Решение № 1929 от 11.05.2017, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12597/2016
- Вид
- Решение № 1929
- Подписан
- 11.05.2017
- В сила
- 08.06.2018
- Състав
- ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал.6 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№1929/11.5.2017г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април, две хиляди и седемдесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12597 по описа на Варненски районен съд за 20* год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 53615 от
14.10.2016 г. от Е.З.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу М.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което: ü да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Е., родено на *** г. на бащата; ü да определи местоживеенето на детето при бащата, на адрес: гр. Варна, ул. „*; ü да определи режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск; ü да бъде осъдена майката да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2016 г., с падеж петнадесето число на месеца, за който се дължи издръжката.
В исковата молба се излага, че от съвместното съжителство на страните, на * год. е родено детето Е..
Твърди се, че от години страните са във фактическа раздяла, като през този период предимно бащата полага грижи за детето, поради честите отсъствия на майката от страната. Твърди се, че при завръщането й в страната майката поема грижите за детето, но това променя изцяло изградения му здравословен и учебен режим.
Ответникът - М.Т.К., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагасъображения за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, като сочи, че причина за заминаването и в чужбина е погасяване на финансови задължения на ищеца, отглеждането на детето е поверена на нейната майка, в чийто дом са осигурени всички необходими условия за това. Към настоящия момент Е. се отглежда в дома на бащата, който се намирал във фактическо съжителство с трето лице. Твърди, че ищецът не полаганеобходимите грижи за отглеждане на детето, което само се прибирало от училище и си приготвяло закуската и обяда, а също и че детето не е с добра лична хигиена. Възразява, че бащата не разполага с достатъчен капацитет и възможности за пълноценно отглеждане и възпитание на детето, същият има други две, по-големи деца, към които не проявявал интерес и не предоставял средства за тяхната издръжка. Позовава се и на предприето действия от страна на ищеца, насочени към ограничаване и препятстване личните контакти на детето, както с неговата майка, така и с неговата баба по майчина линия. Заявява, че е прекратила трудовото си правоотношение в чужбина, с намерение за трайно установяване в страната, за да поеме пълноценно грижите за детето. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК – М.Т.К. предявява и насрещни искове, с правно основание чл.
127, ал. 1 и чл. 127а СК, с искане: ü да й се предоставят родителските права по отношение на детето Е., родено на *** г., като се определи местоживеенето на детето на адреса на местоживеене на майката, а именно: гр. Варна, ул. „*; ü за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; ü за присъждане на издръжка, която бащата да заплаща в полза на детето Е., чрез неговата майка и законен представител, в размер на 150.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба – 23.11.2016 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване; ü за предоставяне разрешение, заместващо съгласието на бащата, за пътуване на детето извън пределите на страната – всички държави от ЕС, Т., С., Ш., Р., без ограничение в броя на пътуванията, до навършване на пълнолетие на детето.
Ответникът по насрещния иск - Е.З.З., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на предявените насрещни искове.
Твърди, че майката живее и работи предимно извън страната и само 2-3 месеца през зимния сезон е в страната, вследствие на което детето влошава дисциплината си и успеваемостта си в училище. Твърди се, че в квартирата, която към момента се обитава от майката, липсват условия за отглеждане на детето. Твърди се, че посоченият режим на лични отношения е ограничен, предвид връзката между бащата и детето. Противопоставя се на искането за заместване на съгласието му за пътуване на детето извън страната, с оглед факта, че такова съгласие не е било поискано, а също и с оглед намерението на майката да изведе детето от страната.
В условия на евентуалност, отправя искане за определяне на по-разширен режим от определения в производството по привременни мерки, както и не възразява относно размер на издръжката от 150.00 лева.
Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, не изразява становище, в съдебно заседание.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
В случая, липсва спор, а и е видно от събраните в хода на процеса писмени доказателства, че Е. З.З. и М.Т.К. са родители на детето Е. Е. З., род. на *** год.
Не се спори, а и се установяват от ангажираните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, данните от приобщения социален доклад, следните обстоятелства:
Съвместното съжителство между страните датира от 2005 год., като фактическата им раздяла е от 2012 год.
Ищецът е баща на две други деца, от предходна връзка – З. (* год.) и Ж. (* год.)
Считано от м. май 20* год. страните са във фактическа раздяла.
Е. Е. З. е ученичка във * клас, в СОУ „Д. Ч.“.
Съгласно служебна бележка от 04.04.2017 год. (л. 60), отсъствията на детето Е. Е. З. от учебни занятия са в периода 11.01.2017 год. – 13.01.2017 год. – поради лощи метериологични условия, на 17.02.2017 год. – по семейни причини, по молба на М.Т.К., а също и за времето от 13.02.2017 год. до 20.03.2017 год. – поради заболяване.
Видно от НА № */ 24.03.2017 год. (л. 66), М.Т.К. придобива собствеността по отношение на жилище – апартамент, находящ се в гр. Варна, район „*, с площ от 80 кв. м. трудов договор № 4/ 13.01.2017 год. (л.
218) В. Д. Н., считано от 16.01.2017 год., В. Д. Н., заема длъжността оперативен счетоводител в „* *“ ООД, при * часов работен ден.
В изготвения социален доклад, се съдържат следните констатации: в дома на двамата родители са налице добри битови условия за отглеждане на детето, като и двете страни притежават необходимия капацитет за отглеждане и възпитание на Е.. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, с положително отношение и изградена силна връзка спрямо двамата. Детето е въвлечено в конфликта между родителите си, което се отразява негативно върху емоционалното му състояние. Пред социалните работници, Е. е споделила, че се чувства изморена при прилагане на определения режим на лични отношения, през седмицата когато се налага да нощува в дома на баща си. Детето изпитва потребност от запазване на статуквото – при отсъствие на майката, грижите за него да се полагат от баща му. Заизясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П. Л. Д., И. Р. Р., М. К. и Д. П.
От показанията на свид. Д., които се кредитират от съда при условията на чл. 172 ГПК, в частта, в която отразяват преки и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира и до колкото не противоречат на доказателствения материал, събран по делото, се установява, че грижите за детето се полагат предимно от неговата майка, към която детето е привързано. В дома на майка си, на детето са осигурени всички необходими условия за отглеждане на детето. След раздялата между страните, грижите за детето са се полагали единствено от неговата майка и баба, като независимо от направените опити за контакт, бащата не е про. През 20* год. М.К. заминава да работи в Г., поради нужда от средства за погасяване на парични задължения на ищеца, натрупани от ищеца. Именно майката, обезпечава финансново издръжката на Е.. Служебната и ангажираност е през летния сезон, когато грижите за детето се полагат от неговия баща, съгласно постигнато между родителите съгласие. Бащата на детето съжителства с друга жена и нейното дете – Е., който е на възрастта на Е.. Свителката сочи, че след предтой в дома на бащата, детето е често с неугледен вид и зле поддържана лична хигиена. През 20* год., бащата, без да уведоми предварително майката, мести Е. в друго училище, като докато е при баща си, детето само ходи и се връща от училище. Към настоящия момент, майката води и пребира детето от училище.
В показанията на свид. И. Р. излага, че му е известно обстоятелството, че майката на детето работи в чужбина, като през този период, детето е при своя баща. Е. спортува, баща и я води във финтес зали и зали за бокс. Детето не боледува често, посещава училище. Свидетелят излага впечатленията си, са привързаност на детето към баща си, а също и към братята и сестрите и.
От показанията на свид. К., излага, че познава Е. от 20* год., кагота е била около *годишна.
От 2015 год., вкл. и към настоящия момент свидетелката се намира във фактическо съжителство с ищеца. Детето е привъзрано към своя баща, а така също и към сина на свидетелката, с когото обитават една жилище. Между децата възникват конфликти, нормални за възрастта им. Свидетелката споделя впечатленията си, че детето се чувства спокойно при тях, самостоятелна е, има придобити навици – къпе се сама, заспива сама, сама се подготвя и за училище. Към настоящия момент детето посещава занималня, от която се прибира доста изморено, курсове по английски език, а до скоро – и на карате.
От показанията на свид. П. излага, че към настоящия момент детето живее при своята майка, където се чувства щастливо. Детето посещава училище, курсове по английски език и рисуване. Към настоящия момент Е. е отлична ученичка. През 2012 – 20* год. М. започва работа в Г., като отсъствията и от страна са били за около 5 – 6 месеца (летния сезон). Към настоящия момент, майката си е купила жилище, което се намира в непосредствена близост до училището на детето. Майката води ежедневно детето на училище с личния си автомобил. Свидетелката излага за оплаквания на майката, за поддържане на лоша лична хигиена по отношение на детето в дома на бащата, от където често се е връщала неугледно – с измачкани дрешки. Свиделката сочи, че ищцата възнамерява на си намери работа в страната.
На основание чл. 59, ал.6 СК, е постановено изслушване и на двамата родители, в съответствие и с ПП № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г. на ВС. В хода на проведеното изслушване в съдебно заседание от 13.12.20* год., и двамата родители заявяват волята си за полагане на преките и непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на детето Е..
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Предметът на спора между страните касае въпросите, свързани с титулярството на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжката по отношение на детето Е. Е. З..
Към настоящия момент детето е на осем години, посещава учебно заведение, начален курс на обучение.
По отношение упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
При определяне на родителя, на когото да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, родено от съвместното съжителството между страните от решаващо значение са интересите на детето. Под “интереси на децата”, както е следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин /в този смисъл и разяснението дадено в ППВС № 1/ 1974 год./.
Разпечатката съдържа 41 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7115a10-8d22-4e58-8dad-9a81747453f9