Решение № 799 от 08.07.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1502/2020
- Вид
- Решение № 799
- Подписан
- 08.07.2020
- В сила
- 27.11.2020
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143, т. 1 · Закон за водите
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 799 08.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 1502 по описа на
БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, адрес: гр. *, ул. „*“ № 2, ет. 5, ап. 48, адрес за призоваване: гр. *, ул. „*“ № 64, чрез адв. *, срещу Наказателно постановление № 42/01.04.2020г., издадено от Директора на басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което за нарушение на чл. 143, т. 1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни доводи, както за процесуална, така и за материална незаконосъобразност на атакуваното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Москоянов, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Вълкова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок макар НП да е получено на 10.04.2020 г., а жалбата да е депозирана по пощата на 21.04.2020 г., тъй като срокът за обжалване изтича по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., а съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 21.11.2019 г. е извършена проверка на място от служители на БДЧР на територията на морски плаж „Созопол - централен“, община Созопол, област Бургас, във връзка с постъпил сигнал вх. № СЖ—121/21.11.2019 г. за неправомерни действия по унищожаване на пясъчни дюни, изтребване на пясък от морето и изграждане на пясъчни диги при морски плаж „Созопол - централен“ и „Созопол - Хармани“, община Созопол. Проверката на БДЧР е извършена в рамките на компетентността на дирекцията по Закона за водите, съвместно с представител на община Созопол и със съдействието на служител от РУ - Созопол към ОД на МВР - Бургас.
При проверката на 21.11.2019 г. е извършен оглед и обход на морски плаж "Созопол-централен" и прилежащата плажна ивица. Към датата на проверката е констатирано, че по протежение на цялата бреговата ивица на плажа е оформена пясъчна дига (вал), с дължина около 500 м, височина от 2,5 до 3 м и ширина 4 м.
По време на проверката във фиксираната крайна точка на пясъчната дига в най- южната част на плажа, със заснетите географски координати 2. N
42°25'08.2" Е 27°4Г48,5", е установен ситуиран на брега верижен багер CAT 325 DLN, извършващ изземване/изгребване на пясък от крайбрежните морски води (подводната част на брега) на Черно море, в проверявания участък и оформящ с тях дига в този край на морския плаж. Констатирано е, че на места изгребването е с дълбочина до 0,80 м, със засечени географки координати:
N 42°25'08.1" Е 27°41'48,0". Преценено било при проверката изтребване по механичен способ на пясък в големи количества от прилежащите към плажа крайбрежни морски води (подводната част на брега на Черно море) е нарушено - разрушава естественото състояние на морския бряг, за което бил съставен АУАН № 171/06.12.2019 г. (бланков № 000552) от С.И.Р. - главен експерт в Дирекция „Контрол” при БДЧР.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
Въпреки това, съдът счита, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения, поради следните причини.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал.
2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, точно описание на съставомерните признаци. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.
И в АУАН, и в НП, като нарушение словесно е описано, че дружеството в качеството си на възложител „разрушило морския бряг на Черно море“ чрез механично изгребване на пясък от „подводната част на брега“. Същевременно обаче, разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ, която е посочена като нарушена, предвижда забрана за нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици.
На първо място, липсва съвпадане между въведените словесно изрази и признаците от състава на разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ. Не става ясно дали се вменява като нарушение разрушаването на бряг или на крайбрежна заливаема ивица. Отделно от това, в разпоредбата никъде не се говори за морски бряг. Последното понятие се употребява и респ. е дефинирано в пар. 1, т. 1 от ДР към Закона за устройство на черноморското крайбрежие, съгласно който "морски бряг" е тясна ивица от земната повърхност на контакта и взаимодействието между сушата и морето, която се състои от подводна и надводна част и се характеризира с разнообразен напречен профил, развит непосредствено от бреговата линия, навътре във водата и сушата. Видно е, че при словесното описване на нарушението по Закона за водите са използвани понятия от съвсем друг закон, което неминуемо се отразява на възможността на жалбоподателя, а и на съда да установят предмета на доказване, респ. на жалбоподателя да организира защитата си. По мнение на настоящия състав, посоченото нарушение е достатъчно за отмяна на обжалваното постановление, тъй като на практика не са въведени и описани признаци от състава на нарушението по ЗВ, което се твърди да е извършено, т.е. липсва законосъобразно обвинение от фактическа страна.
Дори и да се приеме, че липсва процесуално нарушение, то описаните действия безспорно не покриват състава на нарушението по ЗВ. От тълкуването на разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ следва изводът, че тя визира нарушаване на леглата, бреговете и заливаемите крайбрежни ивици единствено на реките, а не и на Черно море. Това следва и от обстоятелството, че в пар. 1, т. 16 от ДР на ЗВ е дадена дефиниция на понятието „крайбрежни заливаеми ивици на реките“, а в. т. 81 е посочено, че "речно легло" е елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици. Иначе казано, когато ЗВ си служи с понятието крайбрежни заливаеми ивици, то той визира заливаемите ивици на реките. В случая, в НП са описани действия, за които се твърди, че представляват нарушаване на брега на Черно море, което няма как да бъде субсумирано под нормата на чл. 143, т. 1 от ЗВ.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения, които са довели до незаконносъобразност на
НП, поради което и жалбата срещу него следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 42/01.04.2020г., издадено от Директора на басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което за нарушение на чл. 143, т. 1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.
200, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на „*“
ЕООД с ЕИК: *, адрес: гр.
*, ул. „*“
№ 2, ет. 5, ап. 48, адрес за призоваване: гр. *, ул.
„*“ № 64, чрез адв. *, е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.