Решение № 128 от 21.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Благоевград, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20211200100033 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Л. Н., ЕГН **********, ИЛ. Л. К., ЕГН ********** и М. КР. Н., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д., против „МБАЛ ЮБ О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., П.з., представляван от управителя д-р И. Т., с база гр. П., ул€ „Р.“ №*.

Навежда се в молбата, че ищците са наследници на Л. Г. Н., който е починал на 08.01.2020 г. в лечебното заведение на ответника, находящо се в гр. П., ул. „Р." №* без да му бъде оказана качествена и своеврменна медицинска помощ. Твърди се, че ищците в настоящото производство са наследници на починалия на 08.01.2020 г. Л. Г. Н., съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 12 от 22.05.2020 г. на с. К., община П., област Благоевград, като М. КР. Н. е била негова съпруга, а ищците Г. Л. Н. и ИЛ. Л.

К. - негови син и дъщеря. Навежда се, че на 07.01.2020 г. Л. Г. Н. е претърпял битов инцидент, при който е получил прободна рана в лява ломбална област.

Твърди се, че около 13:00 ч. на 07.01.2020 г. е подаден сигнал в Центъра за спешна медицинска помощ, филиал П., като в 13:18 ч. е пристигнал медицински екип, който е снел анамнеза на пострадалия. От приложения фиш 1 за спешна медицинска помощ се констатира, че медиците са установили, че Л. Н. е с нормален неврологичен статус - в съзнание, без отпадни симптоми, зениците му са нормални, констатирано е кървене. Съгласно GLASGOW скалата не са налице отклонения, като травматична увреда е била регистрирана рана на корема, приложена е дихателна терапия, поставен е периферен инфузионен път, направена е ЕКГ и е влян разтвор Рингер 500.

След оказаната спешна помощ Л. Н. е преценен като спешен пациент с прободна рана и е транспортиран в МБАЛ „Ю.б.” О., филиал П., ул. „Р."№*.

Твърди се, че в ответното лечебно заведение е приет в 13:55 ч като спешен пациент, съгласно Направление за хоспитализация по амбулаторни процедури от 07.01.2020 г., като е изпратен за прием по КП № 197 КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ОСТРИ КОРЕМНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

Навежда се, че приемащият лекар д-р И. Д. е отбелязал приемна диагноза травма на коремни органи по МКБ 10 S36.70. От Направлението по амбулаторни процедури се установява, че на пациента са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: инфузия на електролити 99.18, инфузия на лечебно вещество 99.29, трансфузия на еритроцитна маса 99.04, ЕКГ 89.52, изследване на кръв 90.59. поддържа се, че Л. Н. е хоспитализиран в Хирургичното отделение на филиала на лечебното заведение, където е съставена медицинска документация - лист „История на заболяването" № 287/2020 г., като в него е отразено, че той се намира в тежко общо състояние, блед, изпотен, с учестено дишане. При приема е направена сутура на раната (зашиване) и компресивна превръзка. В декурзуса от 14:00 ч. към медицинския документ „Наблюдение на болния" в деня на приема е отразено, че терапията е назначена в температурния лист. В него са описани следните медикаменти: гелофузин, орбазон, флажил, терцеф, рингер, калциеф глюконат, дицинон, серум глюкозе, хюман албумин, аналгин деган, но никъде не е отразено те да са поставяни на пациента. Твърди се, че посочените медикаменти почти съвпадат с представения лекарствен лист от Склад аптека № 415 от 08.01.2020 г, от който е видно, че е издаден на датата, на която пациентът е починал. В частта от медицинската документация „Наблюдение на болния" са направени още три записа, които отразяват проследяването на пациента. На 07.01.2020 г. в 19:00 ч. е направено отбелязване в декурзуса, където не е посочено какво е състоянието на пациента, а че са изследвани два сака кръв, с група А(-) и е назначено кръвопреливане, което отново не е 2 извършено. Твърди се, че никъде не е представено Информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки, което да е подписано от пациента, нито трансфузионен лист за преливане на кръв и кръвни съставки. От медицинската документация става ясно, че на Л. Н. е направено изследване на кръвта, резултатите от което са били известни още в 14:41 ч., като от резултатите от лабораторни изследвания е видно, че от извършеното изследване № 253 от 07.01.2020 г., 14:41:10 ч. стойностите на повечето показатели са извън посочените норми. Най-силно впечатление правило стойността на хемоглубина, която е 59 г/л!!!, което представлява животозастрашаващо състояние. Нормалните граници на този показател са от 110 до 165, а това на пациента е в пъти по-ниско. Поддържа се, че състояние при тази стойност на хемоглубина е несъвместимо с живота и за него следва да се вземат незабавни мерки за установяване на причината и прекъсване на кръвозагубата, като се твърди, че такива мерки относно Л. Н. не са взети, не е извършена и консултация с клиничен хематолог. Навежда се, че следващото проследяване на пациента е било в 23:00 часа на 07.01.2020 г., където в декурзуса е отразено, че пациентът е в тежко състояние, блед, изпотен, на постоянна кислородна терапия, има кървене от раната, но от предоставеното копие на медицинската документация не става ясно какво се е случило (записът не се чете). В този момент, 9 часа след приема на пациента, неговото състояние не е нито стабилизирано, нито подобрено.

