Решение № 3240 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3240 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100502693 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 234/06.01.2023г., постановено по гр. д. № 15443/ 2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. И. Й., Н. К. Й. и Е. К.

Й..

Спрямо Л. Й. е признато за установено, че дължи сумата от 2583.31лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., 16.54лв. дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.08.2021г., както и 758.48лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.20187г. до 06.08.2021г., като иска за топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 4658.23лв. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., иска за мораторна лихва върху топлинната енергия е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1068.26лв., така и е отхвърлен изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.17лв.

1

Спрямо Н. Й. е признато за установено, че дължи сумата от 645,83лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., 4.13лв. дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.08.2021г., както и 189,62лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.20187г. до 06.08.2021г., като иска за топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1164,56лв. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., иска за мораторна лихва върху топлинната енергия е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 267,07лв., така и е отхвърлен изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,05лв.

Спрямо Е. Й. е признато за установено, че дължи сумата от 645,83лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., 4.13лв. дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.08.2021г., както и 189,62лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.20187г. до 06.08.2021г., като иска за топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1164,56лв. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., иска за мораторна лихва върху топлинната енергия е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 267,07лв., така и е отхвърлен изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,05лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Й. и Е. Й. срещу решението в частите, в които са уважени предявените искове. Оспорват да имат качеството клиенти на топлинна енергия с твърдения, че същото важи единствено за Н. Й.. Твърди се, че процесният топлоснабден имот е бил собственост на починалия К.Г.Й., което се доказвало от постъпил документ от Министерството на отбраната, непосредствено след което своевременно въззивниците направили възражение, че липсват доказателства да са приели наследството, въз основа на което въззиваемият е следвало пълно и главно да установи, че ответниците са собственици, приемайки наследството на починалия наследодател, но такова доказване не било проведено. Отделно от това съдът игнорирал подаденото от Н. Й. заявление – декларация за откриване на партида, съответно стъпвайки в договорни отношения с 2 въззивамия, поради което облигационното отношение не било с другите двама ответници. Молят за отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски.

Въззивна жалба от Н. Й. не е подавана, съответно решението спрямо нея е влязло в сила като необжалвано.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца не е взело становище по делото.

В хода на делото Л. Й. е починала (на 13.05.2024г.), оставяйки за наследници Е. Й. и Н. Й., поради което с протоколно определение от 10.10.2024г. на осн.чл.227 ГПК като въззивници на мястото на починалата в хода на процеса жалбоподателка Л. Й. са конституирани Е. Й. и Н. Й..

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че ответниците дължат разделно суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48744/2021г. по описа на СРС, 79 състав. Навел е твърдения, че ответниците са битови клиент на топлинна енергия в апартамента, потребили са енергия в имота за процесния период, дължат цена на дяловото й разпределение, изпаднали са в забава на плащането им, като страните били обвързани от договор при Общи условия.

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период процесният имот, находящ се в гр.София, ул. „*********, ап.4, аб.№ 39760, е бил топлоснабден, както и че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия в претендираната стойност.

3

Прието по делото е заявление – декларация от 08.10.2007г., съгласно която Н. К. Й. е поискала откриване на партида, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София за топлоснабдения имот с аб.№ 39760.

С отговора на исковата молба Н. Й. не оспорва, че е в облигационно отношение с ответника с оглед заявление-декларация за откриване на партида, като релевира възражение за погасяване по давност на част от търсените суми.

Ответниците Е. Й. и Л. Й. оспорват да са в облигационно отношение с ищеца, съответно релевират възражение за погасяване по давност.

По делото е приобщен договор за продажба на недвижим имот от 08.01.1971г., съгласно който по реда на НДИ е продаден процесния топлоснабден имот на К.Г.Й. и Л. И. Й.. Съгласно удостоверение за наследници от 05.01.2007г. се устанвоява, че К.Г.Й. е починал на 17.12.2006г., оставяйки за наследници съпругата Л. И. Й. и дъщерите си Е. Й. и Н. Й..

Непосредствено след приобщаване на договора за продажба по реда на НДИ ответниците Л. Й. и Е. Й. оспорват да са приели наследството, вкл. поддържат възражението, че Н. Й. е единствено в облигационни отношения с ищеца.

Прието по делото е заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че процесният имот е топлоснабден, за същия е осъществено услугата дялово разпределение от третото лице – помагач, като общата сума за топлинна енергия за процесния период е 6555.03лв., от която 3117.35лв. за отопление на имота и сградна инсталация и 3437.68лв. за битово горещо водоснабдяване.

С атакуваното решение първоинстанционният съд приема, че с оглед чл.153 ЗЕ клиент на ТЕ е физическо лице ползвател или собственик, като от събраните доказателства приема, че ответниците Л. Й., Е. Й. и Н. Й. се легитимират като собственици, като доколкото К.Й. и Л. Й. са придобили имота (08.01.1971г.) без да има данни да са били в брак, то са придобили ½ ид.ч., съответно след смъртта на К.Й. (17.12.2006г.) по пътя на наследствено правоприемство квотите в съсобствеността били 4/6 за Л. Й. и по 1/6 ид.ч. за Е. Й. и Н. Й., съответно приема, че ответниците са приели наследството, доколкото няма данни да са се отказали от наследството. От заключението на СТЕ приема за доказано доставеното до имота на ответниците количество ТЕ в общ размер на 6987.33лв., като приема за частично основателно 4 възражението за погасяване на сумите по давност за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., които от заключението на СТЕ възлизат на 3112.36лв., съответно вземанията за ТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., които не са обхванати от давността възлизат на 3874.97лв., разпределен съразмерно квотите. С оглед частичната основателност на иска за ТЕ с оглед чл.119 ЗЗД е приет за частично основателен иска за мораторна лихва, размерът на която е определен по чл.162 ГПК общо на 1137.97лв., съответно е уважен съразмерно квотите. Съответно изцяло е уважен иска за дялово разпределение (съобразно приетите квоти).

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 153 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цената на дяловото разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение.

За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че е налице облигационна връзка между въззивниците (Е. Й. и Л. Й., на мястото на която са конституирани Н. Й. и Е. Й.) и въззиваемия по делото.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

5

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.