Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 02.03.2026, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 393/2025
Вид
Решение № 28
Подписан
02.03.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Дияна Димова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 152, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.152, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велики Преслав, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200393 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А. В. А. с ЕГН **********, с адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№* срещу Наказателно постановление №25-0323000921/09.12.2025 г., издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата не се съдържат конкретни доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, по същество се иска намаляване на наказанието.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, не оспорва фактическите констатации на наказващия орган, твърди че не е знаел, че са му били отнети всички контролни точки и моли да му бъде намалено времето на отнемане на СУМПС.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: С влязло в сила на 26.10.2024 г. НП№24-0869-001997/07.06.2024 г. издадено от Началник Сектор Пътна полиция при ОД МВР-Шумен на жалбоподателя ведно с други административни наказания са отнети 10 контролни точки, с влязло в сила на 05.09.2025 г. НП№25-1873-000477/02.07.2025 г. издадено от Началник РУ-Разград при ОДМВР-Разград на жалбоподателя ведно с други административни наказания са отнети 10 контролни точки, с влязло в сила на 05.09.2025 г. НП№25-0323000552/20.08.2025 г. издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен, на жалбоподателя 1 ведно с други административни наказания са отнети 10 контролни точки и с влязло в сила на 21.10.2025 г. НП№25-0323-000646/02.09.2025 г. на жалбоподателя ведно с други административни наказания са отнети 10 контролни точки. След като административнонаказващия орган е установил, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение с връчен на 25.10.2025 г. е предупредил жалбоподателя да не управлява МПС без да притежава СУМПС. Вместо да върне СУМПС, поради загуба придобитата правоспособност, отнемане на всички контролни точки и да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, жалбоподателят продължил да управлява МПС, легитимирайки се със същото СУМПС.

На 25.11.2025г. около 10.55 часа в гр.Върбица, обл.Шумен, по ул.“Септемврийско въстание“ до дом №8 жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№Н5366КК, собственост на В. Х. С., като го паркирал най-вдясно, но в посока обратна на движението при двупосочно такова. По това време обход на улиците в гр.Върбица във връзка с безопасността на движението по пътищата, извършвали полицейските служители С. В., Р. Д. и Т. Т.. Полицейските служители забелязли неправилно паркирания автомобил и извършили проверка. Жалбоподателят бил до автомобила, потвърдил че е управлявал автомобила, след което го е паркирал на посоченото място, изцяло съдействал на проверката, при която освен неправилното паркиране било установено, че последния е загубил правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки и не е върнал СУМПС. За установените нарушения от св.С. В. бил съставен АУАН, въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по чл.94, ал.3 от ЗДвП, по чл.150 от ЗДвП, по чл.157, ал.4 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 204.52 лева или 400.00 лева.

Показанията на разпитаните по делото свидетели С. В., Р. Д. и Т. Т. - полицейски служители при РУ-В.Преслав са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.

2

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал.5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсва субективния елемент от фактическия състав на част от административните нарушения, тъй като не е знаел, че са му били отнети всички контролни точки. Потвърждение за уведомяването му за това е приложеното в административнонаказателната преписка предупреждение, което му е било връчено лично на 25.10.2025 г.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна всяко от посочените в издаденото наказателно постановление, административно нарушение.

Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП , за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Независимо дали улицата е еднопосочна или двупосочна, МПС следва да бъде спряно най-вдясно на платното за движение по посока на движението. В конкретният случай при въведено двупосочно движение, автомобилът е бил спрян по посока обратна на движението, макар и в най-дясната част на платното за движение.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка.

Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на адмнистративно – наказателната й отговорност. По делото не съществува спор относно личността на административно – наказателно отговорното лице. В хода на административнонаказателното производство и в съдебното производство, жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че той е паркирал автомобила, поради което се явява субект на административнонаказателна отговорност.

Административно – наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя съобразно разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП , предвиждаща налагане на глоба в размер на 20 на водач, който е паркирал неправилно. Размерът на наложеното наказание е строго фиксиран и не подлежи на ревизия.

По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят на посочените в АУАН и НП дата и място е управлявал „Фолксваген пасат“ с рег.№Н5366КК и като водач бил неправоспособен поради отнети всички контролни точки. При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство след като е загубил правоспособност за това. Посочената разпоредба въвежда задължение всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

От представените по делото заверени копия на наказателни постановления се установява, че въззивникът към датата на нарушението е бил с отнети 61 контролни точки при максимален брой 39, каквато е регламентацията в чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за 3 определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от нА.чните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е неправоспособен водач поради изземване на всичките му контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните последици (увреждане на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност) и пряко ги е целял – жалбоподателят е съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като контролните му точки са иззети с влезли в сила наказателни постановления, но въпреки това е предприел управление на моторно превозно средство. Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

Настоящият състав приема, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил тази санкционната норма. По отношение на размера на наказанието за това нарушение съдът счита, че правилно е наложен максималния размер, поради високата обществена опасност на нарушителя, предвид справката за нарушител/водач, от която е видно че на жалбоподателя са налагани множество административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата.

Кумулативно жалбоподателя след като не е върнал СУМПС при отнети всички контролни точки е осъществил и нарушение по чл.157, ал.4 от ЗДвП, за което на осн.чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в абсолютния предвиден в закона размер.

Съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, не указват на маловажност на нито едно от нарушенията по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено, като се има предвид характерът на този вид нарушения и евентуалните последици, които биха могли да настъпят. Критериите за маловажност на случая следва да се преценят през призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена опасност. В случая, конкретните нарушения на правила за движение по пътищата не могат да се определят като такива с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Възстановяването на контролните точки се извършва по ред определен с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, и не е от компетентността на съда.