Твърди се, че следващият запис в декурзусите е на 08.01.2020 г., в 01:00 часа, от който е видна поредната констатация за тежко състояние, с кръвно налягане 80/50, учестено дишане. Не е отразено да са извършени никакви манипулации и назначения, с които да се цели стабилизиране на състоянието и овладяване на ниските стойности на хемоглубина. Навежда се, че последното отразяване на състоянието е на 08.01.2020 г. в 04:45 ч., от който е видно единствено, че Л. Н. е направил екзитус леталис след картина на тежък хеморагичен шок. Прави се довод, че това са 15 часа престой в ответното дружество, през които не са извършени животоспасяващи медицински дейности, които да са в причинно-следствена връзка с травмата и последиците от нея, за да бъде спасен животът на Л. Н.. Поддържа се, че състоянието на Л. Н. е било крайно тежко с всички симптоми на масивна кръвозагуба, но за него не са положени никакви адекватни грижи.

В медицинската документация е било отразено искане за образно 3 изследване, което е направено на 07.01.2020 г., в 13:55 ч. и видно от самото него е разпечатано на 08.01.2020 г. От заключението, което е представено и е наречено Протокол от отделение по образна диагностика е показано, че на Л.

Н. е направено нативно (без контраст) изследване на торакса, от което не са налице данни за хемо и пневмоторакс и плеврални изливи; в органите на горен абдомен, при нативно скениране не показва контузионни лезии. От този документ става ясно, че няма пробит паренхимен орган, но не и че няма източник на кръвоизлив. Твърди се, че не са проведени адекватни диагностични методи з а уточняване на източника на кървене интраперитонеално или ретроперитонеално, например Компютърна томография с контрастно усилване, ултразвуково изследване на коремните органи, лапароцентеза (метод за установяване на наличие и характер на свободно подвижна течност в перитонеалната кухина), не са извършени адекватни реанимационни мероприятия, с които е следвало да се стабилизира състоянието на пациента до установяване на източника на кървене, както и да се извършат действия водещи до компенсация на кръвозагубата.

Поддържа се, че непълните и неправилни диагностични действия са довели до непълно терапевтично поведение, което от своя страна е довело до леталния изход на пациента. Първата грешка е, че образното изследване е следвало да се направи с контраст, с помощта на който е можело да се установи вътрешно кървене, което явно Л. Н. е имал и което не е било овладяно. Поддържа се, че в медицинската документация не става ясно точната локализация на прободната рана, както и са налице множество пропуски. Самото описание на декурзосите и начина, по който те са изписани - почерк, химика, интензитет, водят до извода, че са съставени след като е установена смъртта на Л..

Прави се довод, че недоумение буди и последния запис, в който смъртта е отразена като констатация, без да се направи кардио-пулмонална ресусцитация, която се явява животоспасяваща, като извода който следва е, че смъртта на Л. е констатирана, следователно той не е наблюдаван с нужната за състоянието му грижа.

Поддържа се, че в копираната медицинска документация е приложена един брой ЕКГ, от която е видно, че е извършена от приемащия лекар, но не е ясно на кого е направена тя.

4

Твърди се, че смъртта на Л. Н. се е отразила особено тежко на неговото семейство. Смъртта на близък е винаги тягостно събитие, но когато човек е изправен пред факта, че нещата са могли да бъдат коренно различни, че е имало шанс животът на близкия да бъде спасен и този шанс е бил безвъзвратно пропуснат поради нехайно, немарливо и крайно безотговорно отношение, болката е неимоверна.

Поддържа се, че по силата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) „този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа". За да бъде ангажирана отговорността на възложителя е необходимо да са налице следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно: а) правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника; б) противоправност на поведението на лицето, на което е възложена съответната работа; в) вина на лицето, на което е възложена съответната работа; г) настъпили вреди; д) причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.

Сочи се, че на първо място, налице е възлагане на работа от страна на ответника МБАЛ „Ю.б.” О., филиал П. спрямо целия медицински екип, включен в лечението на Л. Н. - д-р И. Б. Д., посочен в титулната страница на ИЗ № 17056 като лекуващ лекар, д-р В. Г. П., посочена като лекар, извършил лабораторните изследвания, д-р А. А., който е извършил образното изследване и разчитането на КТ на торакс и абдомен № 192/07.01.2020 г.

Сочи се, че противоправно поведение по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Качественият критерий за медицинските услуги се основава на утвърдени по реда на Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, което представлява показател както за достъпност и качество на медицинската помощ по смисъла на чл. 59в, т.4 330, така и при отговорност за непозволено увреждане.

Поддържа се, че в конкретния случай приложим е бил медицинският 5 стандарт по образна диагностика, регламентиран НАРЕДБА № 9 от 13.07.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика". При внимателен преглед на стандарта се установява, че на Л. Н. не са извършени базисни образни изследвания: Базисни/основни компютърно томографски изследвания: компютърно томографско изследване с перорално аплициране на контрастно вещество при изследване на гастроинтестиналния тракт по стандартизирани протоколи на база клинична ситуация; компютърно томографско изследване с интравенозно аплициране на контрастно вещество на отделни области: глава, гръбначен стълб, стави и кости, гръден кош, корем (паренхимни органи) и малък таз, по стандартизирани протоколи на база клинична ситуация.

Сочи се, че по всички съвременни стандарти, пациентите следва да изразяват писмено „Информирано съгласие" за извършване на лечебни и диагностични процедури след подробна информация от лекар, а когато те не са в състояние, това следва да бъде извършено от техните близки. Твърди се, че нито на пациента, нито на ищците е било предоставено информирано съгласие от страна на ответното лечебно заведение, не им е била предоставена информация нито за състоянието на техния близък, нито за възможностите за лечение.

Разпечатката съдържа 25 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c708c3c5-db59-4a65-a5b4-c04235a81ead