Решение № 772 от 17.08.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1139/2023
- Вид
- Решение № 772
- Подписан
- 17.08.2023
- В сила
- 19.09.2023
- Състав
- Александър Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.39 · Закон за адвокатурата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.1 и т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.1 и т.5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 772 гр. Стара Загора, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530101139 по описа за 2023 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.493, ал.1 от КЗ и чл.86, ал1. ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД от ищеца М. Т. Д. против „ЗАД Дабл Богг:Живот и Здраве“АДСофия за заплащане на сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалото от ПТП лице – ищцата, при инцидент, предизвикан от водача на застрахован при ответника лек автомобил на 03.09.2020г. „*****“ с рег. № СТ ******, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 30.10.20202г. до окончателното заплащане на сумата. Ответникът бил осъден да заплати 1000лева, предявени като частични от общо 10000лева по гр.д.№ 4543/2021г. на Старозагорския районен съд, при приетите от съда 70% като процент на съпричиняване.
Претендират и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от ответника – застраховател, в който оспорват претенцията като неоснователна. Твърдят, че е налице и съпричиняване от страна на пострадалото лице – пешеходец, което било обезщетено в пълна степен. Молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В исковата си молба ищцата твърди, че с Решение № 668 от 20.07.2022 година постановено по гражданско дело № 4543/2021 г., по описа на PC Стара Загора ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 било осъдено да заплати на ищцата в настоящото производство сумата от 1 000 лв. частично предявена претенция от общо сумата от 10 000лв. - обезщетение по чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 от КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ от контузии на лявата ръка и левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на 03.09.2020г„ причинено от Т. Д. Т. при управление на „*****“ с per. № СТ *****, по отношение на който била действала към датата на ПТП-то валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху 1 сумата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Решението било потвърдено с Решение № 42 от 09.02.2023г„ постановено по ВТД № 460/2022г. по описа на ОС Стара Загора и било влязло в сила на 09.02.2023г. В решението на ОС Стара Загора съдът бил приел, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 70%. С оглед на това с настоящата искова молба, предявява иск и моли ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 да бъде осъден да заплати на ищцата М. Т. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********************, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща остатъка от цялата сума от 10000 лв. (десет хиляди лева), намалена с приетото от съда съпричиняване в размер на 70% и с присъдената в производството по частичния иск сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 от КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ от контузии на лявата ръка и левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на 03.09.2020г., причинено от Т. Д. Т. при управление на „*****“ с per. № СТ *****, по отношение на който била действала към датата на ПТП-то валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. За установяване на здравословното състояние и проведеното лечение на ищцата били издадени множество медицински документи, които били коментирани от съда при разглеждане на частичният иск. От съставения Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 38 от 03.09.2020г. било видно, че ищцата била получила травми в областта на левия лакът и лявата подбедрица. Травмираните места били болезнени, а походката на пострадалата била накуцваща. След извършено рентгенографско изследване било установено, че в резултат на ПТП ищцата била получила фисура/непълно счупване/ на лакътния израстък на лява лакътна кост. Изписана била за домашно лечение с препоръка за поставяне на ортеза. По време на домашното си лечение, била изпитвала силни болки в ударените и натъртени места, което й пречело да извършва обичайните ежедневни дейности, трудно й било да се облича и обслужва. Областта на лакътя била много уязвима, непрекъснато изложена на стрес и механични въздействия, което благоприятствало появата на болката в следствие на травмата от падането на терена.
