Решение № 819 от 10.07.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Кюстендил, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. В.ев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело № 20251520100494 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба с вх. №2543/28.02.2025 г., депозирана от И. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. В. М. от КАК, със съдебен адрес: гр. ***, против Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ №1, представлявана от Кмета инж. О. А..

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2025 г., около 13, 00 часа, докато чакал своя позната в района на гарата на гр. Кюстендил, която карала автомобилни курсове, ищецът бил нападнат от бездомно куче, около 70-80 см. високо, тъмнокафяво към черно на цвят , с марка на ухото. Същото ухапало ищеца по лявата долна подбедрица в долната й част и избягало, в следствие на което пострадалият паднал на земята и притиснал с ръка раната, а неговата позната му се притекла на помощ като превързала раната. Междувременно на помощ се притекъл и автомобилният инструктор, който закарал ищеца до спешен център, от където, след като бил прегледан, го изпратили в хирургично отделение за зашИ.е на раната и поставяне на необходимите ваксини. Внезапното нападение предизвикало уплаха у ищеца, освен това същият изпитвал силни болки и страдания от ухапването, както и от последвалите медицински манипулации. Състоянието на ищеца след причиненото увреждане продължавало и към момента на подаване на исковата молба, същият и досега изпитвал притеснения при среща с кучета. Посочва се, че следва да се ангажира отговорността на Община Кюстендил на 1 основание чл. 50, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредбата за регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на Община Кюстендил и се поддържа искане за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3 500 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 28.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна, необоснована и недоказана. Оспорват се твърденията в исковата молба по отношение на механизма, по който са получени телесните увреждания, техният размер, вид, характер, проведено лечение, претърпени неимуществени вреди и причинната връзка с твърдения инцидент. Посочва се, че на датата на която се твърди, че е настъпил инцидента в Община Кюстендил нямало регистриран сигнал за подобно поведение от безстопанствено куче. Оспорва се твърдения инцидент да е настъпил на територия, представляваща общинска собственост. За да се ангажирала отговорността на ответника, следвало да бъде изпълнен фактическия състав на разпоредбата по чл. 49 ЗЗД, а това не било налице в процесния случай.

Излагат се подробни съображения по посока на това, че общината е изпълнила законово вменените й задължения като е предприела действия за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. На територията на общината имало изграден приют за бездомни кучета, който функционирал от 01.09.2008 г. Безстопанствените кучета се настанявали временно в приюта, ваксинирали се и ако нямало желаещи да ги осиновят, се връщали на местата, от където били заловени, но след извършване на съответните ветеринарномедицински дейности. Така ответната страна изпълнила законово вменените й задължения според изискванията на чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, поради което и не било налице противоправно бездействие, а оттук и причинно-следствена връзка с твърдените за настъпили вреди за ищеца. Спори се по изложените в исковата молба фактически твърдения – механизма на получаване на травматичните увреждания, кучето да е било безстопанствено, както и се твърди, че ищеца бил допринесъл за настъпването на вредите, като не бил положил нормална грижа за телесната си цялост.

Оспорва се претендирания размер на вредите като твърде завишен с оглед на настъпилите неблагоприятни последици и неотговарящ на принципа за справедливост, както и на социално – икономическите условия в страната и в частност в населеното място на ищеца.

Предвид изложеното е отправено искане до съда да отхвърли предявената претенция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното възражение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си процесуален представител – адв. М., Община Кюстендил се представлява от юрисконсулт Н.. Исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.

2

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приобщено по делото медицинско свидетелство №8/2025 г. / л.

4/, издадено от д-р В. Н., началник ОСМ в МБАЛ „д-р Никола В.иев“ АД – гр.

Кюстендил ищецът И. Р. при прегледа, осъществен на 15.02.2025 г. е имал наранявания в долната част на лявата подбедрица на крака си – разкъсно контузна рана, кръвонасядане и охлузвания по лявата подбедрица. Посочено е в медицинското свидетелство, че описаните увреждания е възможно да са настъпили по посочения от Р. начин – поради ухапване от куче. Представено е заверено копие от медицинско направление от процесната дата / л. 6/, фактура във връзка с това на стойност 50 лв. и лист за преглед на пациент в Спешно отделение- Кюстендил. Налице е легализиран превод на доклад от лекар специалист – Л. Д., работещ в ***, издаден на *** г., в което е отразено, че раната на ищеца е обработена и зашита от хирург в Кюстендил, след което са правени всекидневни превръзки в ***.

