Решение № 426 от 06.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елизабет Петрова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000500840 по описа за 2022 година

Производството е по член 258 и сл. от ГПК. С решение № 260125 от 8.01.2022 г. на Софийски градски съд, I- ГО, 20-ти състав по гр.д.№ 3221/2020 г. по предявен от К. Я. Н. от град *** иск по член 432,ал.1 от КЗ за сумата от 120 000 лева ответникът ЗД „Евроинс“ е осъден да му заплати 39 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него при пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.10.2019 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите при него водач, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2020 г. до окончателно плащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата.

С въззивна жалба с вх.№ 266717 / 7.02.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) ищецът Н. чрез пълномощника си – адвокат М. Д. от САК - обжалва решението в отхвърлителната част и в частта относно началната дата на дължимост на претендираната от застрахователя лихва за забава. Прави оплакване за допуснато нарушение на материалния закон и указанията в ППВС №4/1968 г. поради несъобразяване на обуславящите вредите обстоятелства: промяната в живота на ищеца с превръщането му от здрав и работещ човек в неспособен да се грижи за себе си, отглеждан от близките си в продължение на месеци ; наложителността на болничните престои и 1 оперативните интервенции ; обществено – икономическите условия в страната, израз на които е достигналият размера от 10 000 000 лева лимит на отговорността по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди при смърт и телесно увреждане на едно лице ; характера на травмите, начина на лечението им, последиците от тях, търпените физически и психологически страдания. Въззивникът поддържа, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено и несъответно на присъжданите от съдилищата по спорове относно сходни травми суми за репариране на неимуществени вреди и че ответникът дължи лихва за забава вместо от 25.02.2020 г., от 25.11.2019 г. - датата на уведомяването му от ищеца.

С въззивна жалба с вх.№ 265493/1.02.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) ответникът „ Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ , АД, град София обжалва решението в частта, с която искът е уважен за горницата над 14 000 лева до 39 000 лева по оплакване за завишаване на определеното в общ размер от 60 000 лева обезщетение поради неотчитане на установените от вещото лице по съдебномедицинската експертиза обстоятелства за предшестващи увреждането артрозни промени у ищеца и липсата на контролни прегледи и рехабилитация като причина за по – бавното и трудно негово възстановяване и извънсъдебното плащане на сума в размер от 21 000 лева по вземането за неимуществени вреди и липсата на изложени от съда аргументи за отражението на различните релевантни обстоятелства върху приетия от него за справедлив размер на обезщетението .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият К. Я. Н. отговаря, че жалбата на застрахователя е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в двете жалби, доводите в отговора на въззиваемия, изразените в съдебно заседание становища на представителите на страните и съобразно член 269 от ГПР, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в останалата част.

Предявеният от К. Я. Н. срещу Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ , АД, град София иск по член 432,ал.1 от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди в размер от 120 000 лева е основан на твърдения, че при пътнотранспортното произшествие предизвикано на 24.10.2019 г. по вина на застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите водач на товарен седлови влекач „ Скания П450“ с рег.№ ***, с полуремарке „ Шмитц СГФ СЗ“ управляваният от ищеца лек микробус

„ Форд“, модел „ Транзит“ с рег. № *** е участвал във верижна катастрофа с четири автомобила; ударен е от движещия се зад него лек автомобил „ Ситроен Ц5“, който преди това е бил ускорен от удар от застигналия го влекач и в резултат от ускорението получено от удара управляваният от ищеца микробус е застигнал движещия се пред него лекотоварен автомобил „ Ситроен Берлинго“ и го ударил отзад .

Твърди се, че в резултат от реализираните при ПТП два удара отпред и отзад на микробуса „ Форд“ ищецът Н. получил травматични увреждания 2 фрактура на тялото на прешлен Тн 12 с разкъсване на осифициларния преден надлъжен лигамент, фрактура на дъгата и артикулиращите израстъци на двата гръдни прешлена Тн 12 и Тн11 с ротация на прешлена и навлизане на фрагменти от дясната страна в интервертебралния канал; фрактура на лява раменна става и киста на синовиална торбичка; претърпял е две операции, първата операция за фрактурите на гръдните прешлени е извършена на 24.10.2019 г. с имплантиране на К- игли, педикуларни винтове и вертикални компоненти, и протекла тежко и болезнено, а втората операция за травмата на лявата раменна става е извършена на 19.12.2019 г.; в продължение на три месеца след ПТП ищецът спазвал постелен режим, бил отглеждан и зависим в извършването на елементарните битови дейности от близките си : започнал да се раздвижва едва в четвъртия месец с помощни средства и чужда помощ, продължава да използва обезболяващи медикаменти , изпитва силни болки, чувство на безпомощност, потиснатост; притеснение за развитие на заболяването и възможността за възстановяване .

С оглед въззивните жалби на страните предмет на въззивното производство са обстоятелствата, които обуславят определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти като: характера и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; възраст на увредения; проведеното лечение; протеклия възстановителен период; прогнозата за възстановяване и за развитие на неблагоприятни процеси; обществено - икономическите условия в страната към датата на увреждането, израз на които са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите.

