Решение № 17499 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17499 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110150780 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от ФИРМА срещу О. У. с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9480,14 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 18.11.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 08.09.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 520,38 лв. за периода от 18.04.2014 г. до 07.09.2015 г., наказателна лихва в размер на 1333,32 лв. за периода от 18.04.2014 г. до 07.09.2015 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 13.10.15г. по ч. гр. д. № 54155/2015г. по описа на СРС, 69 с-в.

Ищецът твърди, че между него и ответника като кредитополучател на 18.11.13г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който заемодателят –ищец е предоставил на ответника заем в общ размер на 10 000лева, а ответникът е поел задължение да връща заема на месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Поддържа, че ответникът не е изпълнил в цялост задължението за връщане на заетата сума, като дължи и лихва за забава , за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 417,ГПК по ч. гр.д. № 54155/15г. на СРС, 69с-в. Ищецът претендира установяване на сумите по издадената заповед за изпълнение, възразена в срок от длъжника по заповедното производство.Претендира разноски.

Ответникът, чрез адв. Д. от САК, оспорва предявените искове с твърдение за тяхната неоснователност.Оспорва сключването на валиден и действителен договор за потребителски кредит с ответника от 18.11.13г.

Твърди се погасяване както на главните , така и на акцесорните вземания поради изтекла давност. Оспорва качеството на кредитор към настоящия момент по отношение на ищеца, като твърди, че същият се е разпоредил с вземанията на 31.01.18г. в полза на трето за спора лице - ФИРМА.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен действителен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата. В тежест на ищеца е да установи валидност на договора, както и че е носител на вземанията спрямо ответника, предвид направените с отговора възражения, както и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По делото е приет Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 18.11.2013г. по силата на който банката се задължава да отпусне на ответника сумата от 10 000 лв. Размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 226,83 лв., дължима на 18-то число на месеца, считано от 18.12.2013г., а крайният срок на издължаване е 18.11.2018г. Съгласно чл. 21 от договора при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 4 от договора редовната главница за олихвява с лихва в размер на 9,95 % годишно. Според чл. 7, ал.1 от договора при забава на плащането на главницата, вкл. при предсрочна изискуемост на целия дълги, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за 2 редовна главница, и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера на законната лихва. Към момента на сключване на настоящия договор лихвеният процент, който се прилага при забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост, е в размер на 14,95 %.

Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, кредитът е усвоен от ответника, като на 19.11.2013г. чрез банков трансфер по посочена в договора за кредит банкова сметка на кредитополучателя е прехвърлена сумата от 10 000 лв.

От изложената фактическа обстановка, която съдът приема за категорично установена по делото въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства, се налага правният извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, тъй като са изпълнени всички изисквания на чл. 430 ТЗ. Между страните е сключен писмен договор, подписан от ответника (като подписът не е оспорен), въз основа на който кредиторът-ищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник кредит под формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички необходими реквизити.

Ответникът оспорва качеството на кредитор към настоящия момент по отношение на ищеца, като твърди, че същият се е разпоредил с вземанията на 31.01.18г. в полза на трето за спора лице - ФИРМА. Действително, от приложена в хода на заповедното производство молба от 14.03.2022г. от ФИРМА процесното вземане е прехвърлено от банката в качеството на цедент в полза на цесионера ФИРМА въз основа на договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. Съгласно т.10б от ТР 4/2013 от 18.06.2014 год. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК (какъвто е точно настоящият случай), легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. Предвид изложеното, възражението на ответника за липса на процесуална легитимация на ОББ АД да предяви 3 установителния иск е неоснователно.

От приетото по делото заключение по ССчЕ се установява, че кредитът е нередовно обслужван от самото начало, като са направени три вноски, последната от които е на 18.09.2014г. От това следва, че за банката са се осъществили предпоставките за обявяване предсрочна изискуемост на целия кредит в съответствие с чл. 21 от договора при неплащане на която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й, като в случая това е вноската от 18.04.2014г. Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично (в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 18;

Решение № 200/18.01.2019 г. по търг. д. № 665/2018 г. на ВКС, I т. о. и др.) – правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем представлява потестативно право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да достигне до длъжника. С достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника и ако обективно са настъпили предвидените в закона или в договора условия, договорът се трансформира от срочен в безсрочен и стават изискуеми и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. Ищецът е изготвил уведомително писмо от 28.08.2015г. за обявяване предсрочната изискуемост /л. 18 от делото/, връчено на ответника на 31.08.2015г., видно от разписка за извършена пощенска услуга /л. 19 от делото/. Предвид приложената разписка, съдът не споделя възражението на ответника за неспазена процедура по връчване на уведомлението. От изложеното следва, че са налице и двете кумулативни предпоставки, за да се счита кредитът за предсрочно изискуем-1/ настъпили са предвидените в договора и/или закона (чл. 432 ТЗ) обстоятелства и 2/ длъжникът е уведомен за изявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

С оглед гореизложеното, за ответника е налице задължение за заплащане на главницата по договора за кредит която съгласно заключението на вещото лице възлиза на претендираната стойност от 9480,14 лв.

Съгласно уговореното в договора, потребителят дължи и възнаградителна лихва за ползването на паричните средства в предвидения в договора размер, която за периода 18.04.2014г.-16.10.2014г. вкл. възлиза на 520,38 лв. според заключението на вещото лице, като това е и претендираният 4 размер от ищеца. Искът за периода 17.10.2014г.-07.09.2015г. следва да бъде отхвърлен, като през този период договорна лихва не е начислявана, видно от заключението.

Според чл. 7, ал.1 от договора при забава на плащането на главницата, вкл. при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница, и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера на законната лихва.

Според заключението лихвата е изчислена на 10,45%+5% и възлиза на претендираната сума от 1333,32 лв. за периода 18.04.2014г.-16.10.2014г. вкл.

След тази дата според заключението лихва не е начислявана, т.е. за периода 17.10.2014г.-07.09.2015г. искът следва да бъде отхвърлен.

След като се установи наличието на вземане в полза на банката за претендираните главница и лихви, следва да бъде разгледано възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност. По повод на това съдът намира следното:

Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, като 3-годишната давност намира приложение на вземанията за възнаградителна и санкционна лихва. Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска – така Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на II т. о., Решение № 63/1.06.2022 г. по т. д. № 2140/2018 г. на I т. о. Това разрешение се обосновава с целите на института на погасителната давност – стимулира своевременното упражняване на субективните права и гарантира правната сигурност, както и с нормативната обвързаност на давността с изискуемостта на основание чл. 114, ал. 1 ГПК , от който момент самият кредитор може да 5 търси изпълнение на отделните непогасени и падежирали вноски. Началото на давността за падежиралите до датата на предсрочната изискуемост вноски не може да се отнесе към уговорения краен срок за погасяване на кредита, нито към датата на предсрочната изискуемост на остатъка от вземането по договора за кредит, а давността започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ГПК /Решение № 102 от 5.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2021 г., IV г. о., ГК/. Следователно за падежиралите вземания и съобразно съответните им падежи се прилага петгодишната погасителна давност по отношение на главницата и кратката тригодишна погасителна давност – по отношение на възнаградителните и санкционни лихви. Що се отнася до предсрочно изискуемия остатък от кредита, давността тече от момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което в случая е 31.08.2015г.

В последователната практика на ВС и ВКС се приема, че на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането, като давността се спира от деня на подаване на исковата молба до постановяване на влязъл в сила съдебен акт, който слага край на производството. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.