В хода на производството са разпитани свидетелите Г. Р. и Александър Р.. Последният е брат на ищеца.

От разпита на свидетелката Р. се установява, че живеела в гр. *** През февруари 2025 г. карала шофьорски курсове в Кюстендил, а ищецът я превозвал от *** до *** и обратно преди и след посещение на курсовете. На 15.02.2025 г. часът по кормуване завършил на гаровия площад в Кюстендил, където традиционно Р. чакал свидетелката. В процесния ден Р. не чакал свидетелката на уговореното място, а след като тя го потърсила наоколо го забелязала да лежи на земята в близост до гаровия площад. Видяла, че кракът му кървял и ищецът й казал, че е бил ухапан от куче. Помогнала му да превърже крака си и след това отишли в ***. Раната от ухапването била зашита. И. казал на свидетелката, че кучето имало щампа на ухото си.

Впоследствие научила, че Р. посещавал медицински център в ***, където живеел, имал и болки. Заради раната не можел да върши обичайните си задължения, които включвали грижа за домашните му животни и земеделска работа.

От разпита на свидетеля Р., брат на ищеца, се установява, че ищецът на 15.02.2025 г., след като ходил в гр. Кюстендил, се прибрал с рана на левия крак. Ищецът казал на брат си, че е ухапан от куче в Кюстендил. Свидетелят видял, че раната е обработена, научил от брат си, че последният е ухапан от куче в района на гарата в Кюстендил. Върнал се от Кюстендил в „катастрофално състояние“. Месец или два ищецът заедно с брат си ходел в *** на превръзки. Раната била „люта“ и заради нея не можел да ходи в обора и да се грижи за животните.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, включително и тези на 3 брата на ищеца, въпреки близката родствена връзка и преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, но показанията му са логични, подкрепени от останалия писмен доказателствен материал, приобщен по делото, както и от обясненията на другия свидетел.

Според заключението по допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза /л. 273 – л. 274/, изготвена от вещото лице д-р В. Н., то Р. е получил разкъсно-контузна рана в областта на долна трета на лява подбедрица с охлузвания и масивно кръвонасядане около нея. Описаните увреждания са причинени от действие на твърди тъпи/тъпоръбести предмети и е възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от ищеца – ухапване от едро куче. Лечението е включвало първоначално почистване на раната, зашИ.е и превръзка, инжекционно прилагане на ТАП, двукратно поставяне на противобясна ваксина – на 15.02.2025 г. и на 19.03.2025 г., ежедневни превръзки и вероятен прием на обезболяващи медикаменти и антибиотик. В настоящия случай периодът на възстановяване се приема да е около 1,5 – 2 месеца. Болката е най-интензивна в началото и до първата една третина от периода и постепенно затихваща след това. Съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-медицинската експертиза като обективно и компетентно изготвено.

От страна на ответника са представени доказателства относно регистрацията и функционирането на животновъден обект, находящ се в с.

***, местността „***“, община Кюстендил и удостоверения относно това, че същият отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, както и Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Кюстендил 2024 г.-2027 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема на база приобщения доказателствен материал по делото.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Законодателят в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ е посочил кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за безстопанствените животни, като приема, че това са общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Глава V "Безстопанствени животни" от ЗЗЖ общинските съвети са длъжни да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да изградят приюти, за чиято дейност отговаря кметът. Предвид нормата на чл. 41, ал. 4 от ЗЗЖ тези приюти трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Регламентирана е мярка за овладяване на популацията, 4 изразяваща се в задължително кастриране - чл. 47, ал. 1, предл. 1 ЗЗЖ , както и задължителни грижи за кучетата по чл. 45, т. 5 и чл. 47, ал. 1, предл. 2 и 3.

От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. С оглед на това бездействието по тези дейности ангажира отговорността им по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД, като общините отговарят именно съобразно разпоредбите на гл. V от Закона "Безстопанствени животни". В този смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г. на ІІІ-гр.о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Съгласно съдебната практика, установена и с решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС, IV г. о. в производство по реда на чл. 290 от ГПК, държавните органи, в т. ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, а така те биха постигнали целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато обаче не бъдат предприети предписаните от закона действия или са предприети, без да бъде положена дължимата грижа и от това настъпят вреди, общината дължи обезщетение.

За основателността на претенцията е необходимо да бъде установено със средствата на ГПК бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и за осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС на РБ (Определение № 388/30.03.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г. о.; Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г. о.;