Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 647 от 14.05.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 933/2023
Вид
Решение № 647
Подписан
14.05.2024
В сила
17.09.2024
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл.205 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.286 · Търговски закон
  • чл.298 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Русе, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520100933 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.86, ал. 1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК:130460283 с предишно наименование „Теленор България” ЕАД гр.София, твърди, че сключило с ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено, че ответникът дължи сумата в общ размер на 474,47 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №7303217011 от

15.04.2020г., фактура №7304462433 от 15.05.2020г:, фактура №7305746222 от 15.06.2020г. и фактура №7307129241 от 15.07.2020г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК, пълномощникът на ответника е подал отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.

1

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ме ж д у ответника М. А. М. и „Йеттел България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД и „Теленор България" ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

- Договор за мобилни услуги № 611207092 от 09.09.2014 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер ***.

- Заявление за смяна на номер №617260818 от 12.02.2017г. Съгласно заявлението, мобилен номер *** е заменен с нов ***, за който продължават да се прилагат условията в Договор за мобилни услуги № 611207092 от 09.09.2014 г.

- Допълнително споразумение № 015626410 към договор за мобилни услуги от

04.06.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС.

- Допълнително споразумение № 015626410 от 27.08.2018 г. и Договор за лизинг от 27.08.2018г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Нокиа. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 657.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.З, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 28.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

- Договор за мобилни услуги № 622055164 от 15.08.2019 г. и Договор за лизинг от 15.08.2019г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ***, (със стандартна месечна абонаментна такса З1.99 лв. с вкл. ДДС или 26.66 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 27.99 лв. с вкл. ДДС или 23.32 лв. без вкл. ДДС) и мобилен 2 телефонен апарат Хуавей РЗО. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 597.77 лева с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.З, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 25.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

- Договор за лизинг за базови аксесоари № 622055284 от 15.08.2019г.

Съгласно договора, сключен във връзка с договора за мобилни услуги с предмет номер ***, на клиента е предоставен пакет от аксесоари, включващ 2 бр.

Вещи. Общата цена на комплекта от аксесоари е 33.10 лв. с вкл. ДДС. За ползването му, на основание чл.З, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 1.38 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез посочения номер.

Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от М. А. М. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат следните условия:

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №611207092 от 09.09.2014 г., изм. с Допълнително споразумение № 015626410 към договор за мобилни услуги от 27.08.2018 г.

- за мобилен телефонен апарат Нокиа условията, договорени в Договор за лизинг от 27.08.2018 г.

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №622055164 от 15.08.2019 г.

- за мобилен телефонен апарат Хуавей РЗО - условията, договорени в Договор за лизинг от 15.08.2019 г.

- за комплект от 2 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № 622055284 от 15.08.2019 г.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му по фактури, издадени в периода м.април 2020г. - м.юли 2021г. Във всяка от 3 фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Йеттел България" ЕАД и М. А. М., при условията на които са ползвани процесиите номера *** и ***, по вина на потребителя поради изпадането й в забава, операторът е издал фактура № 7307129241/15.07.2020г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 308.07 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства и комплект от 2 бр. аксесоари в общ размер на 440.36 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно (за номер *** преди 15.08.2021г., за номер *** преди 27.08.2020г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер *** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № 622055164 от 15.08.2019 г., за номер *** в р. 4, т. З от Допълнително споразумение № 015626410 от 27.08.2018г. към договор за мобилни услуги.

Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.

В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);

2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Размерът на неустойката за номер *** е в размер на 212.02 лв.

4

Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 26.66 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер на 112.81 лв. между стандартната цена на Хуавей Р30 без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 15.08.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 15.08.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Размерът на неустойката за номер *** е в размер на 96.05 лв.

Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка), от прекратяването на договора за предоставянето на номера до края на уговорения краен срок на действието му доколкото посочения период е с продължителност, по-малка от 3 месеца, ведно с добавена разликата в размер на 22.22 лв. между стандартната цена на Нокиа без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 12.02.2017г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 27.08.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

По делото са приложени фактури с начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от описания договори, сключени между него и клиента.

На 28.11.2022г. ищецът „Йеттел България" ЕАД, пода л Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр.

Русе срещу ответника, в което се претендират сумата в общ размер от 1138.87 лева и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заповедния съд са дадени указания за предявяване на установителен иск. В указания срок заявителят е предявил срещу длъжника установителен иск.

От приетото заключение на ССчЕ се установява, че п роцесните фактура №7303217011/15.04.2020г.. фактура №7304462433/15.05.2020г., фактура №7305746222/15.06.2020г. и фактура №7307129241/15.07.2020г. са осчетоводени при ищеца. Размерът на неизплатеното задължение на ответника към ищеца по изброените фактури към датата на подаване на 5

Заявлението по чл.410 от ГПК 25.11.2022 г. е 1138,87 лева.

Експертът установява, че размерът на дължимата неустойка за предсрочното прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, при условията на които е ползван мобилен номер *** предвид датата на двустранно спиране на номера (04.06.2020 г.) е 96,05 лева и същата е начислена от ищеца в съответствие с приложимите условия на договора. Размерът на дължимата неустойка за предсрочното прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, при условията на които е ползван мобилен номер *** предвид датата на двустранно спиране на номера (04.06.2020 г.) е 212,02 ле ва и същата е начислена от ищеца в съответствие с приложимите условия на договора.

Експертът е установил, че общият размер на дължимите от ответника суми по сключените договори за лизинг е 440,36 лева и същият е начислен от ищеца в процесните фактури при спазване на условията на договорите.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на установителния иск:

Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

По основателността на исковете:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени 6 електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.