Установено е с основното и допълнително заключение на съдебномедицинската експертиза, че при настъпилото на 24.10.2019 г. ПТП 63- годишният ищец Н. е получил фрактура на два прешлена : многофрагментна фрактура на 12 – ти гръден прешлен - тялото, дъгата в дясно и артикулиращия израстък към 11-ти гръден прешлен и фрактура на 11 – ти гръден прешлен – на артикулиращия израстък към 12 –ти гръден прешлен в дясно и дъгата в дясно . Всяко от двете счупвания е обусловило трайно нарушение на функцията на гръбначния стълб за период , по – дълъг от 30 дни. Получил е контузия на лява раменна става, придружена от хематом и посттравматичен оток на фона на установените от вещото лице въз основа на рентгенови данни протекли артрозни промени

( остеофити, намалена ставна цепка и деформация ) . Контузията , сочи експертът, е допринесла за ускореното развитие на стесняването на пространството между раменната кост и акромио – клавикуларния комплекс и за утежняване на оплакванията от болки и ограничени движения на лявата раменна става . За фрактурите на прешлените на гръбначния стълб е приложено на дата 30.10.2019 година оперативно лечение – транспедикуларна стабилизация на ниво Тх 11 – Тх12 , с редукция на ангулацията , а на 3 появилата се в скоро време секретираща рана в контузената лява раменна област е направена операция на 19.12.2019 г. Оперираната едновременно с нея киста на синовиалната торбичка на лява китка не е получена при ПТП –то.

Ищецът не е провеждал контролни прегледи и рехабилитационни специализирани процедури , но рехабилитацията е продължена вкъщи ,при предимно постелен режим в началото , т.3 от първоначалното заключение и т.

2 от допълнителното заключение .

Ищецът Н. е търпял силни болки в острия период преди и след операцията , спазвал строг постелен режим за около 40 -50 дни . Продължил да има болки при раздвижването в последвалия едногодишен възстановителен срок. Към извършените от вещото лице освидетелствания на ищеца на 9.03.2021 г. и в края на месец ноември 2021 г. са констатирани леки болки в гръбначния стълб при раздвижване; нестабилна походка, обусловена от стеснения гръбначно – мозъчен канал и масивните костни разраствания на прешлените ; невъзможност за пълен клек; болки в раменната става с хронично обострящ се характер; тежки дегенеративни промени в гръднопоясния отдел на гръбначния стълб, артроза на сакроилиачните стави и остеопороза на прешленните тела , но и подобрения в ротацията и отвеждането на лявата става с пълно възстановяване на вътрешната ротация и намалена външна ротация и отвеждане, съответно до 10 и 90 градуса. По свидетелствата на Д. М. в продължение на около 5 - 6 месеца ищецът изпитвал постоянно болки. Едва в месец май 2020 г. започнал да се изправя на крака и да ходи, не можел да изкачва стълби без чужда помощ. Останал нетрудоспособен , а преди катастрофата се занимавал със земеделие.

Първоинстанционният съд е изброил критериите, въз основа на които се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди , изтъкнал необходимостта от приложението им в цялост с оглед постигане на обезвреда за всички неблагоприятни последици за здравето на увредения ищец. Но според въззивната инстанция съдът не е посочил конкретното им значение и отражение при определянето на обезщетението. Пренебрегнал е високата тежест на травмата на гръбначния стълб и на оперативната интервенция с имплантиране на траснпедикуларна стабилизация, търпените „много силни болки“ в острия период ( 40 - 50 дни ); търпените болки при раздвижване ; дългият възстановителен период с поява на болков симптом в гръбначния стълб и развитие на дегенеративни промени ; прогресиращата по причина на контузията на лявата раменна област артрозна промяна в лявата раменна става , обуславяща трайно ограничение във функцията на ставата и болки с хронично обострящ се характер . Реално неотчетени при определянето на обезщетението са останали общата икономическа среда и стандартът на живот в страната ( по данни от НСИ общият годишен доход средно на едно лице в 2019 година е 6 592 лева, а годишната инфлация е 3,1 % ).

С оглед изложеното въззивният съд приема, че справедливо обезщетение, което репарира търпените от ищеца болки и страдания , е сумата в размер от 100 000 лева. След извършеното от застрахователя частично плащане на сумата от 21 000 лева вземането на ищеца съществува в 4 размер от 79 000 лева . При този извод за частична основателност на иска обжалваното от застрахователя – ответник в осъдителната част решение следва да се потвърди, а обжалваното от ищеца решение в частта относно отхвърляне на иска за горницата над 39 000 лева до 79 000 лева да се отмени , като се присъди сумата от 40 000 лева и решението се потвърди в останалата отхвърлителна част.

Въззивникът претендира от застрахователя лихва за допусната от него забава при изплащане на дължимото от него обезщетение. В съгласие с член 497,ал.1 от КЗ лихвата за забава се дължи от по – ранната от двете дати по т.1 и т.2 . В случая на представени от ищеца с отправената на 25.11.2019 г. застрахователна претенция всички доказателства , застрахователят е изпаднал в забава от 26.02.2020 г. , когато изтича тримесечният срок по член 496,ал.1 от КЗ и дължи законната лихва от тази начална дата, вместо от 25.11.2019 г., както е претендирал ищецът .

С оглед променения изход по спора, пълномощникът на ищеца – адвокат М. Д. има право на адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в размер от 3 329 лева, вместо присъденото 1 278,34 лева или още 2 050, 66 лева ,а ответникът има право на възнаграждение по член 78, ал.8 от ГПК в размер от 50 лева, вместо присъдените 204 лева и на разноски в размер от 87,50 лева вместо присъдените 357 лева. За въззивното производство пълномощникът на въззивника – ищец има право на възнаграждение съобразно обжалваемия интерес по двете жалби от