Решение № 327 от 20.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Ловеч, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20264310100105 по описа за 2026 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от С. М. С., с адрес ****, действащ чрез пълномощника си адв.Й. М. от АКгр.Плевен против „Сити Кеш“ООД, ЕИК : 202531869, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115 Е, ет.5, представлявано от Управителя Н. П. П., в която посочва, че на 08.08.2025 год. между доверителя му С. М. С. и ответното дружество „Сити Кеш"ООД е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №1358171, по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1 500 лева/766,94 евро, който следва да бъде върнат на 37 вноски, с вид на вноската - седмична, с дата на първо плащане 15.08.2025 год. и дата на последно плащане 24.04.2026 год.

Пояснява, че в договора е посочено, че за ползване на сумата, кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с фиксиран годишен лихвен процент - 45 % /чл.3, ал.1, т.6. от договора/.

Твърди, че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е изчислен на 57.49 %, без в договора да е посочено, че в така посочения ГПР реално не се включват разходите за събиране, лихви за забава, такси и неустойки. В договора е отбелязано, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 1 827,93 лева/934,61 евро.

Изтъква, че в чл. 6 от договора е предвидено задължение за потребителя в срок до 6 дни да обезпечи заема с поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят кумулативно на множество изисквания, подробно посочени в чл.6 от договора. В чл.7, ал.5 от договора е посочено, че ако заемателят не предостави посоченото в чл.6 от договора обезпечение в шестдневен срок след сключване на договора, дължи неустойка на кредитора в размер на 1 317,07 лева/673,41 евро.

В Приложение №4 от договора наименовано „споразумение за консолидиране на плащания №1358171 от 08.08.2025 год. /датата на подписване и на самия договор е посочено, че за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение поръчител/и в договорения между страните срок, съгласно чл.6 от Договора, кредитополучателя дължи неустойка в общ размер на 1 317,07 лева/673,41 евро, разпределена на 37 седмични вноски, всяка от която е добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, в резултат на което седмичната погасителна вноска нараства на 85,00 лева/43,46 евро, а общо дължимата сума за плащане по договора почти се удвоява и от 1 827,93 лв./934,61 евро дължима сума по чл.3 ал.1 т.10 от договора, 1 същата става общо в размер на 3 145,00 лв./1 608,01 евро (37 х 85 лв. = 3 145 лв. съответно 37 х 43.46 евро = 1 608,01 евро).

Счита, че ищецът, в качеството му на потребител по Договора за потребителски кредит, не дължи предвидените с договора плащания за лихви и неустойки, тъй като Договорът за потребителски кредит е нищожен. За нищожността на договора и конкретни негови клаузи, излага следните твърдения :

С Решение от 21.03.2024 год. по дело С-714/22 на СЕС се приема, че в ГПР следва да се включат всички разходи по кредита и когато в Договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички разходи /какъвто разход в настоящия случай е и посочената от кредитора неустойка, включена в договора и в погасителния план/, разпоредбите на Директива 2008/48 допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния потребител само на предоставената в заем главница.

Уговорената неустойка за непредоставянето на обезпечение заобикаля и императивната правна норма на чл.19 ЗПК и води до значително оскъпяване на кредита. В настоящият случай главницата е 1 500 лв./766,94 евро, а неустойката е сума, почти равна на главницата, тъй като в чл.7, ал.5 от договора е посочена сумата от 1 317.07 лв./673,41 евро. Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Посочва, че всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.19 ЗПК и това води до невъзможност потребителят да разбере как е формиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Невключването на всички разходи при изчисляване на ГПР на практика води до липса на посочване на ГПР, което е нарушение не само на Европейското законодателство, но и на Българското - чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Ето защо Договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Към момента на сключване на договора и изчисление на ГПР, кредиторът е знаел, че в договора е включено заплащане на посочената неустойка, предвид цитираното по-горе Приложение №4 от Договора, което е от датата на сключване на договора и е част от същия.

В този смисъл е и следната съдебна практика : Определение №959/03.04.2025 год. на ОС-Пловдив по в.ч.гр.дело №673/2025 год.; Решение №138/13.03.2025 год. на ОС-Благоевград по в.гр.дело №883/2024 год.;

Решение №258/11.03.2025 год. на ОС-Пловдив по в.гр.дело №58/2025 год.; Определение №242/12.03.2025 год. на ОС-Ловеч по в.ч.гр.дело №146/2025 год.; Решение №1347/07.03.2025 год. на СГС по в.гр.дело №8902/2024 год.;

Решение

№176/21.02.2025 год. на ОС-Варна по в.гр.дело №2315/2024 год.; Решение № 39/11.02.2025 год. на ОСКюстендил по в.гр.дело №486/2024 год.; Определение №92/29.01.2025 год. на ОС-Ловеч по в.ч.гр.дело №30/2025 год.

На следващо място заявява, че клаузата на чл.7, ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит №1358171/08.08.2025 год., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 317,07 лева/673,41 евро е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.24 от ЗПК.

Позовава се на правната доктрина и съдебна практика, в които безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 год. по т.дело 395/2008 год., Решение №1270/2009 год. по гр.дело № 5093/2007 год., Определение №877 по т.дело №662/2012 год. и други./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта за неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на 2 доверителя му с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение посочва, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.7, ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит №1358171/08.08.2025 год. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като с договора потребителя се задължава, при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано висока неустойка. В случая претендираната неустойка е в размер почти 90 % от договорения кредит. Видно от договора, е че договорената главницата е 1 500 лв./766,94 евро, а дължимата се неустойка е в размер на 1 317,07 лева/673,41 евро. Оскъпяването на кредита чрез заплащане на неустойка в размер почти колкото главницата, безспорно представлява нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, целта на който е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Прекомерно високият размер на неустойката не може да се обоснове с твърдението на кредитора, че поема по-висок риск с предоставянето на кредит на лице, което не е осигурило поръчител. Цитира Глава четвърта от ЗПК, в която е уредено задължението на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредит. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.7, ал.5 от Договора, според който се дължи неустойка в размер на 1 317,07 лева/673,41 евро при неосигуряване в 6-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Твърди, че предвидената с процесния договор неустойка не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на доверителя му да представи обезпечение. Отново по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен – 1 317,07 лева/673,41 евро, което е около 90 % оскъпяване спрямо договорената главница – 1 500.00 лева/766,94 евро.

Очевидно е, че плащането на сумата по предвидената с договора неустойка цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което тази клауза противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на чл.33, ал.1 от ЗПК.

Пояснява, че към настоящия момент доверителят му е заплатил 1 516,85 евро.

Предвид недействителността на Договора за кредит и съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност по кредита, а именно главницата от 1 500 лв./766,94 евро. С оглед извършеното плащане на сумата от 1 516,85 евро, доверителят му е надплатил сумата от 749,91 евро, която сума кредиторът е получил без основание и дължи връщане на същата, по реда на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Въз основа на изложеното и след като се убеди в основателността на твърденията им, моли съда да постанови решение, с което :

1.Да прогласи нищожността на Договор за обезпечен потребителски кредит №1358171 от 08.08.2025 год., сключен между доверителя му С. М. С., ЕГН-**********, с адрес : ****, *** и „Сити Кеш"ООД, ЕИК :

202531869.

В условията на евентуалност, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в чл.7, ал.5 от Договор за обезпечен потребителски кредит №1358171 от 08.08.2025 год., сключен между С. М. С., ЕГН-**********, с адрес : ****, *** и „Сити Кеш"ООД, ЕИК : 202531869.

3

2.На основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да осъди ответника „Сити Кеш" ООД, ЕИК : 202531869 да върне на С. М. С., ЕГН- ********** сумата от 749,91 евро, представляваща получена от „Сити Кеш" ООД сума без основание по недействителен Договор за обезпечен потребителски кредит №1358171 от 08.08.2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Разпечатката съдържа 36 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c70db7d0-fb04-40c0-8103-270a93b6df92