос, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 11/ 11.01.2024г.

(л.50 и 55 по частното гр.дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от 1033,23 лв. внесена държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след уведомяването на банката за постановеното определение № 281/ 29.04.2024г. на РС-Айтос за спиране на частното дело. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК.

Няма спор, че е бил сключен договор № ***70/ 02.08.2022г. за банков кредит (л.11-16 по делото) между ,,Първа инвестиционна банка“ АД и Б. К. като кредитополучател, която е получила сумата от 50 000 лв., която е била усвоена на 02.08.2022г. чрез превод по разплащателна сметка с титуляр ответницата. Срокът на издължаване е бил до 15.07.2032 г. Поради неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя, банката е изпратила нотариална покана до същия, че обявява кредита за предсрочно изискуем и го кани да плати 4353,52 лв., от които: 2520,08 лв. непогасена главница, 1833,44 лв. дължими възнаградителни лихви за периода 15.01.2023 – 13.09.2023 г. Видно от придружителното писмо (л.26-29), за поканата е било поставено уведомление на 01.11.2023 до 15.01.2024г. вкл. на посочения адрес, но Б.К. не се е явила за получаването . Съставеният от ЧСИ Ст.Николова констативен протокол по чл.18 ал.5 от ЗЧСИ сочи, че е ила извършена и справка за вписани трудови договори на Б.К., но такива не са били открити. Поради липсата на плащане, банката е подала заявление до РС-Айтос за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е било образувано ч.гр.д.№ 28/2024г. по описа на РС-Айтос. Издаден е бил изпълнителен лист против длъжника Б. К. в полза на банката за посочените в исковата молба суми съгласно изготвена справка от счетоводните книги на банката.

4

Според съобщение на ЧСИ (л.53-54), въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на банката е било образувано изпълнително дело № 20248050400163 по описа на Станимира Николова с район на действие ОС-Бургас.

Според заключението на вещото лице П.Б. (л.94-98), размерът на дължимите суми по непогасената част от кредита към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за принудително изпълнение е: главница от 3786,13 лв.; възнаградителна лихва от 2627,77 лв., включваща 12 бр. вноски с падеж от 15.01.2023 до 15.12.2023 г. Към същата дата дължимите суми по договора за кредит са: главница от 48 324,84 лв.; договорна лихва от 2781,81 лв. за периода от 15.01.2023 до 03.01.2024г.; наказателна лихва от 353,84 лв. за периода от 15.01.2023 до 03.01.2024г.; законна лихва от 111,07 лв. за периода от 04.01.2024 до 09.01.2024г. и разноски от 90 лв. Изготвена е таблица на извършените погасявания и останалите дължими суми.

Представените доказателства водят до извода за основателност на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Длъжникът Б. К. е усвоила одобрения кредит в размер на общо 50 000 лв. Съобразно сключения договор за банков кредит, Б.К. се е задължила да върне кредита до 15.07.2032г.

От м.януари 2023г. е налице забавяне или направо спиране на плащанията на вноските. Затова и на основание Раздел Х „Предсрочна изискуемост“, т.10.1.2. б. „а“ от ОУ към подписания договор, считано от изтичане на даденото 20дневно предизвестие, банката е обявила остатъка от дължимите суми за предсрочно изискуем. Срокът е изтекъл към 03.01.2024г. Плащания след тази дата не са били извършвани. Според представените доказателства, към 10.01.2024г. длъжникът дължи вноски в размер на: главница от 48 324,84 лв.; договорна лихва от 2781,81 лв. за периода от 15.01.2023 до 03.01.2024г.; наказателна лихва от 353,84 лв. за периода от 15.01.2023 до 03.01.2024г.; законна лихва от 111,07 лв. за периода от 04.01.2024 до 09.01.2024г. и разноски от 90 лв.

Ответницата е била поканена да заплати дължимите суми и уведомена, че при неизпълнение ще се пристъпи към принудително събиране на вземанията поради обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Уведомлението е било изготвено като покана за доброволно изпълнение и 5 изпратено на адреса, посочен от длъжника в договора. В изпълнение на процедурата по чл.47 от ГПК, частният съдия изпълнител е залепил уведомление на адреса и е съставил констативен протокол затова. Нещо повече, направен е бил опит длъжницата да бъде открита по месторабота.

Съдът приема, че кредиторът е изпълнил изискването за уведомяване на длъжника, застъпено изрично и в т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Приложеният погасителен план е подписан на всяка отделна страница от Б.К., доколкото подписите видимо съвпадат с положените в договора за банков кредит.

С оглед приетото за установено по отношение на дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за заплащане на лихви за забава. Според заключението на вещото лице, към 10.01.2024г. ответницата дължи лихви съобразно уговореното в договора в следните размери: договорна лихва от 2781,81 лв. за периода от 15.01.2023 до 03.01.2024г.; наказателна лихва от 353,84 лв. за периода от 15.01.2023 до 03.01.2024г.; законна лихва от 111,07 лв. за периода от 04.01.2024 до 09.01.2024г. и разноски от 90 лв.

Позовавайки се на приложените по делото доказателства и на заключението на вещото лице П.Б., съдът приема, че дължимите по договора за потребителски кредит суми са следните: главница от 48 324,84 лв.; договорна лихва от 2781,81 лв. за периода от 15.01.2023 до 03.01.2024г.; наказателна лихва от 353,84 лв. за периода от 15.01.2023 до 03.01.2024г.; законна лихва от 111,07 лв. за периода от 04.01.2024 до 09.01.2024г. Към тези суми следва да се добавят и 90 лв. разноски по уведомяването на длъжника чрез ЧСИ, доколкото в договора е уговорено, че всички разходи от принудителното събиране на дължимите суми са за сметка на длъжника.