Определение № 19446 от 10.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2287/2025
- Вид
- Определение № 19446
- Подписан
- 10.10.2025
- В сила
- 10.10.2025
- Състав
- Божана Желязкова, Любка Голакова, Десислава Янева-Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19446 гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Божана Желязкова
Членове:
Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502287 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А 1 България“ ЕАД, срещу разпореждане №11 169 от 18.01.2025г., постановено по гр.дело №65 610/2024г. по описа на СРС, 64 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „А1 България“ ЕАД срещу „Натура клиник“ ЕООД в частта за сумата от 188, 51 лв. при предсрочно прекратяване на договора, формирана като сбор от стандартни абонаментни такси за мобилни планове без отстъпки, дължими от абоната, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок, както и за сумата от 3, 09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода 31.08.2024г. – 29.10.2024г.
Жалбоподателят - „А1 България“ ЕАД твърди, че уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договора не е нищожна, тъй като тя е определена още към момента на сключване на договора и съществува възможност за длъжника сам да я ограничи като изпълнява договора. Моли да се отмени разпореждането, да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за тези суми, да бъдат изцяло признати разноските в претендирания размер от заявителя.
1
Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 413, ал. 2 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 30.10.2024г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от „А1 България“ ЕАД срещу „Натура клиник“ ЕООД като е посочено в него, че се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание сключен с длъжника договор за електронни съобщителни услуги 505583062:
-209, 91 лв. – месечни такси и потребление за използване на услуги за периода 16.01.2024г. – 16.08.2024г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата, -188, 51 лв. – неустойка за неизпълнение на договора, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата,
- 7, 95 лв. – мораторна лихва върху първата посочена сума за периода 22.03.2024г. – 29.10.2024г.,
- 3, 09 лв. – мораторна лихва върху втората посочена сума за периода 31.08.2024г. – 29.10.2024г. и присъждане на разноски: държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. В заявлението е посочено, че договорът между страните е едностранно прекратено от заявителя на 30.08.2024г. на основание чл. 54.12 от общите условия, поради неизпълнение от страна на абоната да заплаща използваните мобилни услуги.
В обжалваното разпореждане е прието, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Този извод първоинстанционният съд е направил тъй като е приел, че заявителят претендира по прекратения договор да получи имуществена облага в размер, който би получил, ако договорът не беше прекратен, като същевременно е освободен изцяло от изпълнение на своите задължения по договора.
При така установеното, настоящият съдебен състав прави следните 2 изводи:
Функциите на неустойката са: обезпечителна, обезщетителна и санкционна. В разглеждания случай клаузата за неустойката не осъществява така посочените си функции. Съпоставен размерът на неустойката е по-голям от размерът на сумата, който заявителят би получил като плащане от абоната в случай, че договорът не беше прекратен, доколкото в заявлението е посочено, че същата се формира от сбора на месечните абонаментни такси за мобилни планове без отстъпки. Това следва от наложилата се търговска практика, при сключване на договор с мобилен оператор, да бъдат предоставени съответни отстъпки от стандартния месечен план, като средство да бъде мотивиран клиента да сключи договор. Следователно икономически по-изгодно за самия оператор е договорът да бъде прекратен по вина на абоната, тъй като в този случай той отново ще получи плащане и то в по-голям размер, без да предоставя никакви услуги /тоест да прави разходи/. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като размерът на неустойката не може да бъде по-голям или равен от/на размера на сумата, която изправната страна би получила в случай, че същата изпълни своето задължение по договора. Да се приеме противното би довело до изравняване на стойността на престацията и неустойката, а това е в противоречие както с правната, така и с икономическата логика.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С тези мотиви настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №11 169 от 18.01.2025г., постановено по гр.дело №65 610/2024г. по описа на СРС, 64 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „А1 България“ ЕАД срещу „Натура клиник“ ЕООД в частта за сумата от 188, 51 лв. при предсрочно прекратяване на договора, формирана като сбор от стандартни абонаментни такси за мобилни планове без отстъпки, дължими от 3 абоната, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок, както и за сумата от 3, 09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода 31.08.2024г. – 29.10.2024г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4