Решение № 163 от 15.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Ловеч, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500414 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е жалба с правно основание чл. 436 ал. 1 ГПК вр. с чл. 435 ал.2 т.6 ГПК, от В. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, чрез процесуаления си представител адв. В. Т. – САК, със съдебен адрес, ****, адвокатска кантора „В.", тел. ***********, срещу действия на ЧСИ В. П., рег.

№879 на КЧСИ, район на действие ОС Ловеч, изразяващи се в отказ да прекрати изп.дело №20138790400375 на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в Постановление от 02.04.2025 г.

В жалбата се твърди, че по делото е налична информация за сключен договор за цесия, за която няма данни, че е съобщена на длъжника. В постановлението си от 02.04.2025 г. съдебният изпълнител посочвал, че са извършвани действия по изпълнението до дата 03.10.2022 г. Жалбоподателят твърди, че по изпълнителното дело, липсват извършени действия след 03.10.2022 г., както бил посочил и съдебния изпълнител.

Счита, че отказа на ЧСИ В. П. да прекрати посоченото изпълнително дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, поради настъпила перемпция, е изцяло незаконосъобразен. Прави изрично искане съдът да отмени отказа на съдебния изпълнител. Изтъква, че от 03.10.2022 г., на която дата е наложен 1 запор, до подаване на жалбата е настъпила перемпция, като в този интервал от време било налице пълно бездействие от страна на кредитора, с оглед на което счита, че делото е прекратено ех lege. Според жалбоподателя последващо събиране на каквито и да било суми се явява незаконосъобразно, тъй като в периода от 03.10.2022 г. до подаване на жалбата е настъпила перемпция.

Изтъква, че според ОСГК дори и да не бъде издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело, прекратяването вече е настъпило по право, а само се установява, че по силата на закона е прекратено изпълнителното дело, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Счита, че неиздаването на постановление от ЧСИ В. П. за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание в случая счита, че е без правно значение. Посочва, че две години след датата на последното направено искане за налагане на запор, всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание, тъй като към тази дата е настъпила перемпция по право и изпълнителното дело следва да бъде прекратено ех lege на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК. Позовава се на Решение № 31 от 9.09.2010 г. по т. д. №400 от 2009 г. на II отд. на ТК на ВКС.

В жалбата се посочва, че взискателят се е дезинтересирал от вземането, с оглед на факта, че същият е длъжен с действия по изпълнението да поддържа висящността на изпълнителното производство, чрез предвидените способи за принудително изпълнение, което е и съществената разлика с исковия процес.

Моли настоящата инстанция , по изложените по-горе съображения да постанови акт, с който да отмени постановения отказ за прекратяване на изп. дело №375/2013 г по описа на ЧСИ В. П., като незаконосъобразен. Изтъква, че нямат правно значение изпращането на покани, уведомления, съобщения и други подобни известния.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят по изпълнителното дело "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК ********* е депозирал становище. Счита, че отказът на съдебния изпълнител е основателен и законосъобразен, с оглед на обстоятелството, че са налице депозирани многобройни молби от страна на взискателя с посочени конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени, реално извършените изпълнителни действия като наложени запори, вписани възбрани, извършени 2 описи, реализирани публични продани. Намира жалбата за неоснователна и необоснована. Посочва, че изпълнително дело № 20138790400375 е образувано с молба от 19.12.2013г., като впоследствие са предприети действия по опис, оценка и изнасяне на публична продан на имущество, собственост на длъжниците. Насрочване на публична продан е било поискано от страна на взискателя с молби от 23.06.2014г., от 12.09.2014г., от 24.11.2014г., от 30.03.2015г., от 12.06.2015г., от 31.08.2015г. и от 19.01.2016г., като на дата 28.03.2016г. проданта е реализирана и е обявен купувач. На следващо място излага, че молби с искания за прилагане на конкретно посочени изпълнителни способи са били депозирани от името на взискателя и на дата 28.02.2018г., на 04.04.2019г., на 25.07.2019г., на 10.11.2020г., на 15.02.2022г., на 29.09.2022г. и на 03.10.2022г., когато в действителност била последната молба от взискателя.

Посочва, че на дата 19.12.2022г. е извършен опис на моторно превозно средство, собственост на длъжниците, на дата 30.03.2023г. е наложен запор на трудово възнаграждение, на дата 03.07.2023г. е реализирана публична продан на описано имущество и е обявен купувач, на дата 26.07.2023г. е наложен запор на трудово възнаграждение. Изтъква ,че при реализиразането на посочените изпълнителни способи взискателят е заплащал редовно дължимите авансови такси съгласно ТТРЗЧСИ. Счита, с оглед на посоченото по-горе , че не е налице дезинтересиране от производството от страна на взискателя. В тази връзка сочи тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. С оглед на това приема ,че независимо спрямо какво имущество, собственост на един от тримата солидарни длъжници, е насочено принудителното изпълнение, всеки успешно приложен изпълнителен способ и депозирана молба от страна на взискателя с искане за прилагане на такъв, водят до прекъсване на перемпционния срок по чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК и започването на нов такъв.

Излага, че за периода от образуването на изпълнителното дело /19.12.2013г./ до последното реално извършено изпълнително действие по 3 делото /26.07.2023г./, както и до момента на процесния отказ от прекратяване на изпълнителното производство на съдебния изпълнител /02.04.2025г./, не са изминали две години, през които взискателят да не е проявил активност и оттам да може да се приеме, че се е дезинтересирал от своето вземане. Същият съвсем редовно и регулярно депозирал молби до съдебния изпълнител с искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи и заплащал всички авансово дължими такси съгласно ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., с рег.

