Решение № 577 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000502074 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 08.04.24г. /с участието на секретаря Вълчева/ въззивно гражданско дело № 2074/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-3 състав от 24.02.23г. по г.д. № 13614/19г. /допълнено с решение от 16.06.23г./ е отхвърлен /изцяло/ иск по чл. 49 от ЗЗД на И. П. против УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД.

Решението на СГС от 24.02.23г. /допълнено със следващото решение от 16.06.23г./ се обжалва от И. П..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че е лекуван ненадлежно /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД/ от ответника /заради получена на 16.12.17г. физическа травма, следствие от злополучен инцидент – падане от стълба/. С оглед това: И. П. претендира да бъде ангажирана /при условията на цитираният законов текст и правилото на чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД до размера на сумата 50 000 лева /главница - обезщетение за неимуществени вреди/ заедно със законната лихва върху това вземане /за периода след 16.12.17г/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват /като следващите изброени обстоятелства не са и спорни/, че:

На 16.12.17г. ищецът е претърпял злополучен инцидент /при падане от стълба/; бил е приет /на същата дата/ като пациент в лечебното заведение на ответника /за лекуване на посоченото увреждане/; в болницата са извършени /първоначално/: клинични, диагностични и терапевтични мероприятия, осъществена е и гипсова имобилизация на счупения долен крайник; проведени са /на по-късен етап/ оперативни интервенции /в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД/ както следва: на 20.12.17г.; на 29.12.17г.; на 16.01.18г.; на 01.02.18г., впоследствие и във ВМА 1 както следва: на 03.12.19г.; на 15.01.20г.; на 26.03.20г.; на 15.06.20г.; на 03.12.20г.; за лечение на процесната травма /и получените усложнения от същата/ ищецът е бил хоспитализиран – многократно /в двете посочени болници/.

Жалбата е неоснователна /искът е неоснователен; обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения, с които е обосновал липсата на основния /спорен/ елемент от състава на заявената деликтна отговорност /по чл. 49 от ЗЗД/, а именно протИ.правност в поведението /действията и бездействията/ на ответника. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС. В допълнение:

Принципно:

В случая /и в хипотези като процесната – при идентичен или подобен правен спор/ основното доказателствено средство /което в най-пълна и конкретна степен може да изясни релевантните за делото обстоятелства/ е – съдебната експертиза /доколкото същата борави със специални знания в областта на медицинската наука – по смисъла на чл. 195 от ГПК/.

В процеса /пред първоинстанционния съд/ са приети две медицински експертизи и същите /в това число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/ правят конкретни изводи в следните две насоки:

От една страна:

Процесната фрактура /по вид и естество – многофрагментно вътреставно счупване/ е: рядка, изключително трудна за лечение, крие висок риск от усложнения, представлява едно от най-сериозните наранявания на глезенната става. Често усложнение /при такъв вид травма/ е появата на некроза на тъканите и хронична инфекция /каквито са били установени при пациента и именно наличието на същите е наложило да бъде направена първата оперативна интервенция/.

След приемането на ищеца в болницата на ответника /на 16.12.17г./ са били извършени /първоначално – подготвително/ редица мероприятия /клинични, диагностични и терапевтични/ и същите са били в достатъчен обем /с оглед конкретното състояние на пострадалия към този момент/. Направени са били и лабораторни изследвания, които не са отчели отклонение от съответните /релевантни/ за увреждането референтни стойности.

От друга страна:

Лечението /като фактически медицински интервенции/ е било проведено правилно и адекватно; избраната тактика за лекуване е била точна /но поради характеристиките на самото увреждане и поради развили се типични за травмата усложнения/ лечебният период е бил продължителен и като краен резултат - неефективен; лечебните и оперативни процедури са били проведени в съответствие с алгоритъма за поведение при такъв вид увреждания; приложеното лечение е в съответствие със стандартите за този вид счупване; лечението е било съобразено със състоянието на пациента.

Експертите констатират също и, че:

Оформената медицинска документация /във връзка с лечението на пациента/ отразява статуса на пострадалия – в съответствие с изискванията на здравните пътеки /макар да съдържа известни административни пропуски; макар да не описва подробно състоянието на оперативните рани/.

В такъв случай /при такъв вид констатации на двете експертизи/ не може да бъде обоснован извод за протИ.правно поведение /действие, бездействие/ на ответника /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/. В случая болницата е предприела /в съответствие с медицинските стандарти и практика/ всички необходими мерки /действия/ за надлежно лекуване на процесната травма. Тези действия действително са останали /като краен ефект/ без добър за здравето на пациента резултат. Неуспешното лечение обаче се явява следствие /съгласно изброените по-горе изводи на експертите/ не от проведения лечебен процес, а от самото естество на процесната травма /както е очертано същото по-горе – в съответствие с констатациите на вещите лица/ и от настъпилите /типични за процесния вид фрактура/ усложнения /вещите лица 2 констатират също и това, че изкривяването на крайника на пациента е настъпило след изписването му от лечебното заведение на ответника; след последно направената там операция – в период, за който липсват данни каква точно е била грижата на И. П. за процесното увреждане/.

При тази конкретика на доказателствения материал не може да се констатира наличие и на причинно-следствена връзка между настоящото здравословно състояние на ищеца /което действително не е добро/ и проведеното от ответника лечение /и двете медицински експертизи правят извод в посочената насока; вещите лица не съотнасят настоящата нетрудоспособност на пострадалия към процесното лечение/.

При липса на протИ.правност в поведението на ответника и при липса на релевантната /за състава на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ причинно-следствена връзка /както е очертана по-горе/ деликтната отговорност на лечебното заведение - не може да бъде ангажирана.

Досежно останалите възражения на жалбоподателя:

Събраните по делото /в това число и пред въззивната инстанция/ писмени доказателства удостоверяват, че лекуващият лекар А. е бил с надлежно призната медицинска правоспособност /ортопедия и травматология/. Същият е извършвал съответните медицински манипулации с помощта на д-р Т., който също е разполагал с право /в качеството си на специализиращ лекар/ да участва /да асистира на д-р А./ в лечебния процес. В такава хипотеза /предвид изложеното/ в случая следва да се приеме, че двамата лекари са имали докторска компетентност да извършат процесното лечение /и хирургически интервенции, които са били със средна степен на сложност – съгласно констатациите на втората медицинска експертиза/.

Действително: по делото е установено /в тази насока са констатациите на приетата в процеса графологична експертиза/, че не всички информирани съгласия са били подписани лично от пациента. Този факт обаче /преценен сам по себе си и в контекста на обстоятелството, че – ищецът е постъпвал няколко пъти по свое желание именно в болницата на ответника и преди всичко в контекста на обстоятелството, че – проведеното лечение е било надлежно – съобразно изложеното по-горе/ също не може да обоснове извод за протИ.правност в поведението на болницата.

Изложеното обосновава – потвърждаване на атакуваното съдебно решение.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски за въззивното производство /юрисконсултско възнаграждение/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-3 състав от 24.02.23г. по г.д. № 13614/19г.

/допълнено с решение от 16.06.23г./.

ОСЪЖДА И. Е. П. да плати на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД 50 лева юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.

Решението е постановено при участие на ЗК „Лев инс“ АД /трето лице – помагач на ответника/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4