Решение № 17908 от 01.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 70486/2022
- Вид
- Решение № 17908
- Подписан
- 01.11.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т.1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т.1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т.1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за почвите
РЕШЕНИЕ
№ 17908 гр. С., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110170486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД от К. С.
Д. срещу С.О. за заплащане на сумата 5000,00 лева - главница, представляваща част от парично вземане в общ размер от 10 хил. лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето на 25.09.2021 г. в гр. С. при преминаване през необозначена и необезопасена неравност на тротоара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на искова молба до окончателно й изплащане. В искова молба са изложени фактически твърдения, че на посочените време и място ищцата вървяла по тротоара на ул. „М.“ №5, препънала се в неравност, която не била обозначена и обезопасена - настилката на тротоара била неравна- повдигната от корени на дърво, и тротоарът тесен. Ищцата паднала на земята и изпитала болки в лявото стъпало. Наложило се да посети по спешност болнично заведение с оплаквания в крака, оток и нарушения функция на стъпалото. Констатирана е травма счупване на метатарзална кост. От претърпяната злополука ищцата имала силни физически болки, психически дискомфорт и неудобства в ежедневието. Поддържа, че ответникът следва да отговаря по спора, тъй като носи отговорност за поддръжането на територията на С.О., включително дейностите по изграждане и ремонт и на общиските пътища и улици, включително прилежащата им инфраструктура. Намира, че в резултат на действия и бездействия на ответника е претърпяла вредите, чиито паричен еквивалент претендира.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Възразява за наличието на неравност на тротоара, същата не е описана точно и е неопределена. Твърди, че в процесния участък има множество дървета-ясен, тротоарът е проходим и кореновата система на нито едно дърво не заема пространство и има свободен достъп за преминаване на пешеходци.Твърди, че С.О. е положила дължимата грижа за стопанисване на тротоарната настилка, която е била проходима безпроблемно при условията на ЗУЗСО. Сочи, че предвид чл. 44, ал. 2 от НИПОЗССО по изключение растителността -дълготрайна дървесна и храстовидна, може да се премахва, и не е имало основанията за това. Оспорва начина на настъпване на увреждането и наличие на пряка причинна връзка между деяние и вреда.
Оспорва настъпването на вредоносен резултат, евентуално оспорва размера на иска за 1 неимуществени вреди като завишен. Навежда възражение за съпричиняване с твърдение, че пострадалия е създал реална възможност за настъпване на вредите или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност.
Трето лице-помагач „Е.Б.“ ЕООД на страната на С.О. оспорва иска като недоказан и неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правният спор е по чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция, произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица и поради липса на положена дължима грижа при избора на служителите. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени с т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС/. Следователно, за да възникне претендираната от ищеца обезпечително-гаранционната отговорност на С.О. за причинените вреди трябва да установи следните правнорелевантни факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.
45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно чл. 154 от ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно, че е положил дължимата грижа и тротоарната настилка е била изправна и възражението за съпричиняване.
На основание чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че тротоарната площ, респ. участъкът от пътя, на който се твърди настъпване на инцидента, е общински път, стопанисван от ответника.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и съдебна медицинска експертиза, анализирани от съда заедно и поотделно при условията на чл. 172, чл. 179 и чл.
202 от ГПК, се установява, че живущите и обитателите в квартала при ул. „М.“ поначало не ползвали към 2021 г. тротоарната площ поради окаяното й състояние - в цялост била с неравности от разбит асфалт. На 25.09.2021 г. в гр. С. ищцата, която също избягвала да ползва тротоара, първоначално се придвижвала пеша по улица „М.“, но възприела движещ се срещу нея автомобил и била принудена веднага да се качи на тротоарната площ при ул.
„М.“ №5. Там тя се спънала в неравност, стъпала на „криво“ и паднала на земята. Ищцата изпитала силна физическа болка в лявото стъпало и веднага посетила болнично заведение.
