Определение № 1615 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1615 гр. София, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501357 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 233 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Ц. А. Г., с която оспорва определение № 15 243 от 12.08.2025 г., постановено по гр. д. № 3 805/2 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, с което съдът е прекратил производството на основание чл. 233 от ГПК.

В жалбата се развиват доводи, че определението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че съдът неправилно е вписал, че определението не подлежи на обжалване, с оглед на невръчването на препис от исковата молба на ответниците. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 238 от ГПК, тъй като е представена молба от трето лице за встъпване като ищец по делото. Твърди, че има споразумание между ищцата и и другия ищец, както и че ищцата не е внесла гаранционните суми. Твърди, че съдът е следвало за конституира третото лице като ищец по делото, както и производството е неправилно прекратено, тъй като има подаден насрещен иск. Моли съда да отмени атакуваното определение.

Ответникът по частната жалба А. И. К. редовно уведомен оспорва частната жалба. Твърди, че липсва правен интерес от същата, тъй като с нея се защитават правата на И. С., налице е сливане на качеството ищец и ответник, както и че правата на частния жалбодател не са засегнати. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди определението.

Ответникът Н. З. К. оспорва жалбата. Твърди, че е направила законосъобразен отказ от иска. Твърди, че предявеният иск е направен след изтичането на преклузивния срок.

Моли съда да остави същата без уважение.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните, изложени в частната жалба и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.

1

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 15 243 от 12.08.2025 г., постановено по гр. д. № 3 805/2 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, с което съдът е прекратил производството на основание чл. 233 от ГПК.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по повод постъпила искова молба от Н. З. К. срещу А. И. К. и Ц. А. Г., с искане съдът да признае за установено, че същата е собственик на недвижим имот подробно описан в молбата на основание давностно владение осъществявано в периода 01.01.2013 до 01.01.2023 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба вх. № 95 511 от 11.08.25 г. ищцата е направила отказ от предявените искове.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 233 ГПК - ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да предяви отново същия иск. Отказът от иск е проявление на принципът на диспозитивното начало.

Защитата на ищеца зависи от неговата воля. Той решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже до приключване висящността на производството и в какви предели от търсената защита. След като изявлението на ищеца, с което той заявява, че не поддържа занапред иска си е достигнало до съда, последният е длъжен (без да изисква съгласието на насрещната страна) да прекрати производството по делото за спорното право, за което отказът се отнася. В конкщретния случай ищцата е направила отказ от предявените искове, поради което първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е постановил прекратяване на производството по делото.

В този смисъл, макар нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК да предвижда възможност да бъде обжалвано всяко определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, в хипотезата на прекратяване на производството поради отказ от предявения иск интерес от обжалване съществува единствено за ищеца в случай, че същият твърди порок на направения от негово име отказ. По отношение на ответника липсва правен интерес от обжалване на това прекратителното определение, доколкото преустановяването на съдебния спор поради отказ от предявения иск, имащ за последица невъзможността този иск да бъде предявен отново, е изцяло в негов интерес и му осигурява същата защита, каквато той би получил при евентуално отхвърляне на предявения срещу него иск. Именно по тази причина, отказът от иска не е обусловен от съгласието на ответника.

По отношение на въведеното възражение, че определението за прекратяване е незаконосъобразно предвид молбата за встъпване като съищец, т.е. наличието на основанията по чл. 238 от ГПК съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. По делото липсва друга молба, извън подадената по имейл на 09.07.25 г. молба от И. З. С.. Видно от отправеното в нея искане за защита същият е поискал внесена от него сума като гаранция да се смята внесена в полза на К., както и да бъде допуснато обезпечение на иска. Безспорно в обстоятелствената част на същата е направено изявление, че същият поддържа подадената от К. искова молба и уточнителни молби, както и е 2 наведено твърдение, че е упражнявал фактическата власт в същия период. В нея обаче липсва искане за конституирането (встъпване) като ищец, макар и същата да е озаглавена така. Съдът не е длъжен да се съобрази с дадената квалификация от ищеца, а следва да определи същата от обстоятелствата и отправеното искане, както и да се произнесе по всяко отправено искане за защита, обективирано в петитума, а не посочено в титулната част на молбата.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 130 244/04.11.25 г. подадена от Ц.

А. Г., като недопустима.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3