Акт от 17.11.2020, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 166 гр. Сливен, 17. 11. 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА

БОЗУКОВА

При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора

ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 153 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от

Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Х.В.Б., подадена против Решение № 89 от 30.07.2020 г., постановено по АНД № 148 / 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0306-000318 от 18.03.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Х.В.Б., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10 лева.

В жалбата касационният жалбоподател моли обжалваното съдебно решение и наказателното постановление да бъдат отменени, поради недоказаност по категоричен начин на извършеното нарушение и неправилно приложение на закона. Излага съображения, че съдът е приел, че техническото средство е изправно, без да е изследвал всички изисквания за точно и безусловно посочване на скоростта. Позовава се на чл. 756, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Счита, че за използваното техническо средство няма приложен протокол за последващ технически преглед.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР - Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение, моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,

Районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посочените в НП административни нарушения; изложил е съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е изводи, че наложените на жалбоподателя наказания са справедливи и законосъобразни.

Районният съд правилно е потвърдил процесното НП като законосъобразно. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 14.12.2019 г. в 09:55 часа, в с. Каменово, община Нова Загора, на път ІІ-66, км 20+800, в посока за гр. Нова Загора, жалбоподателят, при разрешена максимална скорост в населено място 50 км/ч, е управлявал лек автомобил с Рег.

№ ………., собственост на „В. Б.“ ЕООД, с измерена скорост 111 км/ч и наказуема такава – 108 км/ч (след приспаднат толеранс от 3%), установена с мобилна система ТFR1-М № 547 и клип № 4124. За констатираното нарушение, на жалбоподателя е съставен АУАН от 17.02.2020 г., който му е връчен на 09.03.2020 г. Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е нарушил виновно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е представил контролен талон към СУМПС. Към преписката са приложени и: Декларация от представляващия търговското дружество, собственик на автомобила, с данни за лицето, извършило нарушението; Протокол за извършено обучение на служители на МВР, работещи с мобилните камери за контрол на пътното движение ТFR1-М; Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М от 17.10.2019 г.; Справка за нарушител – водач. Въз основа на съставения АУАН, на 18.03.2020 г. е издадено процесното НП.

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд правилно е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно с процесното НП.

Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената максимална скорост на движение в населено място за управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган с налагане на наказания в предвидения от закона размер.

Законосъобразно е приложена и административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, в която е предвидено налагане на наказание– глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – на водач, който не носи контролен талон към СУМПС.

Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Констатациите в съставения 17.02.2020 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, както и писмените такива, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на материалния закон обосновано е приел процесното НП за законосъобразно.

Не се споделят твърденията на жалбоподателя за неизправност на използваното техническо средство. Видно от съдържащия се в административно-наказателната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М от 17.10.2019 г., процесната мобилна система за видеоконтрол съответства на одобрения тип.

Извършеното от жалбоподателя позоваване на чл. 756, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, не променя извода за доказаност на административното нарушение. В цитираната разпоредба е предвидено, че радарният скоростомер трябва да има устройство, отчитащо ъгъла, под който МПС пресичат радарния лъч (ъгъла на въздействие), освен в случаите, когато е предназначен за работа с практически успореден на направлението на трафика радарен лъч (ъгъл на пресичане под 10 °). С оглед представените по делото доказателства за извършена последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол, както и за извършено обучение на служителя, работещ с мобилната камера за контрол, и при липса на доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, настоящата инстанция приема, че превишението на скоростта е установено законосъобразно.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89 от 30.07.2020 г., постановено по АНД № 148 / 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА Х.В.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: