Определение № 2351 от 09.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2351 гр. Пловдив, 09.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Стефанова

Членове:

Виделина Куршумова

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501981 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Д. П., с ЕГН **********, с адрес:

*** против Определение №8328/06.07.2026 г., постановено по гр. дело №1059/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., в частта, с която се връща подадената от него искова молба, вх. № 13304/ 09.02.2026 г. по предявените искове срещу ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: 040638060, Административен съд – Хасково, адрес: гр. Хасково, ул. „Преслав“ № 28 и Община Хасково, гр. Хасково, пл. „Общинска“ № 1 и в тази част се прекратява производството по гр.д. № 1059 по описа за 2026 г. на Районен съд Пловдив, IV граждански състав.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на постановения съдебен акт в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбите на ГПК относно допустимостта на предявения иск спрямо всеки един от ответниците. Счита, че съдебният акт бил немотивиран, като липсвали мотиви, че искът спрямо четиримата ответници бил недопустим – изцяло или отчасти и от кой факт следвал този правен извод. Моли на осн. чл. 150, ал. 2 КРБ да се сезира КС на РБ с искане да се произнесе за следното:

„разпоредбата на чл. 130 ГПК, позволява ли на съда да правораздава „на око“ – без да се е произнесъл по редовността на исковата молба, да „организира процес преди процеса“, с което на практика да дерогира принципа на състезателното начало в гр.процес, за сметка на служебното такова – движението на делата, както и без изобщо да мотивира акта си, както го задължават както ГПК, така и ТР на ВКС, довело до дерогация на повелителни разпоредби от ГПК, представлява ли такова произнасяне отказ от правосъдие, както и противоречи ли то на основополагащите норми на КПЧОС, ДФЕС, Хартата и Конституцията на РБ, и води ли тя до: - Дерогация на принципите на правовата държава – чл. 4 от К.; - Дерогация на върховенството на закона – чл. 5, ал. 1, от К.,“. Иска се от въззивния съд отмяната на обжалваното определение и постановяване на определение, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на 1 съдопроизводствените действия по исковата молба, с която е бил сезиран срещу всички посочени в нея ответници, както и да наложи изцяло поисканата обезпечителна мярка.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становището на страната, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с вх.

№13304/09.02.2026 г. от С. Д. П. срещу ЗАД „Алианц България“ АД – гр.

София, Административен съд – Хасково, Община Хасково и ТД на НАП Пловдив. Ищецът твърди в исковата си молба, че е длъжник по изп.дело № 1519/2016 г. на ЧСИ К., рег. № 929, район на действие – Окръжен съд – Хасково, по което първоначален взискател е „ЦКБ“ ЕАД, въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист. В исковата молба се излагат твърдения, че съгласно чл.458 ГПК НАП – Пловдив е присъединен взискател по право, а впоследствие по делото се присъединили и други взискатели Административен съд – Хасково по реда на чл.459 ГПК, ЗАД „Алианц“ и Община Хасково съгласно удостоверение по чл.456 ГПК. Ищцовата страна счита, че удостоверенията по чл.456 ГПК не представлявали „друг подлежащ на изпълнение акт“ по смисъла на чл.426, ал.1 ГПК. Поддържа, че с постановление на ЧСИ Н. К. от 28.01.2022 г., производството по делото било прекратено само по отношение на първоначалния взискател - „ЦКБ“ ЕАД, но не и по отношение на останалите взискатели, досежно на които ЧСИ е продължил да извършва изпълнителни действия. Намира, че всички извършени изпълнителни действия след 28.01.2022 г. са били нищожни. В исковата молба са изложени твърдения, че взискателят АС – Хасково бил напълно удовлетворен от извършените погасителни вноски и е сезирал ЧСИ К. с искане за прекратяване на изпълнителните производства – 2495/2019 и 1519/2016 г., но на ищеца-длъжник не му било връчено постановление за прекратяване спрямо него. В исковата молба се посочва по отношение на взискателя Община Хасково, че задълженията също били погасени, като изп. дело № 281/2022 г. на ЧСИ З. З. било прекратено с разпореждане от 01.02.2024 г. Сочи се, че взискателят ЗАД „Алианц“ – София, също бил удовлетворен и изп. дело № 603/2014 г. на ЧСИ С. П. било прекратено с разпореждане от 02.04.2024 г., което било представено пред ЧСИ К.. Ищецът посочва, че ТД на НАП - Пловдив нямало самостоятелни права в изпълнителния процес, тъй като разполагала със специален закон ДОПК, по който да събира своите вземания. Изложени са в исковата молба твърдения, че по подадена от ищеца С. П. искова молба пред РС – Хасково било образувано гр.д. № 256/ 2024 г. със същия предмет като по настоящото дело-недължимост на плащания към взискателите по изп. д. №1519/2016 г., което било решено с влязло в сила решение, с което бил отхвърлен искът му, поради това, че имал задължения към взискателя НАП-София в размер на 2,80 лв., както и че впоследствие е заплатил посочената сума. Ищцовата страна счита, че изпълнително дело № 1519/2016 г. на ЧСИ К. било без предмет, тъй като нямало принудително 2 изпълняемо право. Ищецът обосновава правен интерес от предявяване на иска, тъй като съдебният изпълнител продължавал процесуалните действия по принудително изпълнение. Посочва, че ЧСИ манифестирал желание да продължи изпълнителните действия по делото и да извърши въвод във владение върху имот на трето лице, което не било длъжник, който имот противозаконно бил продаден. Предвид това, че ищецът-длъжник прехвърлил този имот на последващ собственик, за ищеца съществувал правен интерес от завеждане на настоящото дело, за да му осигури спокойно владение на имота и да отговаря в случай на евикция. В исковата молба се твърди, че ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело по направени от него две искания през 2025 г., като по втория отказ е подадена от длъжника жалба, която не е достигнала до Окръжен съд – Хасково. Ищецът предявява искове за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи суми по изп. дело №1519/2016 г. на ЧСИ К., както и да се констатира, че изпълнителното дело е прекратено ex lege, по силата на закона след 05.07.2024 г. Направено е искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 1519/ 2016 г. на ЧСИ К..

