Решение № 147 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Васил М. Малинов като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно наказателно дело № 20255200600510 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на защитника на обв.Е. М. З. – адв.И. Б. от АК-Пазарджик,против Определение от 01.04.2025 година,постановено по реда на чл.306 от НПК по НОХД № 96/2025 година на Районен съд – Велинград,с което е присъдена в полза на държавата по сметка на Районен съд-Велинград сумата в размер на 10860 лева,представляваща равностойността на лек автомобил „******,собственост на трето лице,за сметка на Е. М. З. с ЕГН **********.

Производството по горецитираното дело се е развило пред първоинстанционния съд по реда на Глава 29-та от НПК, като след одобряване на постигнатото между страните споразумение съдът е открил производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.53 и чл.343б, ал.5 от НК.В така откритото производство съдът е постановил обжалваното определение.

В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна жалба, в която се твърди,че определението е незаконосъобразно и неправилно,като се моли да бъде отменено.Поддържа се становище,че разпоредбата на чл.343,ал.5 1 от НК противоречи на Конституцията на РБългария,както и на правото на ЕС и не следва да бъде прилагана.Поддържа се,че се касае за акт с наказателноправен ефект,отразяващ се пряко в правната сфера на наказания,като не бил посочен във видовете наказания по чл.37 от НК,като по този начин се въвеждал нов вид наказание,непредвиден в Общата част на НК.Счита се,че присъждането на равностойността на МПС е непропорционална наказателна мярка и е несъизмерима с извършеното от осъдения престъпление.Поддържа се,че разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК нарушава чл.5,ал.3 от Конституцията на РБ поради неяснота.Твърди се,че е невъзможна индивидуализацията с оглед обществената опасност на деянието и извършителя.Счита се,че ако се приеме,че се касае за глоба,ще е налице недопустимо налагане на едно и също наказание/глоба/,но с различно наименование и съдържание за едно и също престъпление два пъти.Твърди се,че нормата противоречи и на принципа,заложен в чл.53,ал.1,б.“а“ и „б“ от НК.Счита се,че първоинстанционният съд не е следвало да прилага нормата на чл.343б,ал.5 от НК поради нейната противоконституционност.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Не се сочат нови доказателства.

Представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Счита,че същата следва да се остави без уважение,като се потвърди обжалваното определение като правилно,обосновано и законосъобразно.Не сочи нови доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл.320 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционният съд е одобрил постигнато споразумение, по силата на което обв.З. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

С обжалваното определение съдът на основание чл.343б, ал.5 от НК е 2 присъдил в полза на държавата по сметка на Районен съд-Велинград сумата в размер на 10860 лева,представляваща равностойността на лек автомобил „******,собственост на трето лице,за сметка на Е. М. З. с ЕГН **********.

При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото не е собственост на подсъдимия,а на трето лице; че стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е възлизала на 10860 лева, установена по експертен път.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно по следните съображения :

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4 от НК - при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. Очевидно волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, тоест да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Общата част на НК също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от Особената част на Кодекса, каквато е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на 3 извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване. Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера на МПС като предмет на престъплението и не го превръща в средство.

Без съмнение е, че мотивите на законодателя при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние - на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален - за останалите членове на обществото ни.

От изложеното може да се изведе връзката между посочените разпоредби от Общата и Особената част на НК,както и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респективно присъждането на равностойност по чл. 53 от НК , независимо от наказателната отговорност.

Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност - когато деецът не 4 е техен собственик, както се посочи по-горе, не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.Отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи - по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено в Особената част на НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал.

5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик.Специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респективно присъждайки заплащането на равностойността на процесното МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като правилно е приложил материалния закон.

В конкретния случай с одобреното споразумение по НОХД № 96/2025 година Велинградският районен съд е признал обв.З. за виновен и го е осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Това престъпление е било извършено при управление на горепосоченото МПС.Процесният лек автомобил към момента на одобряване на споразумението не е бил собственост на подсъдимия,като е бил собственост на трето лице – „********“ ЕАД – град София/виж л.21 и 59 от ДП/.Стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е възлизала на 10860 лева /виж заключение на финансово-счетоводна експертиза на л. 7071 от ДП/.

При тези данни по делото напълно законосъобразно първоинстанционният съд е присъдил в тежест на обв.З. да заплати в полза на 5 държавата парична сума в размер на 10860 лева, представляваща равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а именно горепосочения автомобил.

Искането на защитата за отмяна на определението е неоснователно и не следва да бъде уважавано.Не може да бъде споделено възражението на защитата , че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде прилагана, тъй като противоречала на Конституцията.Понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган - Конституционния съд на РБългария. Фактът, че пред този съд понастоящем са образувани дела по искане за обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба и други подобни на нея, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с Конституцията на РБ.

Следва да се отбележи също така,че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е въведена от националния законодател като императивна - за разлика например от нормата на чл.343,ал.5 от НК,която е факултативна, тъй като с последната е дадена възможност на съдилищата да преценят, дали да я приложат или не. Така в новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК е казано :

„съдът може“ - касателно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика.И след като нормата на чл.343б,ал.5 от НК е императивна,а не факултативна,нейното неприлагане, обосновано и с принципа на пропорционалността/каквото възражение се прави от защитата/, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.