Установен е травматичен оток и хематом на лявото ходило в областта на 5-та метатарзална кост, с болка и болезнени и ограничени движения, а след образно изследване се констатира наличие на неразместено счупване на базата на 5-та метатарзална кост. Вещо лице по СМЕ установява, че механизмът на причиняване на фрактурата съответства на начина на съприкосновение с тротоарната настилка, доколкото обичайно такава фрактура настъпва при удар, спъване, стъпване на „криво“, усукване на крак. Поставена е ортеза за срок от 35 дни, като до два месеца след това се препоръчва постепенно натоварване на ходилото, което кореспондира с продължения болничен лист на ищцата до 09.11.2021 г. При подобна фрактура се наблюдава непосредствено болка със значителен интензитет, които налагат прием на болкоуспокояващи, като отшумява обичайно до около 2 месеца. В последствие може да са налични само умерени болки при претоварване на ходилото и/или при резки промени на времето. Установява се, че през периода на възстановяване ежедневието на 2 ищцата е съпроводено от психически и физически дискомфорт - не можела да се движи свободно; необходим й бил придружител за грижата за тоалет и баня, чувствала се безпомощна, а по-късно продължавала да изпитва болка на работното й място, където се налагало да стои права целодневно.
Съдът възприема показанията на свидетеля Босакова, при условията на чл. 172 от ГПК, и намира същите за достоверни. Показанията са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, и кореспондират от приетите писмени доказателства и заключение на СМЕ.
Ответникът, съобразно дадените му указания по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, не установи, че тротоарната площ е била в изправно състояние; че е достатъчна и дава избор на пешеходците да се движат свободно в рамките на тротоара, както и наличие на противоправно поведение на ищцата, което да е допринесло за инцидента; не установи и че тротоарът е обезопасен.
Съгласно пар. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/, тротоарите и зелените площи за част от повърхността в обхвата на пътя, който в настоящия случай няма спор, че е публична общинска собственост по смисъла на чл. 8, ал. 3, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост , имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно С.О. като собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да организира дейностите по поддържане тротоарната настилка, незабавно да сигнализира в случай на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок. Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на общинските улици общината следва да осъществява дейности по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища, общинска собственост.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника, чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на гражданите в обхвата на пътя. Безспорно по делото е обстоятелството, че на ищцата е било причинено травматичното увреждане, настъпило поради спъване в необезопасена тротоарна настилка, стопанисвана от ответника, който не е отстранил или поне сигнализирал препятствията на пътя. При това положение, съдът намира, че е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечиталногаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 отЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, което изисква преценка на конкретно доказаните обстоятелства. Съобразно указанията дадени в ППВС № 4/1968 г. на ВС, такива при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено, има ли допълнително влошавне на здравето, причинените морални страдания и тяхната продължителност, загрозявания, възраст на увредения, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните икономически условия към момента на деликта. Счупването на на 5-та метатарзална кост на ляво ходило се установи, че е причинило на ищцата трайно затруднение на движението на левия крак за период поне от три месеца. Установи се, че е била засегната възможността да извършва обичайните физически движения, както и трудова дейност. Ежедневието на ищцата, която е била в активна възраст е било съпроводено с физически страдания, тревоги и неудобства, а за самообслужването си се нуждаела от чужда помощ. Всички тези обстоятелства кореспондират с понятието за неимуществени вреди-страдания и неудобства - емоционални, 3 физически и психически сътресения, които в случая съдът намира, че се съизмеряват със справедливото парично обезщетение от 5000,00 лева, с оглед на което предявеният иск се явява изцяло основателен. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба- 23.12.2022 г., поради което следва да бъде пресъдена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебни разноски за сумата общо 550 лв. за платени държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Претенция на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 от ЗА е необоснована поради непредставен договор за безплатна правна помощ, от който да се установи при условията на коя хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.1-3 от ЗА е предоставена, като това не се доказва и от представеното пълномощно.