По делото е постановено разпореждане №7811/23.04.2026 г., с което съдът е оставил подадената искова молба без движение като са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да: 1. обоснове правен интерес от предявяване на иска, доколкото излага твърдения по иск със същия предмет да е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 256/ 2024 г. на РС – Хасково; 2. обоснове правен интерес от предявяване на иска за констатиране на прекратяване на изпълнителното дело, като има предвид че защитата му при отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е по реда на чл. 433, ал.2, т.6 ГПК, а и предвид изложените твърдения, че е обжалвал действията на ЧСИ, но все още няма произнасяне на ОС – Хасково; 3. да изложи твърдения недължимост на какви суми претендира да бъдат установени; какви суми се претендират по изпълнителното дело от него от всеки от ответниците и на какво основание; 4. посочи цена на всеки от предявяваните искове; 5. формулира петитум съобразен с обстоятелствената част на ИМ, в който посочи изрично какви суми претендира да бъдат установени за недължими от всеки от ответниците и 6. представи доказателства за заплатена ДТ в размер на 4 % от цената на всеки от предявените искове, но не по-малко от 25,56 евро за всеки иск. Указано е на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок и/или в цялост, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Ищецът е депозирал уточняваща молба, с вх. № 46957/11.05.2026 г. във връзка с дадените указания. Ищецът посочва, че правният му интерес от предявяване на иска се основава на отхвърляне на предявения предходен иск между същите страни и на същото основание пред РС – Хасково, поради неплащане на сумата от 2,80 лв. на ТД на НАП – Пловдив. Ищецът заявява оттегляне на искането да се констатира прекратяването ex lege на изпълнителното дело. Ищцовата страна претендира недължимост само на сумата от 2,80 лв. към ТД на НАП-Пловдив, която твърди, че е заплатена след постановяване на акта на РС – Хасково. Посочва цена на предявения иск 1,43 евро и представя документ за платена държавна такса за образуване на делото пред РС-Пловдив.

По делото е постановено разпореждане №9629/24.05.2026 г., с което 3 съдът е оставил повторно исковата молба без движение, като на ищеца са дадени изрични указания: 1. да обоснове правен интерес от предявяване на исковете, като има предвид че защитата му при отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е по реда на чл.433, ал.2, т.6 ГПК, а предвид изложените твърдения, че е обжалвал действията на ЧСИ, но все още няма произнасяне на ОС – Хасково; 2. да обоснове интерес от предявяване на искове по отношение на ответниците ЗАД „Алианц България“ АД – гр. София, Административен съд Хасково, Община Хасково, доколкото в уточнителната молба излага твърдения, че искът е с цена 1,43 евро за недължимост на суми към НАП и 3. формулира петитум съобразен с обстоятелствената част на ИМ, в който посочи изрично какви суми претендира да бъдат установени за недължими от всеки от ответниците.

Ищецът е депозирал уточняваща молба, с вх. № 57247/05.06.2026 г. във връзка с повторно дадените указания. В молбата ищецът сочи, че правният му интерес от предявяване на иска е отхвърляне на предходно заведения иск пред РС – Хасково, поради задължения към ТД на НАП – Пловдив в размер на 2,80 лв. Ищецът твърди, че ЧСИ К. не се е произнесла по искането му за констатиране на прекратяването на изпълнителното дело. Ищцовата страна обосновава интерес от предявените искове срещу ЗАД „Алианц България“ АД – София, АС – Хасково и Община Хасково с твърденията за отхвърляне на иска срещу тези ответници с решението на РС – Хасково. Ищецът претендира само като недължима сумата от 2,80 лв. към ТД на НАП – Пловдив, като изрично сочи това в уточняващата молба. Със същата формулира петитум на предявения иск – да се приеме за установено между ищеца и всеки един от ответниците, че ищецът не дължи суми по и.д.№20169290401519 на ЧСИ Н.

К..

С обжалваното Определение №8328/06.07.2026 г., постановено по гр. дело №1059/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., съдът е върнал исковата молба на ищеца С. Д. П., в частта и по отношение на предявените искове, предявени срещу ЗАД „Алианц България“ АД, Административен съд – Хасково, и Община Хасково и е прекратил частично производството по делото в тази част. Първоинстанционният съд е посочил, че установителните искове срещу ЗАД „Алианц България“ АД – гр. София, Административен съд – Хасково, Община Хасково, са недопустими, доколкото спорът между страните е вече разрешен с влязло в сила решение.

Първоинстанционният съд е приел, че изпълнителното дело по отношение на тези трима ответници е и прекратено, с което обосновал липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК спрямо същите. Съдът е посочил, че посочените ответници не претендират суми от ищеца по изпълнителното дело и последният няма интерес от предявяването на иск по реда на чл.439 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за валиден и допустим, противно на поддържаното в частната жалба. По същество съдът намира определението в обжалваната част за правилно, тъй като за ищецът не обосновава правен интерес от предявяване на исковата си претенция срещу тримата ответници - ЗАД „Алианц България“ АД – гр.