Отделно от това, в следствие на падането си върху земята била получила обостряне на старите си заболявания в пояснодисковата област, свързани с увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и била получила също парализираща болка в поясницата и десният крак, ограничени движения, изтръпване и болезнени схващания в мускулатурата на долните крайници. Болката се била засилвала след натоварване и вечер, чувствала силна болка и по ходилата, затруднявала се да качва стълби, което било наложило да посещава лекар и да прави рехабилитация, за което били издадени амб.лист № 1614/02.12.2020г. и амб. лист № 4922/03.12.2020г. Инцидентът се бил отразил негативно и върху психиката на пострадалата, тъй като при удара от автомобила и последващото падане, тя била изпитала силен страх за живота си. Инцидентът бил оставил своя отпечатък върху нея, тя често си била припомняла за него и отново изживявала негативните емоции. По гражданско дело № 4543/2021 г., по описа на PC Стара Загора, била приета като доказателство, неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът бил кредитирал. Съгласно заключението в резултат на ПТП, случило се на 03.09.2020г ищцата М. Т. Д. била получила следните травматични увреждания: контузия на лявата подколенница с кръвонасядане на кожата; авулзионна фрактура на върха на олекрана на лявата лакътна кост; индиректна контузия/усукване/ на гръбначния стълб, довела до засилване на стари болки от дегенеративни патологични изменения. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г., постановено от ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2016г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползвало със сила на присъдено нещо относно 2 правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Предвид горното, счита, че претенцията на ищцата за определяне на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 03.09.2020г. в размер на 10 000 лв. била напълно основателна и размерът на търсеното обезщетение бил справедлив като се имало предвид причинените й болки и страдания. Претендираният размер бил в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси. Този размер следвало да бъде намален с приетото в производството по частичния иск съпричиняване от страна на ищцата в размер на 70% и с присъденото в това производство обезщетение в размер на 1000 лв. Така претендираният от нея в настоящото производство остатък от дължимото обезщетение за неимуществени вреди било в размер на 2000 (две хиляди) лева. На основание чл. 84, ал.З от ЗЗД, моли съда да й присъди и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 30.10.2020г. датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 да заплати на ищцата М. Т. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********************, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща остатъка от цялата сума от 10000 лв. (десет хиляди лева), намалена с приетото от съда по влязлото в законна сила Решение № 42 от 09.02.2023г. по втд № 460/2022г. по описа на ОС Стара Загора съпричиняване в размер на 70% и с присъдената в производството по частичния иск сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 от КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ от контузии на лявата ръка и левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на 03.09.2020г., причинено от Т. Д. Т. при управление на „*****“ с per. № СТ *****, по отношение на който е действала към датата на ПТП-то валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат, като посочва служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД), по която да бъдат изплатени с IBAN: ***********, с титуляр Ж. С. З., каквото право е дадено на пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.
В отговора на исковата молба ответното дружество твърди, че оспорва така предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да им бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в това число разноските за процесуална защита. Алтернативно моли в случай, че съдът намери исковете за основателни, да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите били прекомерно завишени:
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „*****”, с per. № СТ ******, по силата на Застрахователна полица № BG/30/120001578043, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че присъденото и надлежно изплатено обезщетение в размер от 1000.00 лева, определено по гр. д. 460/22 по описа на ОС Стара Загора било изцяло справедливо и достатъчно да обезщети твърдените от ищцата травми, получени при процесното ПТП. Въпреки че съдът бил определил справедливо обезщетение от 3000.00 лева, с оглед високия процент съпричиняване от страна на пострадалата, настоящият състав не бил обвързан от това заключение по първото дело нито за размера на обезщетението, нито за размера на съпричиняването. Счита, че застрахования при ответника водач, с оглед установеното му по време на ПТП поведение, имал минимална вина за настъпване на 3 произшествието, доста по-ниска от твърдините 30%. Вината за настъпване на ПТП била почти изцяло на ищцата, която била извършила многобройни нарушения на ЗДвП пресичала била неправилно, без да се съобрази с пътната маркировка и без да се съобрази с движението на МПС. Водачът Т. Т. бил поставен в ситуация, в която, според двете изслушани по делото експертизи, пострадалата била навлязла в опасната зона на МПС и била в огромна степен, съпричинила понесената от нея травма, в много по-висока степен от приетото по дело 460/22 по описа на ОС Стара Загора. Оспорва твърдението, че 10000.00лева бил справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
Счита, че този размер бил прекомерно завишен и не отговарял на реално претърпените от ищцата болки и страдания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли да им бъдат присъдени направените разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лева. Моли, ако ищецът не вземе становище по исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, съдът да постанови неприсъствено решение, алтернативно, да прекрати делото. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.