Присъда № 3 от 15.01.2026, Апелативен съд - София

Мотиви на присъда № 3 от 15.01.2026г., постановена по внохд № 551/25 по описа на САС,НО, 1 – ви състав

Производството е по реда на глава 21-ва НПК и трето поред пред Софийски апелативен съд.

Образувано е по въззивен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и по въззивни жалби на частните обвинители Р. Г. и А. Г., лично и чрез поверениците адв. С. Р. и адв. Й. С., срещу присъда № 260012 от 25.02.2022г. на СГС, НО, 24-ти състав, по нохд № 3209/2018. С присъдата подс. А. Б. е признат за невиновен за това, че на 07.06.2014г. в гр. София, Медицински център „Афродита“, като лекар, причинил смъртта на Д. А. Г. поради немарливо изпълнение на занятие източник на повишена опасност и това е станало вследствие на масивна белодробна тромбоемболия, причинена от неправилни самонадеяни действия на подсъдимия, и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 1 НК.

С протеста се прави искане за отмяна на присъдата като неправилна и за постановяване на нова, с която подсъдимият се признае за виновен и му се наложи наказание, предвидено в закона. Поддържа се, че събраните доказателства установяват категорично вмененото престъпление.

С жалбата на частния обвинител Р. Г. чрез повереника адв. С. Р. се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. В допълнение към жалбата повереникът аргументира, че обвинението е доказано, че съдът е интерпретирал доказателствата едностранчиво, че е следвал неправилен подход при формиране на персоналния състав на назначена медицинска експертиза, че е нарушил чл. 301 НПК и присъдата е без мотиви.

С жалбата на частния обвинител А. Г. се въвежда оплакване за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Прави се искане за отмяната й, за осъждане на подсъдимия, както и за присъждане на частния обвинител на направени разноски по делото. В допълнение към жалбата частният обвинител прави оплакване, че правата му в процеса са нарушени, че в съдебните прения не му била дадена възможност да изкаже становището си 1 по делото, че съдът възпирал искания на поверениците, но безусловно приемал тези на защитата. Заявява, че съдът е направил порочен подбор на експерти, доколкото за такива били назначени предишни консултанти на подсъдимия. Оспорва приетите от съда фактически положения.

С жалбата на повереника на частния обвинител А. Г. - адв. Й. С., също се заявява, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Релевира се, че съдебният състав показвал пристрастност в полза на подсъдимия, нарушил основни принципи в наказателния процес, не изяснил редица важни обстоятелства и провел неправилен доказателствен анализ. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен, алтернативно - да се отмени присъдата и делото се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В допълнение към жалбата повереникът излага конкретни съображения в подкрепа на оплакванията си – че на Д. Г. не са извършвани изследвания, консултации и прегледи, вкл. преданестезиологичен, че от страна на подсъдимия е налице опит за манипулиране на медицинска документация, че съдът е извършил неправилна оценка на отделни доказателствени източници, че провел порочен подбор на експерти. Правят се оплаквания за пълно игнориране от съда на съдебна химико-токсикологична експертиза, изготвена от вещото лице В. А., а за кредитиране на такива, по които не са приложени съвременни и надеждни методи на изследване, без аргументация за противоречията в тях. Излагат се доводи и за допуснати от подсъдимия нарушения на медицински правила, като комплекс от действия и бездействия.

В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът поддържа протеста. Намира, че подсъдимият е нарушил правила за асистирана репродукция, за анестезия и интензивно лечение, като приложил венозна упойка на пациентката в отсъствие на анестезиолог-реаниматор, както и че оставил пациентката без наблюдение след манипулацията. Обосновава, че причината за смъртта на пациентката се явява потискането на дишането вследствие на приложената упойка. Аргументира, че фактите на деянието, с което подсъдимият поставил упойката, и причинната връзка между него и смъртта, са описани в обвинителния акт и не е необходимо съответно изменение на обвинението. Пледира първоинстанционната присъда да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден. Моли да се приеме като изключително смекчаващо отговорността 2 обстоятелство голямата продължителност на наказателното производство, за което подсъдимият няма вина. Предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“ към минимален размер, чието изпълнение да се отложи по чл. 66 НК, както и наказание „лишаване от права“ за срок, съобразен с чл. 49 НК.

Повереникът на частния обвинител А. Г. - адв. Й. С., поддържа въззивната жалба. Счита, че подсъдимият е причинил смъртта на пациентката Г. със свои неправилни, незаконосъобразни и самонадеяни действия. Въпреки че знаел правилата на професията, е действал в разрез с тях. Освен това, направил опит да въздейства върху екипа на Бърза помощ за промяна на записаните в медицинския фиш медикаменти и с това да прикрие деянието.

Повереникът намира за установено, че на пациентката са били приложени четири медикамента, довели до обща анестезия и че тя не е била наблюдавана по време и след манипулацията. Обръща внимание и на това, че не са били проведени никакви предварителни лабораторни изследвания и прегледи за разкриване на евентуални противопоказания за предстоящата интервенция.

Подценено било и високото ниво естрадиол на пациентката. Подсъдимият в нарушение на правилата й поставил упойка в отсъствие на анестезиологреаниматор. Необходимата документация за случая била непълна, противоречива, неподписана от пациентката и от лекари-специалисти.

Дадените от подсъдимия обяснения оценява като противоречиви и отречени от другите гласни доказателства. Аргументира, че не се касае за нещастен случай. Пледира присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по обвинението и му се наложи справедливо наказание. Моли за присъждане на направените от частния обвинител разноски.

Частният обвинител А. Г. поддържа казаното от повереника.

Повереникът на частния обвинител Р. Г. – адв. С. Р., се присъединява към вече изложените доводи на прокурора и частното обвинение. И от своя страна поддържа, че подсъдимият е причинил смъртта на пациентката Г..

Обосновава, че тя е следвало да бъде наблюдавана непрекъснато. Моли да се кредитират заключенията на последната деветорна експертиза и на съдебнотоксикологичната експертиза на проф. В. А.. Обосновава, че смъртта на пациентката е настъпила в резултат на приложените от подсъдимия упойващи препарати, а това позволява да се приложи закон за същото престъпление.

3

Моли да не се кредитират обясненията на подсъдимия. Обосновава, че вмененото престъпление е извършено при форма на вината - самонадеяност.

Пледира да се наложи наказание към среден размер на предвиденото, изпълнението му да се отложи по чл. 66 НК, както и подсъдимият да се лиши от права по чл. 37 НК за срок равен на изпитателния. Моли за присъждане на разноски.

Частният обвинител Р. Г. поддържа казаното от повереника.

Защитникът на подсъдимия – адв. Е. С., излага съображения за недостатъци на обвинителния акт, който не формулирал надлежно обвинение.

Поради това било налице и формално основание за оправдателна присъда.

Пороците на обвинението се свеждали до липса на съответни факти, в частност - кое е конкретното поведение на подсъдимия в причинна връзка със смъртта на пациентката. Не се посочвало кои конкретни правни норми са нарушени. В частност, липсвала яснота за дължимо поведение с оглед правилата на добрата медицинска практика, тъй като такива не са индивидуализирани, нито се посочва източникът, от който се черпят. Като недостатък се определя и незапълненото бланкетно съдържание на вменени правила по т. 7.1.6 от Наредба № 28. Вменявали се и правила, които не се подвеждат под установените факти, като това по т.7.2.3 от същата наредба.

Подчертава се, че прокурорът изрично изключил причинната връзка между поставена упойка и смъртта. Съответно нямало такова предявено обвинение.

Като порок се заявява и използването на вероятности в експертното заключение за масивната белодробна тромбоемболия като причина за смъртта.

Защитникът аргументира, че отсъствието на анестезиолог-реаниматор с нищо не е накърнило дължимото поведение, тъй като подсъдимият е провел реанимационни мероприятия и е бил специално квалифициран за това.

