Разпореждане № 1290 от 20.11.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №1290

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на 20.11.2018 г., в състав:

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА като разгледа въззивно частно гражданско дело № 555/2018 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 286 от ГПК.

Постъпила е касационна частна жалба вх. № 8461/29.10.2018 г. от „И.2.“ЕООД, ЕИК ****, чрез адвокат В.И., против определение № 459/25.10.2018 г., постановено по в. ч. г. д. № 555/2018 г. по описа на АС – Пловдив.

Идентичен екземпляр от същата жалба, адресирана до Върховен касационен съд, с писмо с дата на пощенското клеймо от 29.10.2018г., където е била заведена под вх.№ 9305/29.10.2018 г., е изпратена от последния съд на Апелативен съд Пловдив, съгласно резолюция от 31.10.2018 г., за администриране. Тази втора касационна частна жалба от „И.2.“ЕООД, ЕИК ****, чрез адвокат В.И.,***.11.2018 г.

При извършената проверка съдът констатира, че с така подадените две идентични касационни частни жалби се атакува определение на апелативния съд, с което е потвърдено Разпореждане № 6357/25.07.2018 г., постановено по в. г. д. № 3009/2017 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната касационна жалба вх. № 22484/23.07.2018 г., подадена от „И.2.“ЕООД, ЕИК ****. В определението си апелативният съд е указал, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.

С изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./ постановеното от окръжен съд като въззивна инстанция разпореждане за връщане на подадена касационна жалба против решението на същия този съд подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Постановеното в това производство определение на Апелативен съд е окончателно, тъй като не е сред определенията по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК, за които е предвидено обжалване пред ВКС. При упражняване на предоставената им от закона функционална компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, апелативните съдилища не действат като въззивна инстанция - контролират не първоинстанционен акт, а акт на друга въззивна инстанция и постановените от тях определения по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК не попадат сред категорията определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на обжалване пред ВКС.

Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК касационна частна жалба вх. № 8461/29.10.2018 г. и касационна частна жалба вх. № 8870/12.11.2018 г. следва да бъдат върнати.

Мотивиран от горното, съдът

Р

А З П

О Р Е

Д И:

ВРЪЩА касационна частна жалба вх. № 8461/29.10.2018 г. и касационна частна жалба вх. № 8870/12.11.2018 г. от „И.2.“ЕООД, ЕИК ****, чрез адвокат В.И., против определение № 459/25.10.2018 г., постановено по в. ч. г. д. № 555/2018 г. по описа на АС – Пловдив.

Препис от настоящото разпореждане да бъде връчен на жалбоподателя.

Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването с частна жалба, съобразно чл. 274, ал. 1 и 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: