Решение № 384 от 08.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1257/2025
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 08.12.2025
- В сила
- 08.12.2025
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Маргарита Петрова Димитрова, Петър Митев
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал.1, т.2, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 ал. 1 т. 11 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. Варна, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марин Цв. Атанасов
Членове:
Петър Митев
Маргарита П. Димитрова при участието на секретаря Теодора Св. И.ова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Маргарита П. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601257 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, образувано по въззивна жалба от подс. И. Р. И. срещу присъда № 175/12.06.2025г., постановена от РС-Варна, Първи състав по НОХД № 2634/2024г. по описа на ВРС.
Обжалвания съдебен акт е осъдителен за подсъдимия И. Р. И., с който е признат за виновен в това, че на 09.08.2020г. в с.Тополи, обл. Варна причинил на Й. Б. Б. от гр.Варна, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости с разместване на носните кости, усложнило се с изкривяване на носна преграда, срастване на носна лигавица с лява долна носна конха, водещи до затрудняване на носното дишане и обуславящи постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
На основание чл. 129, ал.1 и чл. 55 ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание „пробация" с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
С обжалваната присъда подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, както и да заплати на Й. Б. Б. сумата от три хиляди лева, 1 представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 09.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В подадената въззивна жалба се прави искане за отмяна на постановената присъда, като неправилна, незаконосъобразна и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
От адв. Ц. Т., ВАК- защитник на подсъдимия, е депозирано допълнително изложение към въззивната жалба, в което се възразява, че първоинстанционният съд не е извършил обективен анализ на събраните по делото доказателства, кредитирал е избирателно само тези, които подкрепяли обвинението. Според защитника съдът е изградил неправилни изводи досежно доказаността на деянието по категоричен и безспорен начин. В мотивите на ВРС не бил намерил отражение факта, че голяма част от свидетелите от страна на групата на подсъдимия били непълнолетни, като не са разпитани в присъствието на педагог или психолог.Направено е възражение относно провеждане на разпоредително заседание без участието на защитник по делото, което лишило подсъдимия от адекватна защита и посочване на пороците на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура Варна счита депозираната жалба за неоснователна, а постановената присъда за правилно мотивирана и законосъобразна.
Частният обвинител и граждански ищец Й. Б. се солидализира с казаното от прокурора.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната му жалба и допълнителното изложение към нея, пледира за отмяна на присъдата, като посочва, че не е доказано авторството на деянието.
В правото си на последна дума подсъдимият И. моли за оправдателна присъда.
Въззивният съд, на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, извърши цялостна проверка на постановения акт по отношение на правилността, обосноваността и справедливостта му, както и собствен анализ на събраните по делото доказателства и намери за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е допустима, като разгледана по същество, настоящата инстанция я намира за неоснователна.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в което е положил грижа с всички допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на съдебното дирене се установяват следните релевантни факти: Свидетелите Г. Д., Д. П., И. В., били приятели. На 08.08.2020г. вечерта, се намирали в дома на св.В. в с.Тополи, обл.Варна и коментирали, че св.И. Н. е дал показания в полицията, уличаващи подс.И. в нанасянето на побой на техен познат. В тази връзка около 23,00ч. св.Д. решил да се обади на св.Н. и да му поиска обяснение за изявленията му пред 2 полицията. В момента на позвъняването св.Н. се намирал в района на к.к."Камчия", където летувал на палатка с приятелите си Й. Б., М. А., С. Я., Е.
Е., Г. Б. и П. Б.. След приемане на разговора, св.Н. включил телефона си на високоговорител. Между св.Н. и св.Д. възникнал словесен конфликт, в който двамата започнали да си разменят обиди и заплахи. Разговорът бил възприет и от приятелите на Н., като част от присъстващите се включили в него и също заплашвали и обиждали Д. и приятелите му. След приключването на телефонния разговор св.Б. решил да се обади на Д. и се уговорил с него двете компании да се срещнат на другия ден в центъра на с.Тополи и да обсъдят ситуацията, като всички останали с впечатлението, че тази среща може да премине в сбИ.е.
На следващия ден- 09.08.2020г., около обяд, св.Н., св.Б. и компанията им пристигнали с два автомобила в с.Тополи, където първо решили да пият кафе. По същото време свидетелите Г. Д., Д. П. и И. В. отишли до парка в центъра на селото, където се очаквало да се срещнат с другата компания. Тъй като предполагали, че може да възникне сбИ.е, те помолили и други свои приятели в т.ч. и подс. И., да дойдат, за да им съдействат при необходимост.
Така на мястото на срещата, освен свидетелите Д., П. и В., се намирали и свидетелите Н. Г. и Г. М..
