Решение № 325 от 30.12.2022, Окръжен съд - Смолян

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 325/19.12.2022 на Тоничка Димитрова Кисьова, Член на състав

Не споделям становището на мнозинството от състава, като считам, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан по следните съображения:

Районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, но е направил неправилния извод, че претендирания имот е придобит от ищците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

По делото не е спорно, че процесната жилищна сграда е построена въз основа на отстъпено право на строеж на П. Д. и на Г. Г.-баща на ищцата В. В. и на ответника В. Г.. Не е спорно и обстоятелството, че с договор за доброволна делба в дял на Г. Г. е поставен втория жилищен етаж със застроена площ от 132 кв.м. и западната част от сутерена със застроена площ от 41 кв.м., състояща се от четири помещения, западната половина от тавана и западния гараж, ведно с ½ ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, а в дял на П. Д. е поставен първия жилищен етаж, източната част от сутеренния етагж с площ от 44 кв.м., източната половина от тавана, източния гараж, ведно с ½ ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ищците твърдят, че описаната в договора за доброволна делба „западна половина от сутерена със застроена площ от 41 кв.м.“, поставена в дял на наследодателя Г. Г. представлява самостоятелно жилище, състоящо се от коридор, дневна, кухня-трапезария, предверие с баня и тоалетна и тераса,както и прилежащо към нето избено помещение с площ от около 20 кв.м., находящо се на ниво под процесната западна половина от сутерена, която понастоящем представлява самостоятелно обособен обект със застроена площ от 59,8 кв.м., в това чисто тераса от 5,10 кв.м.

От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че претендирания самостоятелен обект има застроена площ от 57,31 кв.м. и се състои от коридор, дневна, кухнятрапезария, преходна от дневната, една стая, предверие на баня с тоалетна и тераса. Височината на помещенията от готов под до таван е 2,35 м в дневната, кухнята с трапезария и стаята, 2,38 в коридора,предверието на баня с тоалетна и 2,48 на балкона. Вещото лице след извършения оглед е установило разлика между одобрения архитектурен проект на сградата и процесния обект-западна половина от сутерена. По одобрения проект западната половина от сутеренния етаж е предвидена с помещения-мазета, като две от тях имат излаз към тераса, а фактически западната половина от сутеренния етаж представлява жилище със самостоятелен вход, състоящо се от коридор, дневна, кухня-трапезария, преходна от дневната, една стая, предверие на баня с тоалетна и тераса, което отговаря на изискванията на чл.40,ал.1 от ЗУТ. Липсва складово помещение, каквото има възможност да се изпълни в дъното на коридора.

Съгласно съдебната практика (Решение № 60100/13.10.2021г. по гр.д.№ 498/2021г. на Іг.о.на ВКС,Решение № 1353/26.11.2008г. по гр.д.№ 6286/2007г. на V г.о.на ВКС) преценката дали дадени помещения отговарят на изискванията за жилище следва да се направи с оглед действалите към момента на изграждането им строителни правила и норми. По делото няма спор, че жилищната сграда е построена през 1989г. Към този момент е действал ЗТСУ и издадените въз основа на него наредби-Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство.

Според чл.49,ал.1 от посочената Наредба се предвижда светлата височина на жилищата да е наймалко 2,50 м. , на което процесните помещения от западната половина на сутеренния етаж не отговарят, липсва и складово помещение. Твърдението за наличие на такова на долното ниво, което според проекта е етаж с гаражи и работилници, не е установено от вещото лице.

1

Не е спорно в съдебната практика, че предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи недвижими вещи. Съгласно чл.98 от ЗС, освен ако не е уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен(инвестиционен) проект, одобрен съгласно строителните правила и норми, е обособена като самостоятелен имот(жилище, ателие или др.подобни). Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиването по давност на тази реална част, само, ако реалната част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта с одобрен архитектурен(инвестиционен) проект, отговарящ на действащите правила и норми.

От заключението на вещото лице се установява, че по одобрения архитектурен проект сутеренния етаж се състои от мазета-7 на брой, коридор, противоразиационно укритие и сервизно помещение, но западната половина фактически не отговаря на одобрения проект, като по-горе са посочени разликите. За претендираната западна половина от сутеренния етаж липсва одобрен архитектурен проект за преустойството й в жилище, същата няма самостоятелен идентификатор и не е нанесена на кадастралната карта. След като не е обособена като самостоятелно жилище и не отговарят на изискванията за такова, реално ползваната от ищците западна половина от сутеренния етаж не може да бъде придобита по давност, в който смисъл е Решение № 30/07.02.2013г. по гр.д.№ 401/2011г. на Іг.о.на ВКС, Решение № 45/04.05.2012г. по гр.д.№ 482/2011г. на ІІ г.о. на ВКС.

С оглед на изложеното независимо колко време ищците са ползвали или владели реална част от жилищната сграда, с какво намерение са я владели и дали са демонстрирали пред съсобствениците намерението си за своене, както и дали съсобствениците са предприемали действия по отстраняването им от реално ползваната част от жилищната сграда, тъй като тази реална част не отговарят на изискванията за жилище и няма одобрен за нея архитектурен проект, не са могли да я придобият по давност, поради което западната половина от сутеренния етаж, предвидена по проект за мазета е обща част от сградата , в която претендиращите нямат самостоятелен обект, поради което не могат да я придобият по давност. Затова искът им е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено.

