Решение № 53 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Голчев при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20255300900137 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея с вх. № 10612/ 20.03.2025г., подадени от Я. В. Н. против В. А. А., с които е предявен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, вр. 535 ТЗ, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 34 256, 56 евро (равняваща се на 67 000 лева) – задължение по Запис на заповед издаден от ответната страна на 15.06.2024 г. в гр. Пловдив, с падеж на задължението на 25.11.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК в съда /26.11.2024г./ до окончателното й погашение, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10061/ 27.11.2024г., по ч.гр.д. № 20406/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVII- ти гр. с-в.

В исковата молба и уточнението към нея ищцата посочва, че на 15.06.2024 г. ответницата е издала процесният запис на заповед, с който е поела задължение на падежа (25.11.2024г.) да заплати на ищцата или на лице по нейна заповед сума в размер от 34 256, 56 евро (равняваща се на 67 000 лева). Доколкото паричното задължение не е изпълнено на падежа, ищцата е подала в Районен съд- Пловдив заявление по реда на чл. 417 ГПК за горепосочената сума. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като от ответницата (длъжник в заповедното производство) е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК. От заповедния съд са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, което е обусловило и интереса на ищцата от иницииране на настоящото производство. Изтъква се, че към датата на подаване на исковата молба в съда, процесното задължение е изцяло погасено от ответницата в рамките на образуваното изпълнително производство, като процесната искова претенция се предявява единствено предвид обстоятелството, че заповедният съд е дал указания за иск и при неизпълнението им, издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и 1 изпълнителен лист ще бъдат обезсилени. Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. Поддържа, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с възникнало между страните каузално правоотношение Договор за покупко – продажба на стока и инвентар от 12.06.2024г. Страни по този договор са представляваните от ищцата и ответницата дружестваищцата Я. Н. е управител на „Б.

И. 91“ ЕООД (продавач по договора), а ответницата В. А. е управител на „Х. М. 24“ ЕООД (купувач по договора). Посочената в договора продажна цена на инвентара била 50 000 лева, като преди сключването му, като авансово плащане, ответницата е заплатила на ищцата в брой сумата от 10 000 лева. За плащането на тази сума била издадена разписка. Следвайки това, страните подписали договора, но действително договорената цена не била в размер от 50 000 лева (както е отразено в договора), а в размер от 67 000 лева. За обезпечение на вземането по договора, бил издаден процесният запис на заповед за сумата от 67 000 лева. Ответницата поддържа, че във връзка с договора е заплатила на ищцата и сума в размер от 50 000 лева. Предвид това, общо заплатената сума по каузалното правоотношение възлизала на 60 000 лева. С оглед изложеното се поддържа, че процесната искова претенция е основателна единствено за сума в размер от 7000 лева. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.

Оспорва се изложеното в отговора на исковата молба. Изтъква се, че между представляваните от ищцата и ответницата дружества не е сключен писмен Договор за покупко – продажба на стока и инвентар от 12.06.2024г. В тази връзка се твърди, че представеният от ответницата договор от 12.06.2024г. е неавтентичен в частта касаеща положения подпис от Я. Н. на всяка страница от него и в графа „за продавача“.

Изтъква се, че между страните е постигната неформална договореност за покупкопродажба на стоки на обща стойност 127 000 лева. С приложените към отговора на исковата молба разписка от 04.06.2024г. ( за 10 000 лева) и касови бонове от 14.06.2024г. (за 50 000 лева) ответницата е погасила частично задълженията по неформалния договор. Двете осъществени плащания възлизат на сумата от 60 000 лева, като за разликата от тази величина, до пълната продажна стойност на стоките (127 000 лева), е издаден процесният запис на заповед за сумата от 67 000 лева.

В срока по чл. 373 ГПК от ответната страна е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Оспорват се твърденията на ищцата изложени в допълнителната искова молба. Изтъква се, че между страните не е сключван неформален договор за покупко- продажба на стоки на стойност 127 000 лв. Твърди се, че единственият сключен договор за покупко – продажба на стоки е този от 12.06.2024г. и той е сключен в писмена форма между представляваните от страните дружества. Ответната страна акцентира върху обстоятелството, че оспорва наличието на задължение в размер от 67 000 лева, като счита иска за основателен до сумата от 7000 лева. Изтъква, че е извършила плащане на пълната дължима сума сума по заповедта и изпълнителния лист единствено предвид обстоятелството, че за събиране на вземането ищцата е образувала изпълнително дело. В рамките на изпълнителния процес била наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху два от притежаваните от ответницата недвижими имота, с които тя имала желание да се разпореди. Предвид това, за да бъде заличена наложената обезпечителна мярка „възбрана“, ответницата на практика е нямала друга възможност, освен да заплати сумата дължима по образуваното изпълнително производство. Счита че така извършеното плащане не я лишава от правната възможност да оспори задължението по заповедта за изпълнение.

2

По допустимостта на производството:

Видно от изисканото за послужване ч.гр.д. № 20406/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVII- ти гр. с-в, образувано по депозирано от Я. В. Н. срещу В. А. А. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумата предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10061 от 27.11.2024г. и Изпълнителен лист № 8512/ 29.11.2024г. От намиращата се на л. 21 от заповедното производство покана за доброволно изпълнение се изяснява, че заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на ответницата на дата 09.12.2024г. Възражение е подадено от ответницата на 23.12.2024г.

- тоест, спазен е разписаният в чл. 414, ал. 2 ГПК месечен срок.

Във връзка твърденията на ищцата, че цялостно плащане по издадената заповед за изпълнение е осъществено от ответницата в хода на образуваното изпълнително производство, настоящият съдебен състав счита, че това не се отразява на допустимостта на производството. Самото плащане на търсената сума в рамките на образуваното изпълнително производство, не препятства възможността на ответницата да възрази срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Фактът на плащането в хода на образуваното изпълнително производство не води до влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГКП, след като срещу същата в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение. В тази връзка, от представения по делото отговор на допълнителната искова молба и изявленията на процесуалния представител на ответницата в открити съдебни заседания (ОСЗ) проведени на 30.09.2025г. и 22.01.2026г. се изяснява, че процесната сума е заплатена по изпълнителното производство не защото ответницата признава вземането по основание и размер, а защото върху нейно недвижимо имущество е насочено изпълнение и е наложена обезпечителна мярка „възбрана“. Ответницата е заплатила търсената в изпълнителното производство сума, за да бъде заличена вписаната „възбрана“, а не защото признава вземането. Предвид това, за ищеца съществува правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът- длъжник, е оспорил вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В рамките на настоящия правен спор, ищецът черпи основанието на своята искова претенция от запис на заповед (фигуриращ на л. 4 от заповедното производство), издаден от ответницата на дата 15.06.2024г. По дефиниция, записът на заповед представлява едностранна, формална сделка, с която издателят (който е и платец) обещава безусловно да заплати на поемателя, на посочения в записа на заповед падеж, определена парична сума.

Между страните не съществува спор, поради което с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че именно ответницата е издател на процесния Запис на заповед от 15.06.2024 г. за сумата от 67 000 лева. Същевременно записът на заповед е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 535 Търговски закон, а именно: документът ясно е обозначен като "запис на заповед", налице е безусловно обещание да се заплати сумата от 67 000 лева (равняваща се на 34 256, 56 евро), падеж на задължението (25.11.2024г.), място на плащане (гр. ****), име на лицето, на което следва да се заплати сумата (Я. В. Н. ), дата и място на издаване (15.06.2024г. в гр.

****), подпис на издателя – В. А. А..

Ответната страна противопоставя възражение, че процесният запис на заповед е 3 издаден в обезпечение на каузално правоотношение, а именно- Договор за покупко – продажба на стока и инвентар от 12.06.2024г. (л. 80- 83 от делото) за сумата от 50 00 лева, като страни по този договор са представляваните от ищцата и ответницата дружества- ищцата Я. Н. е управител на „Б. И. 91“ ЕООД (продавач по договора), а ответницата В. А. е управител на „Х. М. 24“ ЕООД (купувач по договора).

Ответницата излага твърдение, че макар и в договора от 12.06.2024г. да е посочена продажна цена от 50 000 лева, действително договорената цена била 67 000 лв., за която бил издаден и процесният запис на заповед. Излага твърдения, че е заплатила задатък по договора в размер от 10 000 лв. (разписка на л. 41 от делото), а след това – на 14.06.2024г. е заплатила сума в общ размер от 49 845, 50 лева (фактури и издадени фискални бонове, фигуриращи на л. 41- 46 от делото).

Ищцата изрично е оспорила подписа, за който се твърди да е положен от нея в договора от 12.06.2024г., като от своя страна е противопоставила възражение, че между страните е постигната единствено неформална договореност за покупко- продажба на стоки на обща стойност 127 000 лева. Ищцата твърди, че приложените към отговора на исковата молба разписка от 04.06.2024г. и касови бонове от 14.06.2024г. ответницата е погасила частично задълженията по неформалния договор. Твърдението на ищцата е, че двете осъществени плащания възлизат на сумата от 60 000 лева, като за разликата от тази величина, до пълната продажна стойност на стоките (127 000 лева), е издаден процесният запис на заповед за сумата от 67 000 лева.

Във връзка с гореизложените твърдения и възражения на страните, касаещи съществуването на каузално правоотношение между страните, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в мотивната част н а т. 17 от ТР от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Същевременно, ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект.