Присъда № 15 от 02.07.2024, Районен съд - Попово

МОТИВИ към Присъда № 15/02.07.2024г. по НОХД № 89/ 2024г. по описа на Поповски районен съд

Подсъдимият С.Ф.З. от с.С., общ.П.,е предаден на съд по обвинение в това, че: „в периода от 30.09.2023 г. до 08.10.2023 г. в с.И., общ.П., на ул. „А.О.“ № 16, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на лица и имот – елементи от метална ограда /метален панел/ и прозорец с дървени капаци, отнел чужди движими вещи, както следва:

-1 бр. метален чайник с капак с вместимост около 1.5 - 2 литра, на стойност 90.00 лв.;

-1 бр. медна чиния с диаметър около 25 – 30 см. с три релефни човешки изображения на дъното от вътрешната страна и флорални мотиви по краищата й с дълбочина 3- 4 см., на стойност 50.00 лв.;

-2 бр. медни чинии с диаметър около 15-20 см. без изображения, с дълбочина около 34 см. на стойност 60.00 лв.;

-1 бр. метално хаванче с формата на чаша със столче с жълтеникав цвят на стойност 45.00 лв.;

-1 бр. медно менче с диаметър на дъното около 25 – 30 см. с дълбочина 15 - 20 см. с дръжка, на стойност 100.00 лв., всичко на обща стойност 345.00 лв. от владението и собственост на Л.Д.В. от гр. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои” - престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 от НК .

Представителят на Районна прокуратура Т., Териториално отделение-П. в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано и предвид характера на проведеното производство (по глава 27 от НПК), пледира за налагане на наказание ЛОС в размер на 1г., чието ефективно изтърпяване бъде отложено за срок от три години.

До започване на съдебното следствие пострадалия от престъплението Л.Д.В. от гр.

П., действащ чрез адв.Р.Д. от ТАК предяви граждански иск за против подсъдимия за сумата 345.00 лв. представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане; не желае да се конституира като частен обвинител. На осн.чл.84 и сл. от НПК съдът прие така предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалия Веселинов, като граждански ищец, който по същество пледира за възстановяване на щетите от престъплението, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият С.Ф.З. от с.С., общ.П. се явява лично в с.з. и със служебно назначен защитник. Признава се за виновен и изразяват съгласие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено съдебно следствие”. Предвид което съда определи и прие, че действията по извършеното разследване са изцяло съобразени с реда по НПК с оглед на което одобри изразеното съгласие изразено изрично от подсъдимия и защитника му производството да се проведе по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимият и защитника пледират за налагане на наказания в минимален размер.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане на изискванията визирани в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият С.Ф.З. бил осъждан с Присъда № 204/31.10.2013г. по НОХД № 246/2013г. на PC – П., влязла в сила но 15.11.2013г., поради което и същия е реабилитиран по право.

Подсъдимият нямал постоянна работа и предимно излизал да работи в чужбина. В периода от месец февруари 2023г. до 21.01.2024г. се задържал в България. Живеел с изкараните пари в чужбина. Често посещавал реката до с.И., общ.П., с автомобил наето от негов приятел. При тези посещения му направила впечатление хубава къща намираща се в 1 края на с.И., на изхода от селото в посока с.П., общ.А.

Оставайки без средства в началото на месец октомври, подс.З. решил да извърши кражба на вещи от къщата, която му харесвала на изхода на с.И., намираща се на ул.“А.О.“ № 16, собственост на пострадалия - Л.В.. Същият избрал тази къщата защото имала хубав вид и предполагал, че в нея има доста ценни вещи, а също така защото разбрал, че е необитаема. Не бил забелязвал в нея да има хора нито през деня , нито през нощта.

В изпълнение на взетото решение на неустановен ден в началото на месец октомври 2023г. около 22.00ч. подсъдимия отишъл до с.И. и спрял извън селото. След това отишъл до къщата на ул. “А.О.“ № 16, и се убедил, че в нея няма никой. Тъй като се притеснявал, че може да има монтирани камери за наблюдение, прекъснал ел. захранването на къщата от таблото намиращото се на стълб на улицата. След това обиколил зиданата ограда и стигнал до метално пано от страна на необитаем двор. З. упражнил сила върху паното, което се деформирало и счупило, и през отвора същия влязъл в двора. Огледал къщата търсейки място от където да може да - влезе без да вдига много, шум, но не намерил такова, тъй като вратите били заключени. Тогава взел да проверява капаците на прозорците дали са заключени, и с малко повече усилие успял да отвори един капак, натиснал крилото на прозореца, и то се отворило заедно с другото крило. Така З. влязъл в къщата през прозореца, и огледал всички помещения за да си избере най-подходящите за крадене вещи. Докато се движел от помещение в помещение си светел със запалка. При този оглед установил, че освен медни съдове в къщата нямало нищо ценно, поради което решил да ги вземе и предаде за вторични сурови, и да вземе пари.