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. См., 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500315 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 и следващите ГПК, във вр. с чл.108 ЗС.

См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 4238 от 22. 08.2022година, депозирана от В. Г. Г. с ЕГН **********, гр. См., ул.”Сн.”№15 и Д. К. Г. с ЕГН **********, гр. См., ул.”Сн.”№15, депозирана чрез пълномощника адв. Ел. Р., с която се атакува Решение № 196/28.07.2022 г. , постановено по гр.дело № 986/2021 г., с което е признато за установено по отношение на В. Г. Г., ЕГН ********** и Д. К. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.См., ул. „Сн.“ №1 , че В. Г. В., ЕГН ********** и М. Н. В., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.См., ул.“К. Ш.“ №24 са собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ жилище с площ от 59,8 кв. м., в т.ч. тераса от 5.10кв.м., обособено в западната половина на сутеренен етаж на сградата, построена в имот с идентификатор №*****.***.** по КККР на гр.См., одобрена със заповед №1814/10.05.2005г. на ИД на АГКК гр.См., което жилище представлява самостоятелно обособен обект на собственост, състоящо се от коридор, дневна, кухня-трапезария стая, предверие с баня и тоалетна и тераса, ведно с принадлежащото му избено помещение, ведно и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и съответните идеални части от общите части на сградата, както и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху гореописания недвижим имот. Със същото решение направените от ищците разноски са възложени в тежест на ответниците в размер на 1036,00 лв.

1

С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло като се излагат пространни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и нарушения на процесуалните правила.

Направено е и оплакване за недопустимост на исковата претенция по отношение Д. Г., спрямо която ищците не обосновават никакъв правен интерес от предявяване на исковата претенция, тъй като не е сред кръга от наследници на Г. Г. и по никакъв начин не претендира собствени права на собственост спрямо спорния самостоятелен обект, в исковата молба не е посочено правното и фактическо основание за насочване на исковата претенция към нея. Поддържа се също така, че заявеното от жалбоподателката в съдебно заседание при въпроси по реда на чл.176 от ГПК, че оспорва ищците да са собственици на жилището в западната половина на сутерена е именно с оглед изложените обстоятелства, че жилището продължава да има наследствен характер и по настоящем е съсобствено такова между наследниците на Г. Г.. Направено е оплакване, че съдът не е обсъдил има ли годен предмет на придобиване по смисъла на закона, представлява ли същия самостоятелен обект на правото на собственост или същият представлява принадлежност към друга вещ. Развива оплакване, че в съдебния акт не е посочено как е направен извода, че процесния обект е именно жилище, въпреки направеното възражение с отговора на исковата молба, признато е, че към същото има прилежащо избено помещение, но не е посочено кое избено помещение. В съдебния акт не е посочено има ли принадлежащо избено помещение и как евентуално се установява същото. Не са посочени граници на жилището, а по отношение на избеното помещение пък изобщо липсва каквато и да било индивидуализация - нито местонахождение, нито площ, нито граници. Посочването на прилежащо избено помещение, при положение, че липсват одобрени строителни книжа, които да удостоверяват самостоятелността на процесното помещение, то няма и как да се говори за принадлежащи към него избено помещение, какъвто отговор дава и вещото лице, като дори сочи, че именно с оглед на избено помещение, този обект не отговаря на изискванията за жилище.

Направено е оплакване, че в отговора на исковата молба и от събраните по делото доказателства, включително и от изслушаната експертиза в сградата няма законно изградено/преустроено жилище с площ от 59,8 кв.м., в това число тераса от 5,10 кв.м., обособено в западната половина на сутеренен етаж на сградата, построена в имот с идентификатор № *****.***.** по КККР на гр. См., че изобщо липсва жилище по смисъла на закона в западната половина на сутеренния етаж. При разпита на вещото лице в съдебно заседание уточнява даденото от нея писмено заключение, че процесния имот отговаря на нормативните изисквания за самостоятелен жилищен обект, като поясни, че към момента сегашното фактическо положение без изпълненото складово помещение, ако приемем, че не е изпълнено по чл.40 не отговаря на изискванията за жилище. В момента няма складово помещение и проиесния имот не отговаря на чл.40 от ЗУТза жилище, с аналогичното съдържание, приповторено в нормата на чл. 110 от НАРЕДБА № 7 от 22 декември 2003 г. За правила и нормативиустройство на отделните видове територии и устройствени зони изисква всяко жилище да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня[1]тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. В 2 случая е безспорно, че складово помещение липсва както в процесното жилище, така и извън него. Видно от самата искова молба, дори самите ищци не са наясно какво избено помещение претендират - няма местонахождение, площ, граници. Посочено е единствено, че се претендира „прилежащо“ избено помещение, каквото обаче безспорно липсва - след като за жилището липсват одобрени строителни книжа, които да удостоверяват самостоятелността на процесното помещение, то няма и как да се говори за принадлежащи към него избено помещение. Всъщност вещото лице Кр. в съдебно заседание удостовери именно горното - за процесната сграда всички избени помещения са предвидени да се намират на сутеренния етаж, а всъщност на самия сутеренен етаж няма избени помещения.