Решение № 8687 от 14.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8687 гр. С, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110120752 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу Г. Р. С. и И. Г С. за признаване за установено съществуването на вземанията по издадената по ч.гр.д. № 58877/2023г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните парични вземания, начислени за топлоснабден имот с абонатен № ****, находящ се на адрес гр. С****, както следва:

1. от И. Г. С. се претендират цена на доставена от топлофикационното дружество топлинна енергия в размер на 1 400,91 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.07.2023 г. в размер на 277,87 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 9,03лв. и мораторната лихва върху тази сума за периода от 15.08.2020г. до 07.07.2023 г. в размер на 1,87 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им плащане.

2. от Г. Р. С. се претендират цена на доставена от топлофикационното дружество топлинна енергия в размер на 1 400,91 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.07.2023 г. в размер на 277,87 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 9,03лв. и мораторната лихва върху тази сума за периода от 15.08.2020г. до 07.07.2023 г. в размер на 1,87 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им плащане.

Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди с ответниците. Твърдяното облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за 1 процесните период и имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатили дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, за което ответниците, като негови наследници по закон, му дължали по 1/3 част от начислените вземания.

В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът Г. Р С. прави възражение, че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, защото с влязло в сила съдебно решение по отношение на него било признато, че е загубил правото да приеме наследството, оставено му от Ц Г. С..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Г. С. оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че фактическият ползвател на имота И. Г. С. следва да отговаря за всички съдебно предявени вземания.

Оспорва реалната доставка на топлинна енрргия на процесната стойност и възразява, че вземанията не са изискуеми.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. № 58877/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. С., Г. Р. С. и И. Г. С..

От длъжника И. Г. С. не е постъпило възражение в едномесечния срок за това, при което заповедта за изпълнение е влязла в сила в тази й част и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците И Г. С. и Г. Р. С., които са подали възражения за недължимост на вземанията по нея в срока по чл. 414 ГПК.

В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК против двамата възразили длъжници, предвид което за ищеца е налице правен интерес от установителната искова претенция, а с оглед идентитета между съдебно предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По основателността на исковете:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство от съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, а именно нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ № 108, том №***, дело № ***г. /на л. 19-20/ и удостоверение за идентичност на имоти с различни адреси /на л. 21/ се установява, че имотът, за който са начислени съдебно предявените вземания, е бил собственост на М И М и Ц И М. От удостоверението 2 за съпруга и родствени връзки на В Ц И /на л. 18/ се установява, че същата е единствено дете, родено от майка М И М и баща Ц И М, които са починали съответно на 04.02.1993г. и 20.06.2003г. В тази връзка е представено и удостоверение за наследници на Ц И М /на л. 17/, от което също е видно, че последният е починал на 20.06.2003г. със семейно положение вдовец, като е оставил низходящата си от първа степен В Ц И като единствен наследник по закон. Ето защо и при липсата на ангажирани доказателства приживе някой от родителите на В Ц И или последната да се е разпоредила с правото на собственост върху процесния имот, съдът намира, че към датата на открИ.е на наследството й – 08.07.2018г. на основание чл. 5, ал. 1 същата е била собственик на жилището в гра С, находящо се на адрес ул. Х***, при което собствеността е преминала по наследство при равни дялове към тримата й наследници по закон (низходящи от първа степен) – И. Г. С., И. Г. С. и Ц Г. С..

Видно от удостоверението за смърт и наследници на В Ц И, синът й Ц Г. С. е починал на 13.11.2020г., при което е оставил като единствен наследник по закон баща си Г. Р. С..

Видно от представеното по делото решение № 7851/17.05.2023г. и служебната справка в особената книга за приемане и отказ от наследство към СРС /на л. 84/ в същата с вх. № от 09.08.2023г. е отразено, че на основание чл. 51 ЗН Г. Р. С. е загубил правото да приеме наследството на починалия Ц Г. С..

При това положение материално легитимирани да отговарят за съдебно начислените вземания в качеството им на съсобственици на имота, за който същите са начислени, при равни квоти в съсобствеността, са И. Г. С. и И. Г. С., като отговорността им по арг. от чл. 30 ЗС е съответна на дела им в съсобствеността .

Ответникът Г. Р. С. не се легитимира като титуляр на правото на собственост върху имота, а от тук не е пасивно материално легитимиран да отговаря и по предявените искове за цената на доставените до имота топлинна енергия и услуга дялово разпределение, при което предявените главни и акцесорни искове

По исковете срещу ответника И. Г. С.

В качеството му на титуляр ½ идеална част от правото на собственик върху имота, за който са начислени вземанията, ответникът И. Г. С. е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г.

ОСГК на ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая не се твърди и установява фактическата власт върху имота да се упражнява от другия съсобственик на основание учредено вещно право на ползване или договорно правоотношение, поради което обстоятелството кое лице е действителният ползвател няма отношение към основателността на исковите претенции на доставчика на комуналната услуга, а само във вътрешните отношение между съсобствениците. Без правно значение е и адресаната регистрация на лицето, поради което възраженията на ответника И. С. за отсъствието на пасивна материална легитимация не се споделят от съда.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо 3 изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното дотук по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Т С" ЕАД и ответника И. Г. С., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град С.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач "Д" ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.