Около 13,30 ч. св. М. се обадил на св.И. Н., за да го уведоми, че го чакат. Св.Н. заедно с приятелите си, се качили в автомобилите и се отправили към парка в центъра на селото. Пострадалият Б. взел преди това със себе газовия си пистолет и го поставил в задния джоб на панталона си. Като пристигнали на уговореното място, групата на св.Д. ги наобиколила. Св.Д. и св.Н. продължили пререканията си от предходната вечер. Двамата разговаряли на висок тон и се бутали взаимно. По някое време св.А. решила да се намеси, за да преустанови конфликта. Тя застанала между двамата и се развикала на св.Д., като му искала обяснение за поведението му. Напрежението ескалирало с появата на подс.И., който в този момент пристигнал с велосипед. Още с пристигането си той започнал да обижда и заплашва групата на св.Н., като се насочил към последния, до когото била и св.А.. В хода на разправията подсъдимият бутнал леко свидетелката, при което пострадалият Б., застанал пред А., за да я защити и ударил по рамото подсъдимия. Двамата разменили няколко реплики, след което И. внезапно хванал Б. с едната си ръка за гърлото, а с другата му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето. В същото време свидетелите Г. М. и Г. Д. се включили, като започнали да бутат пострадалия и му нанесли удари по тялото, а подсъдимият му нанесъл и втори удар по лицето, след което Б. паднал на земята. При падането пистолетът изпаднал от джоба му, при което Б. го взел, успял да се изправи, насочил оръжието нагоре и произвел изстрел. Това стреснало присъстващите и конфликтът бил преустановен. След ударите в лицето на пострадалия, носът му кървял обилно. Св.А. подала сигнал за случилото се на тел.112. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители и екип на спешна медицинска помощ, които откарали Б. за преглед в МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД. Б. бил хоспитализиран за провеждане на оперативно лечение, тъй като получил счупване на носни кости с разместване на фрагментите. На 3
29.09.2020г. Св.Б. посетил специалист УНГ, поради затруднение при дишането. По време на прегледа било установено срастване на лява долна конха с носно крило, което можело да бъде преодоляно единствено по оперативен път.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинската експертиза, като от заключението, поддържано от вещите лица и прието от съда и страните, е установено, че Б. е получил счупване на носни кости с разместване на фрагментите; травматичен оток и кръвонасядане по гърба на носа; двустранен околоочен хематом; разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око; кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка. Констатираните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по съобщения от пострадалия начин, от удари с юмруци, реализирани в областта на лицето.
Счупването на носните кости е довело до изкривяване на носна преграда наляво с образуване на синехии /срастване на лигавицата на носа и лява конха/. Вещите лица са категорични, че счупването с разместване на носните кости, усложнило се с изкривяване на носната преграда, срастване на носната лигавица с лява долна носна конха, води до затрудняване на носното дишане и обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което може да бъде преодоляно по оперативен път.
Първоинстанционният съд, предвид наличните по делото данни, за претърпян от подсъдимия инцидент на 07.11.2020г., правилно е назначил съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали у него не се наблюдава краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. От чието заключение е установено, че у И. не е констатирано подобно разстройство на съзнанието. Подсъдимият е със запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното производство.
Фактическата обстановка първоинстанционният съд е установил от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства, които са посочени изрично - от обясненията на подсъдимия, (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК); от показанията на свидетелите Й. Б. Б. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), М. И. А. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), И. Д. Н.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), С. Н. Я. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), И. В. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), Г. И. М. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), П. В. Б.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), Н. С. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), Г. Д. Б. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК), Д. Т. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), Е. С. Е.
(прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК) и Г. Д. Г. (дадени в 4 съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), а също и от заключенията на назначените съдебно-медицинска и съдебно‐ психиатрична експертизи, от приложения като веществено доказателство газов пистолет, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Всички свидетели, по отношение които е приложена разпоредбата на чл.281 от НПК, са потвърдили достоверността на дадените от тях показания в хода на досъдебното производство и са заявили, че изявленията им са записани вярно. Съдът правилно е кредитирал тези от досъдебното производство, доколкото същите са изложени наскоро след датата на инкриминираното деяние, тъй като спомените на свидетелите са били попълни и ясни.
Първостепенният съд обстойно и правилно е посочил, че показанията на разпитаните свидетели относно причините за конфликта, уговарянето на срещата между двете групи и действията на участниците в инцидента в първите моменти след пристигането на св.Н. и неговите придружители, са в значителна степен еднопосочни, а противоречия се установяват по отношение на самоличността на извършителя на деянието и механизма на причиняване на уврежданията, като са обособени няколко групи показания. Тези, на свидетелите Й. Б., М. А., И. Н., С. Я., Г. М., П. Б., Г. Б., Е. Е. и Г. Д., които са заявили, че удар в областта на лицето на пострадалия е нанесъл подс. И..