Решение № 296 от 31.12.2020, Административен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

296 от 31.12.2020 г., гр. Кюстендил

В И М

Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар И. С., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 480 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 65, ал. 4, изр. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Делото е образувано по жалба от Р.К.Б., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № РД-04-996/14.10.2020 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл.

65, ал. 1 от ЗОС е наредено изземване от Б. на 18,85 кв. м идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор № *** по кадастралната карта (КК) на гр.

Дупница, частна общинска собственост съгласно Акт за общинска собственост (АОС) № 644/16.10.2001 г., с площ от 1918 кв. м, върху които идеални части е разположен обект с обслужващо предназначение – павилион за ремонт на битови електроуреди, с размери 2,90/6,50 м, която част се намира в дъното на ПИ с идентификатор № *** откъм ПИ с идентификатор № *** и на границата с ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Дупница. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът

– кметът на община Дупница, в представения отговор с вх. №5319/25.11.2020 г. и в съдебното заседание чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат З.

В., от Адвокатска колегия – Кюстендил, изразява становище за неоснователност на жалбата. Адвокат В. заявява, че не се претендират направените от ответника разноски по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Дупница, с площ от 1918 кв. м, находящ се кв. 93, УПИ I – за жилищно строителство, обществено обслужване и озеленяване, е частна общинска собственост съгласно АОС № 644/16.10.2001 г. Страните не спорят, че върху 18,85 кв. м идеални части от този ПИ (в дъното на имота откъм ПИ с идентификатор № *** и на границата с ПИ с идентификатор №*** по КК на гр. Дупница) е разположен обект с обслужващо предназначение– павилион за ремонт на битови електроуреди, с размери 2,90/6,50 м. С Разрешение за строеж № 147/04.09.1991 г. главният архитект на Народен съвет – Станке Димитров е разрешил на Р.Б. поставянето на временен павилион на основание чл. 120, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) и

Архитектурен проект № 117/1991 г. в имот № 2428 в кв. 93 по плана на гр. Станке Димитров (сега гр.

Дупница), находящ се на ул. „Г.Д.” № **, идентичен с ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.

Дупница. За временния павилион на Р.Б. е издадено и разрешение за въвеждане в експлоатация на обекта от 16.10.1991 г. На 01.05.2003 г. между Община Дупница, като наемодател, и Р.К.Б., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Р.Б. – А.”, като наемател, е сключен договор за отдаване под наем на общински терен – 12 кв. м от процесния ПИ, със срок до изготвяне и одобряване на план-схема за разполагане на преместваеми търговски обекти, но за не повече от три години. С анекси от 12.09.2005 г. и 12.03.2008 г. е изменен чл. 9 от договора (касаещ размера и плащането на наемната цена). С писмо с изх. № 94-Р-343/14.07.2020 г. по описа на Община Дупница, връчено лично на Б. на 17.07.2020 г., той е уведомен, че договорът за наем от 01.05.2003 г. е прекратен поради изтичането на срока му, поради което не съществува законово основание да продължава да държи 12 кв. м от ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Дупница, и в 14-дневен срок от получаване на писмото следва да освободи имота, като в противен случай същият ще бъде иззет по реда на чл. 65 от ЗОС. На 06.08.2020 г., след изтичане на горепосочения 14-дневен срок, служители на Община Дупница извършили проверка на място и установили, че държаната от Б. част от имота не е освободена – разположеният в имота павилион не е премахнат. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от 06.08.2020 г. На 08.09.2020 г. на Р.Б. е връчено уведомление с изх. № 94-Р-343(1)/02.09.2020 г. по описа на Община Дупница по чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производство по издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. С уведомлението Б. е поканен в 14-дневен срок от получаването му да предаде неправомерно държаната от него част от ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Дупница, като уведоми своевременно Община Дупница за датата на освобождаване на имота с оглед подписването на приемо-предавателен протокол, и му е дадена възможност да представи писмени обяснения и възражения в 5-дневен срок от получаване на уведомлението. На 14.10.2020 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-04-996.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимиран правен субект, при наличие на правен интерес от оспорване и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – кмета на община Дупница. Заповедта е издадена в предвидената от закона (чл. 59, ал. 2 от АПК) писмена форма. Същата съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. Изложените в нея мотиви съответстват на конкретното правно предписание. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед.

Заповедта е издадена при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, посочена като правно основание за издаването ѝ, и е в съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.

65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Дупница, част от който е предмет на обжалваната заповед, е частна общинска собственост, видно от АОС № 644/16.10.2001 г., т.е. налице е първата предпоставка за прилагане на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. В тежест на жалбоподателя е да докаже съществуването на годно правно основание да държи процесната част от горепосочения общински имот, но доказателства в тази насока не са представени по делото. Съгласно чл.

15 от договора за наем от 01.05.2003 г. същият е в сила до изготвяне и одобряване на план-схема за разполагане на преместваеми търговски обекти, но за не повече от три години. По делото липсват доказателства за сключен/и между страните по договора анекс/и за продължаване на срока му (индиция за наличието на такъв/такива анекс/и е анексът от 12.03.2008 г., с който е изменен чл. 9 от договора), но дори и да се приеме, че договорът е бил в сила към 12.03.2008 г., максималният му 10-годишен срок съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗОС е изтекъл на 01.05.2013 г. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗОС предвижда, че срокът за отдаване под наем на имотите по ал. 1 (свободни нежилищни имоти – частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет) се определя от общинския съвет в наредбата по чл.

8, ал. 2 и не може да бъде по-дълъг от 10 години. В чл. 14, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 8/31.01.2008 год. на Общински съвет Дупница, е предвидено, договорите за наем на недвижимите имоти – частна общинска собственост, предназначени за административни, производствени и стопански нужди, се сключват за срок, определен в заповедта за откриване на търга или конкурса, който не може да бъде по-дълъг от 10 години. За изтичането на срока на наемния договор Р.Б. е уведомен с писмо с изх. № 94-Р-343/14.07.2020 г. по описа на Община Дупница (връчено му лично на 17.07.2020 г.), независимо че прекратяването е настъпило по силата на закона, като му е предоставен срок за освобождаване на процесната част от имота от намиращия се в нея павилион. Следователно е налице и втората предпоставка за прилагане на чл. 65, ал. 1 от ЗОС – липса на правно основание за държане на процесната част от общинския имот, предмет на заповедта.

Предвид изложеното съдът намира, че Заповед №

РД-04-996/14.10.2020 г., издадена от кмета на община Дупница, е законосъобразна и на основание чл. 172, ал.

2, предл. последно от АПК жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат направените от него разноски по делото за държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р.К.Б., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № РД-04-996/14.10.2020 г. на кмета на община Дупница.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: