Решение № 242 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110207783 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 24-4332-030430 от 16.12.2024 година началник група в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Г. Ж. С. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателното постановление е останал жалбоподателят, който в срочно подадена жалба го обжалва с искане за отмяна. В нея се твърди, че повод за извършената проверка на жалбоподателя е липсата на предна регистрационна табела, на управляваното от него превозно средство, по отношение, на което обстоятелство възникнал спор между него и служителите на МВР. Посочва се, че на жалбоподателя е връчен АУАН, в който било описано, че не използва обезопасителен колан, въпреки, че през цялото време на проверката е бил с поставен колан, като същевременно се изтъква, че в акта не била посочена, липсата на преден регистрационен номер. По изложените съображения се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат В., която пледира за отмяна на оспореното НП.

Намира, че от депозираните показания на свидетелите Ж. Б. С. и Д. М., както и от представен видеозапис се установява дали жалбоподателят е бил с предпазен колан или не.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

В своя лична защита жалбоподателят заявява, че няма предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди, че разпитаният в съдебно заседание свидетел Б. не е полицейският служител, който го е спрял за извършване на проверка, а същият бил спрял други три автомобила. Твърди, че причината за спирането на жалбоподателя за проверка е била липсата на предна табела с регистрационен номер, което не е описано в АУАН и НП. Намира, че наложената му глоба в размер на 50 лева е несправедлива и 1 несъвместима с правомощията на контролните органи.

В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт при ОПП – СДВР, в които е изразено становище по същество. Иска се НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** година, около 09:25 часа, в гр. София, жалбоподателят Г. С. управлявал товарен автомобил марка „Тойота Тундра“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД с ЕИК *** като се движил по ул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от ул. „Проф. д-р Иван Странски“ към ул. „Проф. Атанас Иширков“, като жалбоподателят бил без поставен предпазен колан. На предната дясна пасажерска седалка пътувал синът на жалбоподателя – свидетелят Ж. Б. С.. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил без поставена предна табела с регистрационен номер, като регистрационната табела се намирала в купето на автомобила.

Пред № 90 на ул. „Акад. Стефан Младенов“ жалбоподателят бил спрян за извършване на проверка по реда на чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП от свидетелите Д. Н. и Б. Б. – и двамата на длъжност „старши полицай“ в 07 РУ-СДВР, които констатирали както липсата на поставена регистрационна табела, така и факта, че водачът на превозното средство- жалбоподателя С. не използва обезопасителния колан, с който същото е оборудвано. Докато течала проверката свидетелят Ж. Б. С. напуснал мястото, като се отправил до близко заведение, а след завръщането си възприел, че на баща му се съставя АУАН.

Във връзка с констатираното нарушение, свидетелят Д. Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, бл. № 1402155/*** година, с който на жалбоподателя, било повдигнато административно обвинение, за това, че като водач на МПС, при движение на същото, не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, като нарушението било квалифицирано по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, на когото бил предявен за запознаване и връчен срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 24-4332-030430 от 16.12.2024 година на началник група в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР (ОПП-СДВР), с което на Г. Ж. С. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, с равностойност 25, 56 евро, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д. Н., Б. Б., Ж. Б. С. и Д. М., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GA, бл. № 1402155/*** година, Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030430 от 16.12.2024 година, Докладна записка до Началника на 07 РУ-СДВР, Справка- картон на водача

Г.

С.,

Заповеди за компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган, Писмо от 07 РУ-СДВР (л.46 от делото).

Съдът намери, че приобщените по делото доказателства са единни и непротиворечиви относно факта на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя, време и място на проверката, както и липсата на предната регистрационна табела поставена на 2 определеното за това място, автомобила.

Съществено противоречие се наблюдава между събраните гласни доказателства по отношение на централния спорен въпрос в производството, а именно наличието на поставен от страна на водача обезопасителен колан, като от една страна са показанията на свидетелите Б. и Н., които категорично съобщават този факт, а от друга показанията на свидетеля Ж. Б. С. , който посочва, че той и жалбоподателят Г. С. са пътували с поставени колани.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Н. и Б., които се явяват очевидец на деянието, като същите по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. Съдът приема показанията им за обективни и достоверни, доколкото същите освен с последователност на разказа, се отличават с детайлност на разказа, като свидетелите съобщават специфични подробности извън съдържанието на АУАН- включително липсата на регистрационен номер, присъствието на сина на жалбоподателя, което сочи на действителен и добре съхранен спомен, респективно определя показанията като достоверни и високо информативни. Липсата на спомен за точната дата или регистрационен номер, съдът отдава на естеството на работа на свидетелите, свързана с извършване на множество аналогични проверки и изминалия период от време, а не на недобросъвестност. Предвид на това съдът постави показанията на двамата свидетели, служители на МВР, в основата на изводите си по фактите, като от същите се установява както движението на управлявания от жалбоподателя автомобил така и категорично се сочи липсата на предпазен колан. Тези им показания категорично кореспондират с изложеното в Докладна записка до началника на 07 РУ-СДВР, в която свидетелят Н. е изтъкнал, че водачът е предприел поставянето на колана едва след спирането му за полицейска проверка. Наред с това на всеки от двамата свидетели в процедура по чл.284 НПК, проведена в рамките на съдебното следствие е предявен АУАН, като те категорично потвърждават участието при съставянето му. В обобщение съдът намира, че от показанията на свидетелите Н. и Б. по категоричен начин се установява факта на извършено нарушение, възприето непосредствено от тях, време, място и авторство на деянието.

Възраженията на жалбоподателя относно начина на извършване на проверката и доводите му по спора във връзка с правната квалификация на липсващата регистрационна табела, нямат отражение върху факта на извършеното нарушение и не водят до изключване на същото.

Що се отнася до показанията на свидетеля Ж. Б. С., то следва да се държи сметка, че същият е син на жалбоподателя, по чиято инициатива е привлечен в производството.

Предвид на това съдът намери, че същият показва склонност за излагане на благоприятни за своя родител твърдения, в частност изтъква, че и двамата са били с колани, като жалбоподателят е бил с поставен такъв и през цялото време на проверката. Наред с това свидетелят С. изтъква, че свидетелят Д.С.М., е предприел заснемане на проверката, именно за да удостовери поставения колан, нещо което самият М. не сочи. Предвид на това съдът намира, че с оглед близката му връзка с жалбоподателя и демонстрираната склонност за излагане единствено на благоприятни за последния факти, дори стремеж за надграждане на твърденията на други свидетели, то и показанията на Ж. Б. С. не следва да се кредитират по отношение на централния въпрос на производството, а именно факта на извършеното нарушение. Що се отнася до показанията на свидетеля Д. М., то съдът намери, че същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото в тях се съдържат твърдения, които не кореспондират с останалите гласни доказателства. В частност същият изтъква, че е заснел жалбоподателя и синът му да стоят в превозното средство с поставени колани, което противоречи на показанията на самия Ж. Б. С., който сочи, че е напуснал автомобила и мястото на проверката, и едва след завръщането му, там е бил свидетелят М.. В допълнение впечатление прави, че свидетелят сочи като причина за заснемането е, че „нещо се разправят“, след като автомобила е спрян, т.е. отсъстват кадри от момента на самото 3 движени и спиране. Предвид на това, съдът намери, че показанията на свидетеля М. от една страна следва да се определят като недостоверни, а от друга дори и да бъдат кредитирани не допринасят в съществена степен за изясняване на обективната истина.

Тук е мястото да се посочи, че приложенията към възражение срещу АУАН видеозапис не е приобщен като доказателство в настоящото производство. Съдът намира, че предвид отбелязаното от страна на наказващия орган, че същият не е датиран, както и с оглед твърденията на самия М., че заснемането е започнало при вече течаща проверка, а не в момента на спиране на превозното средство, то същото е безпредметно, доколкото не може да спомогне за установяване на спорния факт, като не се изключва възможността за поставяне на колана в последствие, каквото именно твърдение се съдържа в сведението на свидетеля Н..

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие, като същите допринасят за установяване компетентност на актосъствителя и наказващия орган, както и на обостоятелства от самата проверка.

Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което същата се явява допустима, като разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалвания акт, се явява неоснователна в искането за отмяна.