№ 879 и район на действие Окръжен съд – Ловеч. Счита подадената жалба за изцяло неоснователна и необоснована и моли съда да я остави без уважение.

Посочва, че изпълнително дело № 20138790400375 е образувано на 19.12.2013 г., като в последствие са предприети действия по опис, оценка и изнасяне на публична продан на имущество, собственост на длъжниците.

Взискателят е депозирал многократни молби за насрочване на публични продани последната от които на 19.01.2016 г.,/лист 318/ след която на 28.03.2016 г., е съставен на протокол за обявяване на купувач /листи 345-350/.

Излага, че през годините са били подавани молби както от Уникредит Булбанк" АД, а именно молби от дата: 28.02.2018 г. /лист 447/, така и от цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършване на конкретни изпълнителни действия, 04.04.2019 г. /лист 486/, 25.07.2019 г. /лист 506/, 10.11.2020 г. /лист 604/, 15.02.2022 г. /лист 622/, 29.09.2022 г. /лист 626/ и цитираната в жалбата от 03.10.2022 г. /лист 643/ за извършване на опис на МПС собственост на длъжника, изготвяне на оценка с цел изнасянето му на публична продан.

Счита за неоснователно твърдението, че последното изпълнително действие е от 03.10.2022 г. и че от тогава насам не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което делото следва да се прекрати на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочва, че след цитираното действие на 03.10.2022 г. са използвани и други способи за принудително изпълнение, като извършване на опис на движими вещи собственост на длъжника, а именно МПС, обективирано с протокол за опис от 19.12.2022 г. /листи 714 - 715/, последващ запор на трудово възнаграждение на В. Д., наложен на 30.03.2023 г. /лист 741/, реализирането на публична продан на описано движимо имущество, а именно товарен автомобил, марка Мерцедес, модел 410 Д, с per. № *********, за което е съставен протокол за обявяване на купувач от 03.07.2023 г. /лист 8034 808/, както и наложен запор на трудовото възнаграждение на М.Д. на 26.07.2023 г. /лист 830/ . Счита, с оглед на съдебната практика на ВКС и т. 10 от тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС предприетите изпълнителни действия след цитираната в жалбата дата, многократно прекъсват посочената в т. 8 на чл. 433 от ГПК перемпция. В тази връзка сочи т. 1 от тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради което подадената жалба макар и допустима , по същество се явява неоснователна и недоказана.

При горните съображения моли настоящата инстанция да остави без уважение подадената жалба , като потвърди действията му по изпълнително дело № 20138790400375.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното в жалбата, приема че същата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ /отказ да прекрати изпълнително дело/ и от лице, за което е налице правен интерес, поради което компетентен да разгледа същата е Ловешки окръжен съд.

От приложените към делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20138790400375 по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч е образувано на 19.12.2013 г. по молба на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ********* срещу „Медитрейд“ ООД с ЕИК **********, В. П. Д. с ЕГН ********** и М.С.Д. с ЕГН ********** /солидарни длъжници/, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.12.2013 г. от РС-Ловеч по ЧГД №2156/2013 г., по силата на който същите са осъдени да заплатят сумата от 76300 лева главница, 18646,79 лева договорна лихва от 20.04.2012 г. до 28.11.2013 г. , ведно със законната лихва върху 76300 лева , начиная от 29.11.2013 г. до изплащането на вземането , 3578,30 лева съдебно деловодни разноски , от които 1898,94 лева платени по сметка на съда държавна такса и 1679,36 адвокатско възнаграждение. На 15.01.2014 г., на осн. чл. 458 от ГПК е присъединено публично държавно вземане, въз основа на удостоверение по чл. 191 от ДОПК, издадено от ТД на НАП/л. 46, том първи от изпълнителното дело/. Покани за доброволно изпълнение на длъжниците са изпратени на 24.01.2014 г., като те са оформени на 07.02.2014 г. с отказ от тяхна страна да бъдат приети/л. 86,87, 88 том 5 първи/. По изпълнителното дело са предприемани последователни изпълнителни действия - по молба на взискателя, като на 28.01.2014 година е наложена възбрана на недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя по делото/л. 76, том първи/. Имотът е описан на 31.03.2014 г., като е съставен протокол за опис/л. 97 том първи/ , изготвена е оценка на същия /л. 119 – л.

133, том първи/и е изнесен на публична продан, която е продължила от 06.05.2014 г. до 06.06.2014 г./изготвено обявление л. 137, том първи/.

Публичната продан е обявена за нестанала, след което имотът е изнасян на публична продан последователно по молби от взискателя от дати 23.06.2014 г./л. 114, том първи/, 12.09.2014 г./л. 162, том първи/, 24.11.2014 г./л. 217, том първи/, 30.03.2015 г./л. 246, том първи/, 12.06.2015 г./л. 266, том първи/,31.08.2015 г./л. 274, том първи/, 19.01.2016 г./л. 318, том първи/, като при последната такава имотът е възложен, като постановлението за възлагане е от дата 30.03.2016 г. /л. 424, том първи/. На 30.05.2016 г. е извършен въвод във владение/л. 437, том първи/. По молба на взискателя от 28.02.2018 г./л.