Обосновава, че заявената като причина за смъртта белодробна тромбоемболия не се установява. Възразява и срещу кореспондиращите на тази диагноза експертни заключения поради липса на съответни знания и квалификация на вещи лица. Заявява, че проведените експертизи са разнопосочни, противоречиви помежду си и не установяват единно причина за смъртта. Част от вещите лица, освен това, променяли диаметрално становищата си. Пледира да се приеме недоказаност на обвинението. Обосновава, че няма нарушение и на правила за провеждане на наблюдение на пациентката. Поддържа доводи за неправилна квалификация на деянието, тъй като подсъдимият е направил 4 всичко възможно да съхрани живота на пострадалата и прокурорът следвало да квалифицира деянието по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 НК. В заключение моли присъдата да се потвърди.

Защитникът на подсъдимия – адв. Г. С., поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Намира, че касационното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, е в разрез и се отклонява от следваните от самата върховна инстанция критерии за съдържание на обвинението според Тълкувателно решение № 2/2002.

Аргументира, че поради съдържанието на решението на ВКС - contra legem, въззивният съд не е обвързан от неговите указания. Развива съображения, че приемане на друга причина за смъртта извън представената с обвинението – белодробна тромбоемболия, която обаче не се установява, съставлява излизане извън обвинителния акт. Не се съгласява, че обвинението съдържа съответни твърдения, тъй като част от тях нямат никакво отношение към заявената причина за смъртта. Обвинение за връзка между нарушения на добрата медицинска практика и между поставяне на упойка и смъртта нямало, поради което и защитата не е изграждала контра-теза на такава теза, т.е. липсва съответна защита. Не се дължало и доказване на нещо различно от заявеното в обвинителния акт, а в него се заявявало, че смъртта е настъпила от масивна белодробна тромбоемболия. При това, твърденията по пунктовете на обвинителния акт извън вменената причина за смъртта се явявали извънсъставомерни и неподлежащи на доказване. Защитникът поддържа доводи и за неотносимост на вменени специални правила и за противоречия в медицинските експертизи. Пледира да се даде вяра на преобладаващото становище, което се открива в първата аутопсионна експертиза и в деветчленната, приета при второто първоинстанционно разглеждане на делото. Заявява допуснато ограничение на правото на защита с отказа на апелативния съд да се разпитат тези вещи лица. Оборва тезата, че причината за смъртта е поставена упойка. Заявява, че в протеста няма и искане за осъждане на подсъдимия по друга причина освен тромбоемболия. Намира обвинението за недоказано и моли първоинстанционната присъда да се потвърди.

Подсъдимият Б. дава обяснения, с които отрича да е прилагал анестезия. В лична защита изказва съболезнования на семейството на починалата. Моли присъдата да се потвърди.

5

В последна дума също моли присъдата да се потвърди.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на протеста и жалбите на страните в съдебно заседание, материалите по делото и като подложи присъдата на цялостна проверка съгласно чл. 314 НПК, прие следното:

За да постанови присъдата, Софийски градски съд е провел съдебно разследване и събрал доказателства, които не са довели до пълно изясняване на релевантните факти и не са осигурили нужните предпоставки за правилно решаване на делото. Непълнотата на разследване е засегнала най-вече въпроса за причината за смъртта на пациентката Д. Г. и връзката на смъртта с деяние на подсъдимия. Непълнотата на разследване е била предпоставена и от грешната преценка на съда за качествата на изготвените до този момент съдебни медицински експертизи, доколко те са правилни и обосновани и доколко позволяват на съда да установи съответните факти по правилен начин. Подценени са и други доказателствени източници, в частност свидетелски показания по фактите на действия на подсъдимия в процесния ден и неговата съпричастност към случилото се. Част от доказателствените изводи на съда са и грешни. В частност, такава е преценката на съда, че може да си служи с констатации на административните проверки на инцидента, в това число и възпроизвеждането ми в свидетелските показания на свидетелите като административни органи. Самият доказателествен анализ не се отличава с дълбочина и всестранност. Релевантната фактология е предадена непълно и схематично. Важни обстоятелства не са засегнати в пълното им значение. Фактически детайли, важни за крайните изводи на съда както по фактите, така и по приложението на закона, са пренебрегнати.