Решение № 55 от 27.01.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Горна О., 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120100494 по описа за 2021 година

Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

В условията на евентуалност - обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК .

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****(чрез юрисконсулт Н.

Ан.М.), че „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил с Р. АТ. АНГ.(кредитополучател) Договор№PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит , к а т о страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10000.00 лева за срок от 21 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.04.2019г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски(21бр. – всяка - 419.30лв.), техния размер и размер на оставащата главница, основание на чл.3 ввр. чл.4 от договора. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен ГПР. Кредитополучателят заплаща и такса-ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора. Твърди се, че сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. В чл.5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

1

Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният и размер за просрочени задължения е равен на 1/360част от годишния размер, определен в предходното изречение. Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по договора на 20.03.2019 г., като към тази дата били погасени 31бр. месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1810/2020г. и е била издадена Заповед№351/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение, на Р. АТ. АНГ. към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК****, за: сумата 805.70лв., представляваща неизплатено задължение-главница по Договор№ PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 32.20лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:

20.03.2019г.-20.04.2019г.; сумата 65.84лв., представляваща мораторна лихва за периода:

20.04.2020г.-16.11.2020г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски по производство - ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС(ДТ – 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.).

Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената по издадената Заповед№351/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1810/2020г. на ГОРС за: сумата 805.70лв., представляваща неизплатено задължение-главница по Договор№ PLUS-15064326/20.07.2017г. за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 32.20лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:

20.03.2019г.-20.04.2019г.; сумата 65.84лв., представляваща мораторна лихва за периода:

20.04.2020г.-16.11.2020г. При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителни искове за същите суми. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Претендират се и направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът Р. АТ. АНГ. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.В.С. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск за допустим, но е неоснователен и съответно предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск за недопустим. След издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК(невлязла в сила), кредиторът нямал право на избор относно вида на иска, чрез който да претендира вземането си, тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата на чл.415 ал.1 ввр. чл.422 от ГПК - иск за установяване съществуването на вземането. Предвиденият в закона специален ред за защита изключвал допустимостта на осъдителния иск за присъждане на вземането, предмет на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение. Правен интерес от воденето на осъдителния иск може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение. В 2 случая не била налице и хипотезата, визирана в т. 11.б от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. – ОСГТК ВКС, според която в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца, в т.ч. осъдителен, но само ако в ИМ е въведено друго основание, от което произтича вземането на ищеца, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение.

Само в такъв случай ищецът може в производството по чл.422 от ГПК да предяви и осъдителен иск при условията на евентуалност, заявявайки претенция за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането му. По настоящото дело такава различна претенция, базирана на допълнително въведени обстоятелства, различни от основанието на установителния иск нямало. И двата иска се основават на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на 20.04.2020г.(тази дата на настъпване на предсрочната изискуемост е посочена и в т.12 от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК). Нямало как предсрочната изискуемост да е настъпила на сочената от ищеца дата 20.04.2020г. при условията на чл.5 от процесния договор. В цитираната договорна клауза било отбелязано, че при просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени с договора надбавки и дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост(клаузата е в противоречие със задължителните разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. – ОСГТК ВКС). Тези разяснения по приложението на чл.60 ал.2 от ЗКр.И се отнасят както до банките, така и до небанковите финансови институции: предвидената в договор за кредит автоматична предсрочна изискуемост ще породи действие, само ако кредиторът е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника.

Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването и. Липсвали доказателства за фактическо упражняване на това право, в т.ч. и писмото, наименувано „последна покана", адресирано до Р. АТ. АНГ., съдържащо съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и покана за заплащане в срок от 7 дни на визираните в писмото суми е без други доказателства за изпращане до адресата(няма данни изобщо да е било достигнало до ответника). Непонятно било за настъпилата на 20.04.2020г.(по твърдения на ищеца) предсрочна изискуемост на кредита(вземането), при положение, че според представените с договор и споразумение към него, падежът на последната вноска по новия(към споразумението) погасителен план е на 20.04.2019г. Нямало как заявената от ищеца предсрочна изискуемост да е настъпила и с връчване на препис от исковата молба на назначения по делото особен представител на ответника. Получаването на препис на исковата молба от назначен от съда съгласно чл.47 ал.б от ГПК особен представител на ответника не можело да се приравни на нотифициране на длъжника. То не съставлявало надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правни последици, поради което нямало как да бъде съобразено от съда като релевантен за спора по делото факт, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска. Преписът от исковата молба бил получен от особения представител на ответника на 25.06.2021г. Даже и да се приеме, че това процесуално действие има характер на известяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, то въпросното уведомяване на длъжника нямало обратен ефект и не можело да породи предсрочната изискуемост към по-ранен момент, а именно към датата на настъпване на забавата/просрочието/. Предсрочна изискуемост обаче няма как да настъпи към посочената дата, тъй като далеч преди това, в един предходен момент е настъпила редовната изискуемост на целия кредит. Това е станало още на 20.04.2019г. - падежната дата на последната месечна вноска съгласно погасителния план по споразумението от 12.12.2017г. Спрямо процесното правоотношение намирали приложение нормите на цитирания ЗПК, а по аргумент от чл.24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143-148 от ЗЗП), за които съдът следвало да следи служебно. Счита, че ищецът-кредитор не бил изпълнил задълженията си да предостави на ответника-потребител подробна преддоговорна информация по реда и посредством формуляра, предвидени в чл.5 ал.1-ал.6 от ЗПК (стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение№2, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12). В исковата молба не се сочели и не се представят доказателства между страните да е разменена кореспонденция и 3 ответникът да се е запознал с предоставената му от ищеца преддоговорна информация. В разрез с добрите нрави е използването на нелоялни търговски практики по смисъла на Раздел III от ЗЗП, чиито разпоредби се прилагали по отношение на всички стоки и услуги, включително и финансови такива, а съгласно §.13 т.12 от ЗЗП "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, вкл. отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит. ЗЗП определял кои търговски практики са нелоялни, като същевременно с това изрично ги забранява. Съгласно чл.68г ал.1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. В договора бил посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност – 46.84%. Липсвало посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 на ЗПК начин, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР(46.84%), което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10 ал.1 от ЗПК. След като визираният в договора ГПР не бил конкретизиран, се пораждало съмнение, че посочените като отделни параметри на ДПК "такса ангажимент" от 350.00лв. и застрахователна премия в размер на 3360.00лв. оскъпяват допълнително кредита и практически завишават значително отбелязания в договора ГПР до размери над законово допустимите съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК. В споразумението от 12.12.2017г. за частично предсрочно погасяване на кредита по договора за кредит в параметрите на изменения договор изобщо липсвало отбелязване на ГПР по измененото правоотношение. В същото споразумение отсъствали и данни за общата стойност на остатъчното плащане, както и пояснения как е формирана тя(отбелязана била само остатъчната непросрочена главница – 4750.87лв.). Липсвала яснота защо и как в първоначалния договор са определени включените в общия размер/общата стойност/ на дължимото пращане застрахователна премия от 3360.00лв. и такса ангажимент в размер на 350.00лв. и за какво се дължали те. Нямало никакви пояснения за характера и естеството на тези плащания, както и за това на каква база и по какъв начин бил формиран техния размер. В погасителните планове бил записан само общия размер на дължимата месечна погасителна вноска, без да има разбивка и да е посочено какво включва вноската, т.е. какви са нейните елементи - главница, лихва, такси, надбавки, други плащания и допълнителни разходи, както и без да е отразено(в разрез с правилото по чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК).

Разпечатката съдържа 19 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c709f88e-43be-48e7-894f-4093e4301004