Решение № 1760 от 15.12.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1760 15.12.2020 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският административен съд,

XXII-ри административен състав, на тридесети ноември две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА

КОЛЕВА при секретаря Г.Д. прокурор: Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1072 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба от П.В.М., ЕГН ********** – лишен от свобода, към момента на предявяване на иска изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието гр.София. Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., които вреди се изразявали в чувство на страх, беззащитност, малоценност, притеснение за здравословното състояние, и уронване на човешкото достойнство. В исковата молба и в уточнения към нея твърди, че в периода 01.11.2012 г. до 31.05.2018 г. пребивавал в Затвора в Бургас, където постъпил за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, след което продължил да изтърпява наказанието от 01.06.2018 г. до 12.06.2020 г. в Затворническо общежитие Дебелт.

В исковата молба и уточнения се излагат твърдения в две насоки:

На първо място се сочи, че вследствие на бездействие на ответника се влошило здравословното му състояние. Ищецът страдал от заболявания свързани със сърцето, поради което през декември 2019 г. му станало лошо и паднал на карето в ЗО Дебелт. При извършен преглед от лекар се установило, че е необходимо оперативно лечение. Въпреки това затворническата администрация не предприела никакви действия за осигуряване на възможност за извършване на интервенцията, поради което се наложило М. да потърси съдействие от Окръжна прокуратура Бургас.

На следващо място ищецът твърди, че поради бездействието на ответника бил принуден да изтърпява наказанието си в нечовешки условия. Описва, че спалните помещения били с малка квадратура, а вътре били настанявани много лишени от свобода. Липсвала баня, тоалетна с мивка. В помещенията имало дървеници, хлебарки, мишки, които хапели и наяждали храната. По тази причина ищецът не можел да спи. През по-голямата част от процесния период в спалните помещения не се извършвало обезпаразитяване.

С исковата молба се ангажират доказателства.

В молба от процесуалния представител на ищеца се излагат твърдения, според които в периода от 2012г. до 2018г, при изтърпяване на наказанието си в Затвора Бургас той бил настанен в килия с площ от около 16 кв.м. заедно с още 15 – 30 затворници, с легла на три нива едно над друго. Лишените от свобода нямали достъп до санитарен възел и течаща вода след 20:00 ч. всяко денонощие, поради което М. бил принуден да облекчава физиологичните си нужди в кофи, които се намирали в помещението, в което се осъществявали всички битови дейности, включително спане и хранене.

Сочи се още, че храната не отговаряла на съответния стандарт и не осигурявала необходимите за организма витамини, минерали, белтъчини, мазнини и въглехидрати. Битовите условия, водоснабдителната и канализационни инсталации в затвора били в ужасяващо състояние. Голяма част от общите душове били развалени и не работели, имало проблем с налягането на водата, всички тоалетни съоръжения били в лошо състояние и мръсни, вследствие на постоянно развалени механизми за промиване.

Вследствие на лошите материални условия в затвора и неизвършването на регулярна дезинфекция в помещението, в което бил настанен ищеца имало хлебарки и дървеници. След изключване на осветлението в помещението вечерно време, дървениците постоянно и монотонно скърцали, поради което било невъзможно да се спи нормално и пълноценно.

На следващо място се излагат твърдения, че М. страдал от междукамерен и субракристален дефект на сърцето, като вследствие на лошите битови условия и липсата на пълноценен сън, здравословното му състояние се влошило.

От 2019 г. до момента М. изтърпявал наказанието в ЗО „Дебелт“, където бил настанен в помещение с още двама обитатели. Там също имало постоянно присъствие на дървеници, които нощно време скърцали монотонно, което влошавало съня на ищеца. Така заболяванията на М. продължили да прогресират. Това довело до пристъп и припадане, което се случило през декември 2019 г., при престой на открито. След извършен преглед от кардиолог било констатирано, че е необходима планова пластика на сърцето. Въпреки това и въпреки настояването на лишения от свобода такава не била осигурена от затворническата администрация.

Изтъква се, че неимуществените вреди били причинени от неблагоприятните условия на живот в затвора, които освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, също така заплашвали тяхното здраве, поради липса на елементарна хигиена – пренаселени спални помещения, в които лишените от свобода били длъжни да спят, да живеят и да облекчават физиологичните си нужди в кофи, без наличието на течаща вода, посредством която макар и минимално да се хигиенизират. Не била осигурена минимално изискуемата площ от 4 кв.м., с която следвало да разполага всеки обитаващ съответното помещение. Този факт сочел, че ответникът, чрез неговите служители не изпълнил задължението си да осигури на затворниците и в частност на ищеца минималната жилищна площ, която да съответства на човешките потребности за съществуване – сън, преобличане и хранене, като така бил нарушен чл.3 и чл.43 от ЗИНЗС, чл.3 от ЕКПЧОС и чл.29, ал.1 от КРБ.

Поставянето на ищеца в описаните неблагоприятни условия, представлявало третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с принудата да се облекчава в кофи в същото помещение където спи, пред очите на всички обитатели в килията и липсата в същия период на течаща вода, били от такова естество, че предизвиквали у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновавали и настъпилата неимуществена вреда. Наред с това, влошаването на здравословното му състояние също било пряко свързано с липсата на елементарен битов стандарт и адекватно лечение от страна на ответника, чрез неговите служители.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Прави уточнение по отношение на периодите, през който е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ в различните пенитенциарни заведения, както следва: от 07.11.2012 г. до 13.07.2017 г. - Затвора Бургас; от 13.06.2017 г. до 30.05.2018 г. - ЗО „Дебелт“; от 30.05.2018 г. до 13.06.2019 г. - Затвора Бургас; от 13.06.2019 г. до 12. 06.2020 г. - ЗО „Дебелт“.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, чрез представител по пълномощие, в писмен отговор (л.44-49) намира искът за допустим. Излага съображения за изтекла 5-годишна давност за периодите от пет години назад от момента на депозирането на исковата молба. На следващо място излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Обобщава, че за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2018 г. ищецът се оплаквал от условията при които изтърпявал наказанието, нарушаващи изискванията за минимална жилищна площ на всеки един лишен от свобода, осветеност на спалното помещение, достъп до санитарен възел по всяко време от денонощието, оплаквания от качеството на храната, лоши хигиенични и санитарни условия, лошо състояние на ВиК инсталацията, неработещи душове, налягане на водата, наличие на паразити – хлебарки и дървеници, издаваните звуци от които му създавали прекомерен дискомфорт, нарушавали му пълноценната почивка и дори влошили здравословното му състояние. За периода от 01.06.2018 г. до 12.06.2020 г. оплакванията били единствено относно шумовото замърсяване от паразитите, довело до припадъци и ново влошаване на здравословното състояние на ищеца.

Според ответника исковата молба съдържала декларативни твърдения относно лошите условия в спалните и общите помещения в Затвора – Бургас и ЗО Дебелт, без конкретика в обстоятелствата, които се отнасяли индивидуално положението на ищеца.

Възразява, че не било налице неизпълнение на законови задължения от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, което да е основание за ангажиране отговорност по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Според него не са налице претърпени вреди от ищеца, както и причинна връзка. Представя писмени доказателства, като твърди, че по отношение на ищеца се подхождало законосъобразно. На следващо място сочи, че след посещение от експерти от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, била проведена среща на 06.10.2017 г. в Министерство на правосъдието. На тази среща била дадена положителна оценка за подобряването на условията в местата за лишаване от свобода и че общото положение в затворите е доста по-добро в сравнение с предишни посещения.

Делегацията установила, че във всички ремонтирани места условията са добри, особено в затворите Бургас, Дебелт и

Варна. Делегацията отправила забележки, относно медицинското обслужване, но като изключение посочила Затвора Бургас.

Иска съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебен защитник адв. С.. Поддържа исковата молба.

Иска присъждане на неимуществени вреди за описания период. Ангажира доказателства. Пледира за уважаване на исковата претенция.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмени доказателства.

Представителят на

Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения за изтекла 5-годишна давност за периодите от пет години назад от момента на депозирането на исковата молба.

ПО ФАКТИТЕ:

Според справка (становище), изготвена от инспектор СДВР, ЗО Дебелт (л.50-52, рег.№ 5023, с резолюция за ст. юрисконсулт Георгиев от 08.10.2020 г.) лишеният от свобода П.В.М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 г. и 2 м. при първоначален „строг режим“ с начало на наказанието 07.11.2012 г., както следва:

- от 07.11.2012 г. до

13.06.2017 г. в Затвор Бургас;

- от 13.06.2017 г. до

30.05.2018 г. в ЗО „Дебелт“, закрит тип, седма група;

- от 30.05.2018 г. до

13.06.2019 г. в Затвор Бургас;

- от 13.06.2019 г. до

03.06.2020 г. в ЗО „Дебелт“, закрит тип, втора група;

- от 03.06.2020 г. и към настоящия момент в пета група, ЗО „Дебелт“, закрит тип.

За периода от

13.06.2017 г. до 30.05.2018 г. М. бил настанен в ЗО „Дебелт“, закрит тип в седма група в спално помещение № 251 с 16 кв. м. жилищна площ. В това спално помещение били настанени още двама лишени от свобода. Помещението разполагало с отделен санитарен възел с постоянно течаща вода. На лишените от свобода били осигурени персонални шкафове, в които да съхраняват личните си вещи. Осветителните тела в помещението били съобразени със стандартите за осветеност. Достъпът на дневна слънчева светлина и вентилацията се осъществявали по естествен начин от два двукрилни прозореца.

От 13.06.2019 г. до

03.06.2020 г. М. отново бил настанен в ЗО „Дебелт“, в спално помещение № 204.

Същото било с 16 кв. м. жилищна площ. В помещението били настанени още двама лишени от свобода до 19.06.2019 г. На 19.06.2019 г. М. бил преместен в спално помещение № 208, където съжителствал с още двама лишени от свобода до 13.11.2019 г. От 13.11.2019 г. до 03.06.2020 г. Ищецът бил настанен в спално помещение № 201, втора група с още трима лишени от свобода. В спални помещения № 201, 204 и 208 във втора група били осигурени по 4 кв. м. на лишен от свобода. Във всяко от спалните помещения, в които бил настаняван М. от 13.06.2019 г. до 03.06.2020 г. във втора група в общежитието имало отделен санитарен възел с постоянно течаща вода.

Разпечатката съдържа 52 от 175 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7138fad-9129-45b6-88b1-b7232fb5c3ab