Решение № 1226 от 01.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Михаела Касабова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100506156 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение от 18.06.2022 г. по гр.д. №47482/2019 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ц. Н. И., М. И. М. и А.

И. А. кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за разликата над сумата от 6176,95 лв. до пълния претендиран размер от 8013,41 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.11.2015 г., за разликата над сумата от 1212,89 лв. до пълния претендиран размер от 1399,10 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 13.02.2016 г. – 20.12.2018 г., за разликата над сумата от 1,81 лв. до пълния претендиран размер от 35,52 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., и за разликата над сумата от 0,68 лв. до пълния претендиран размер от 5,87 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.01.2016 г. – 20.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №5688/2019 г. по описа на СРС, 58 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че дължимите суми са погасени по давност. Претендира разноски.

Въззиваемите Ц. Н. И., М. И. М. и А. И. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата, в о.с.з. оспорват същата.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Образувано е и по въззивна жалба на ответниците Ц. Н. И., М. И. М. и А. И. А.

1 срещу решение от 18.06.2022 г. по гр.д. №47482/2019 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателите дължат на „Топлофикация София“ ЕАД разделно при дялове: Ц. Н. И. – 1/2, М. И. М. – 1/4 и А. И. А. – 1/4, на основание чл.422 ал.1 ГПК сумата от 6176,95 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 1212,89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 13.02.2016 г. – 20.12.2018 г., сумата от 1,81 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.01.2016 г. – 20.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №5688/2019 г. по описа на СРС, 58 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се явяват собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот, както и че по делото не е установено доставеното до имота количество топлинна енергия. Сочат, че в имота липсва реално консумирана топлинна енергия, тъй като в имота липсват отоплителни тела, както и че са нарушени разпоредбите на Директива 2006/32/ЕО относно ефективносттта на крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и разпоредбите на конкурентното право. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците за заплащане на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2015 г. – мес.04.2018 г., за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2015 г. - мес.04.2018 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. *******, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 13.02.2016 г. 20.12.2018 г. и периода 30.01.2016 г. - 20.12.2018 г.

Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорват предявените искове, като твърдят, че не са собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот, както и че в имота не са налични отоплителни тела. Оспорват количеството начислена топлинна енергия и бр. обители, на които е начислена топлинна енергия за БГВ. Релевират и възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват и изпадането им в забава.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2015 г. – мес.04.2018 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата 2 на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект ателие №3, находящ се в гр. София, ул. „******* с абонатен №99789.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили обстоятелството, че са собственици или ползватели на процесния имот, но от представените по делото нот. акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.45г ЗПИНМ №90, т.ХХХVІ, н.д.

№7020/28.12.1974 г., удостоверение за наследници, изх. №1764/31.06.2016 г., издадено от СО, район „Триадица“ и удостоверение за наследници №529/18.06.2002 г., издадено от СО, район „Триадица“, се установява, че ответниците се легитимират като съсобственици на процесния апартамент при следните квоти: Ц. Н. И. – 1/2 ид.ч., М. И. М. – 1/4 ид.ч. и А. И.

А. – 1/4 ид.ч.

Неоснователни се явяват възраженията на ответниците за липса на облигация с ищеца, основани на нормата на чл.62 ал.1 ЗЗП за непоискана доставка на ТЕ. В този смисъл и ТР №2/2016 г. на ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. пар.1 ДР на ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и соченото нарушение на общностното право /ЕО/. Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат формата и начина на въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните норми, които противоречат на разпоредбите на директивата.

Настоящият случай обаче не е такъв. Самата система за дялово разпределение е въведена с чл.112г ЗЕЕЕ отм. в изпълнение изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от 13.09.1993 г. относно ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на енергийната ефективност. Тази директива е отменена с чл.31 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Именно съгласно директивата държавите-членки трябва да разработят и реализират програми в областта на таксуването на енергията, предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови нужди, на база действителната консумация.

3

Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ и уговореното в ОУ сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Въззивният съд намира, че това не съставлява нарушение на чл.13 Директивата на ЕС /2006/32/ЕО/ – транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност /пар.3 ДР на ЗЕЕ/, според който в сметките следва да се включва само реално потребена енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на посочената разпоредба на чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и по-малко от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.

От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ответниците и за дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

От заключението на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установи, че сумите за ТЕ, дължими от ответниците за процесния период, коригирани с изчислените суми при дяловото разпределение, са в общ размер на 8013,38 лв., като за периодите 2014/2015 г. и 2015/2016 г. поради липса на достъп е начислена ТЕ за БГВ с разходна норма 140 л./денонощие на 1 бр. потребител, като според ФДР потребителите са били 5 бр., а за периода 2017/2018 г. ТЕ за БГВ е начислявано по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Според протоколите за липса на достъп и изравнителните сметки на ФДР за периодите 2015/2016 г. и 2016/2017 г. в процесния имот има 5 бр. радиатори без ИРРО и 1 бр. щранг-лира в банята също без ИРРО, като след смяната на партидата от 01.03.2017 г. е направен допълнителен отчет, в който се сочи, че радиаторите в имота са демонтирани, но ФДР не е уведомена за извършения демонтаж.