В изпълнение на това свое решение подсъдимия събрал от стаите следните вещи изработени от цветен метал - мед: 1бр. чайник с капак с вместимост около 1.5-2литра, 1бр. чиния с диаметър около 25-30см. с три релефни човешки изображение на дъното от вътрешната страна и флорални мотиви по краищата и с дълбочина 3-4см., 2бр. чинии с диаметър около 15-20см. без изображения, с дълбочина около 3-4см., 1 бр. менче с диаметър на дъното около 25-30см. с дълбочина 15-20см. с дръжка и 1бр. метално хаванче с формата на чаша със столче с жълтеникав цвят. Всички вещи поставил в носения за целта чувал и излязъл през прозореца от който бил влязъл в къщата. Излязъл от двора като се покачил на камара с керемиди до оградата. След това подсъдимия се отправил към с.С., към къщата на баща си. Като пристигнал в с.С., З. не отнесъл чувала в домът на баща си, а го скрил в храсталаци до бивша сграда на дискотека.

На 09.10.2023г. подсъдимия отишъл до гр.П., и посетил пункта за изкупуване на метални отпадъци „Алметал“ ООД, гр.П., на бул.“България“ № 103, известен на обвиняемия като „пункта на Февзито“. Там продал откраднатите вещи за което били съставен Договор за покупка на отпадъци № ***г. Медните съдове били с тегло 1.500кг., а хаванчето от месинг тежало 0.300кг. Чистата сума за получаване възлязла на 15,12лв., която подсъдимия взел от касиера. С получените пари З. се разпоредил като закупил гориво за 10лв., и цигари за 5лв.

Кражбата била установена от собственика на къщата- Л.В., на 15.11.2023г., който установил първо, че металното оградно пано от южната страна било деформирано и счупено, че дървените капаци на средния прозорец от южната страна били разбити и прозореца бил насилен и отворен след счупване на част от дървената дограма.

По делото била назначена оценъчна експертиза на откраднатите вещи. Видно от заключението на вещото лице стойността на откраднатите вещи възлиза в общ размер от 345.00лв.

Възприетата фактическа обстановка се доказа и посредством приложените по ДП №469/2023г. по описа на РУ- П. писмени доказателствени средства чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК – справки за съдимост, протоколи за разпит на свидетели, приемнопредавателен протокол, съдебно-оценъчна експертиза и др.

2

Доказателствения материал не съдържа противоречия и по несъмнен начин установява, че с действията си в инкриминирания от прокуратурата период, подсъдимия З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението кражба, което води до ангажиране на наказателната му отговорност за неговото извършване.

Установявайки конкретния начин на подсъдимия при извършване на кражбата от къщата в с.И., общ. П. безспорно е осъществил престъпление при по-тежката правна квалификация на чл. 195 ал.1 т.3 пр.1 НК – разрушаване на преграда, здраво направена за защита на лица и имот. Касае се деформирано и счупено металното оградно пано, разбити и счупени дървените капаци на прозорец, и самия прозорец, чрез повреждане на дограмата, които по своята същност и предназначение представляват съоръжения, предназначени за изключване и ограничаване достъпа на трети лица до вещите, намиращи се в помещението след тях. В конкретния случай и двете кумулативни предпоставки на чл.195, ал.1, т.3 от НК са налице – чрез физическото преодоляване по описания начин – счупване на оградното пано, и на прозорец, същите са станали негодни да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е довело до влизане в имота и къщата, и безпрепятственото отнемане на движимите вещи, намиращи се в помещенията.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетите чужди движими вещи, намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и не се отрича от него.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки, и незачитане на установения в страната правен ред.

Следователно посредством описаните деяния С.Ф.З. от с.С. е осъществил престъпния състав на по чл. 195, ал.1, т., във връзка с чл. 194, ал.1 от НК за което съдът го призна за виновен.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимият за извършеното престъпление, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК, съда прие, че наказанието следва да бъде определено, при съобразяване с разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК.

Предвиденото наказание в чл.195, ал.1, т.3 от НК е ЛОС от 1 до 10 години. Съдът отчете, че в случая не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и прие, че спрямо З. следва да се определи наказание при приложението на чл.58а, ал.1 във връзка с чл.36 от НК– „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което след като се намали с една трета съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието ефективно изпълнение бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, доколкото същия е реабилитиран по право.

При определяне размера на наказанието, следващо се на подс. З., съдът взе предвид като отегчаващи, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчете, че се касае за извършено “тежко” по смисъла на закона престъпление с висока степен на обществена опасност, както и че същото засяга обществените отношения свързани със собствеността. От друга страна обаче е стойността на отнетите вещи не е висока, макар и същите да не са върнати и възстановени. Не без значение е и факта, че в достатъчно дълъг период от последната присъда, подсъдимият не е извършвал престъпления, както и поведението му в настоящото производство. И при превес на тези обстоятелства смекчаващи вината му, съда определи наказание към минимума предвиден в разпоредбата на чл.195 НК, което намали с 3

1/3, и прецени, че наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието ефективно изпълнение бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК, е достатъчно да бъдат постигнати целите, визирани в чл.36 от НК.

По гражданския иск:

Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск, като осъди подс.З. да заплати на пострадалото лице - Л.В., сумата 345.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Съдът прие, с оглед установеното, че по несъмнен начин, че събитието, от което произтичат имуществените вреди действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК, че е извършено виновно от подс.З., срещу който е насочен гражданския иск, и настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянието му. Освен претърпените вреди съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалия Веселинов и сумата от 300.00лв., представляващи разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за повереник.